Решение № 2620 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2019 г.

Решение № 2620 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Министерски съвет, чрез юрк. Георгиева и 2. министъра на труда и социалната политика, чрез юрк. Шопска, против решение № 10233/02.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3915/2018 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменена разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изменена и допълнена с Постановление на Министерски съвет № 56 от 10.03.2011 г., обнародвана в ДВ, бр. 21 от 2011, в сила от 15.03.2011 г. В касационните жалби се сочат доводи за нарушение на материалния закон и неправилност на решаващия извод за допуснати в хода на административното производство нарушения по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от ЗНА, като се иска отмяна на решението със законните последици. Ответниците "Кипс" ООД и Сдружение "Съюз на оризопроизводителите в България", чрез юрк. Хатибова, ангажират становища за неоснователност на касационните жалби и молят за оставяне в сила за обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила решението като валидно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение е отменена по оспорване на "Кипс" ООД разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /изменена и допълнена с ПМС № 56 от 10.03.2011 г., обнародвана в ДВ, бр. 21 от 2011, в сила от 15.03.2011 г./, съгласно която "Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж". Установено е, че Наредбата е приета при надлежна законова делегация, от компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 26, ал. 2 от ЗНА / ДВ, бр. 46/2007 г./ и императивните изисквания на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА /ДВ, бр. 46 от 2007 г./, тъй като проекта не е публикуван и е внесен за приемане от МС без приложени към доклада мотиви. В тази връзка са изложени мотиви за вида на констатираните нарушения, квалифицирани са като съществени и съставляващи самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба по реда на чл. 146, т. 3 АПК. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Решаващият правен извод на тричленния съдебен състав за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, в приложимата редакция – ДВ, бр. 46/12.06.2007 г., е в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. В отговор на изрично дадените на ответника МС указания с Определение от 19.12.2018 г., постановено по делото, с писмо /молба/ изх. № 01. 03-4/17.01.2019 г. е удостоверено, че по делото е изпратена административна преписка в цялост. От наличната по преписката документация се установява, че няма данни за оповестяване по реда на ал. 2, чл. 26 ЗНА на проекта за изм. и доп. на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приет с ПМС № 56 от 10.03.2011 г., както от съставителя на проекта, така и от компетентния за приемането на изм. на нормативния акт орган. Освен това, както правилно е приел тричленният състав, мотивите за изм. нормата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, съдържащи се единствено в доклада на министъра на труда и социалната политика /стр. 3 се изчерпват с цитиране на текста на разпоредбата, което съставлява липса на мотиви по смисъла, вложен в ал. 2, чл. 28 ЗНА. Обоснован и съответен на трайната съдебна практика е извода, че неспазването на законовите разпоредби на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не позволява на заинтересованите страни да формират становище относно мотивите на органа, както и да участват ефективно в производството по приемането на акта, което води до невъзможност да бъдат спазени принципите, при които се изработва проект на нормативен акт, а именно - обоснованост, откритост, съгласуваност и стабилност /чл. 26, ал. 1 ЗНА/. Нарушаването на тези разпоредби е самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради което оспореното съдебно решение като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът, че неизпълнението на процедурата по ал. 2 на чл. 26 ЗНА не винаги съставлява съществено нарушение, водещо до отмяна на подзаконовия нормативен акт на това основание. Съдебната практика, освен, че безпротиворечиво окачествява това нарушение като съществено, приема, че в тази категория нарушения попада дори частичното неизпълнение – напр. публикуване на проекта, но без мотивите към него, вкл. доклада. /решение № 14741/29.11.2018 г. по адм. д. № 12735/18 г. по описа на ВАС, петчленен състав/. Видно е от действащата редакция на чл. 26 ЗНА /ДВ, бр. 34/2016 г./, че и законодателят възприема изискването за оповестяване на проекта на нормативен акт като съществен етап от процедурата по приемането му, тъй като с изменението на разпоредбата, са въведени нови изисквания –изр. второ на ал. 3 и нови ал. 4 и ал. 5, които детайлизират действащата до изменението уредба и въвеждат дори повторно публикуване / на справка за постъпилите предложения заедно с обосновка на неприетите предложения/. Неоснователен се явява доводът, че обсъждането на проекта с НСТС и КТЗ валидира липсата на оповестяване на проекта по реда на ал. 2, чл. 26 ЗНА, тъй като това обсъждане /съгласуване/ е в изпълнение на изискванията на спец. норми на чл. 3 и 3а от КТ и не игнорира разписаната в чл. 26 ЗНА процедура. Предвид изложеното, касационните жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответниците, двамата касатори дължат разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждения в минимален размер от 100 лева, определен по реда на чл. 78 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ Воден от горното, Върховният административен съд,