Решение № 11001 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет (УС) на Национален фонд Култура (НФК) срещу Решение 253 от 15.02. 2022 г., постановено по административно дело 3242/ 2021 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив), с което е било отменено Решение, прието с Протокол 22 от 24.11.2021г. на Управителния съвет на Национален фонд Култура. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че първоинстанционната жалба до адм. съд е недопустима, като подадена пред некомпетентен съд, тъй като обжалваното решение на УС на НФК е неподведомствено на административните съдилища. Посочва се, че заявителят не е изпълнил изискванията за кандидатстване по процесната програма за финансиране. Моли за отмяна на решението на административния съд и за отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът- Фондация "Едно за Култура и Изкуства", със седалище: град Пловдив, в писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на Административен съд- Пловдив, като валидно, допустимо и правилно, издадено в съответствие с материално правните разпоредби, процесуалните правила, както и в съответствие с целта на закона. Ответникът в съдебно заседание, чрез адвокат Е. Радева от САК моли да се остави в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционното съдебно решение, с което е постановено връщане на преписката, за решаване от НФ "Култура" по надлежния ред. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, за правилност на оспореното съдебно решение, с което е отменен процесния административен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Фондация Едно за Култура и Изкуства, със седалище: град Пловдив, чрез адвокат Е. Радева от САК, е обжалвала пред съда Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура, прието с Протокол 22 от 24.11.2021г., с което е отказано финансиране на жалбоподателя. С обжалваното решение на Административен съд- Пловдив е било ОТМЕНЕНО Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура, прието с Протокол 22 от 24.11.2021г., с което е отказано финансиране (не е одобрен за финансиране) Проект с ORG155-83 по програма Едногодишен грант за 2021г. на Фондация Едно за Култура и Изкуства, като преписката е ИЗПРАТЕНА на Национален фонд Култура за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в решението съображения, които са задължителни. Административният съд за да обоснове този резултат е приел, че е бил обявен конкурс по програма Едногодишен грант, която програма е за подкрепа на частни културни организации, за което по делото е приета нарочна разпечатка (листи 118-128 от делото на адм. съд) на документ, в който е описан регламентът за кандидатстване, последващите процедури за одобрените кандидати и процедурата за отчитане, свързани с програмата Едногодишен грант . Кандидатстването се осъществявало единствено онлайн, в периода 16.09.2021г. (11:00ч.) 07.10.2021г. (15:00ч.) От жалбоподателя бил представен Проект от 05.10.2021г. с наименование ONE FOR ALL целогодишна комуникационна стратегия за преодоляване на тежките последици от пандемията (лист 61- 89 от делото на адм. съд). Съдът е посочил, че по делото е приета разпечатка на Протокол 22 от извънредно видео заседание на УС на НФ К, състояло се на 24.11.2021г. (листи 100-117 от делото на адм. съд). За Проект с ORG155-83, подаден от жалбоподателя, с наименование ONE FOR ALL целогодишна комуникационна стратегия за преодоляване на тежките последици от пандемията, в колона Мотивация бил отразен следният текст- Проектът е технически недопустим. Липсвал документ за съфинансиране при заложено самоучастие на кандидата. Проектът не се предлагал за финансиране. Решаващият съд е намерил, че оспореният по делото акт е издаден при съществени нарушения на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвид липсата на фактически и правни основания, послужили за издаването му. Счел, че видно от посочения по- горе Протокол 22 от извънредно видео заседание на УС на НФК, състояло се на 24.11.2021г., на заседанието са присъствали всички членове на УС на НФ К, без Георги Керезов, но от съдържанието на протокола не можело да се направи извод за начина, по който са гласували членовете на УС и съответно, дали е спазено изискването на чл.27, ал.2 от ЗЗРК. С оглед на тези доводи, като издаден при допуснати съществени нарушения на изискването за форма оспореният по делото акт е бил приет за незаконосъобразен и отменен. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са съображенията на касатора, че подадената жалба до адм. съд е недопустима, като подадена пред некомпетентен съд, като обжалваното решение на УС на НФК е неподведомствено на административните съдилища. НФК e създаден със Закона за закрила и развитието на културата (ЗЗРК), където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата- чл. 24, ал.3 от ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба Н-5/27.06. 2007 г. на МК, въз основа на протокола с решение на експертната комисия по оценка на проектите- Управителния съвет с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл.31, ал.3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган, по смисъла на &1 от ДР на АПК, като овластен, въз основа на закон носител на административни правомощия. Това адм. правоотношение определя, че актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл.145 и сл. от АПК. Първоинстанционната жалба е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения адм. акт, и пред компетентния да я разгледа адм. съд, съгласно чл.133, ал.1 АПК, което обуславя нейната допустимост. Правилно съдът е отменил Решението на управителния съвет на Национален фонд Култура, прието с протокол 22 от 24.11.2021год., с което е отказано финансиране, като е приел, че при издаване на процесния акт са допуснати нарушения на изискването за форма и съдържание. Правилно съдът е приел, че оспореният отказ е немотивиран, не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, при липса на обсъждане на приложените писмени доказателства. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Мотивирането на административния акт има предназначение да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма. Мотивите трябва да бъдат достатъчно конкретни и да съдържат съображенията по въпроса, който се решава с административния акт. Константно е и разбирането, че мотиви на акта липсват не само когато в същия не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Всичко това сочи, че отказът за финансиране по проект на ответника следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК, които в случая не са изпълнени. От съдържанието на протокола не става ясно какви са конкретните фактически и правни основания на административния орган да не удовлетвори искането за финансиране. В случая липсва конкретика относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. и допълнителните такива от условията на конкурса. Същевременно от съдържанието на протокола не може да се установи начинът, по който са гласували отделните членове на УС на НФК, а от там и дали е спазено изискването за приемането на решенията на съвета, включително и оспореното такова, с мнозинството определено в чл.27, ал.2 от ЗЗРК. С това оспореното решение е прието в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Този порок по чл.146, т.2 АПК обуславя отмяна на административния акт- чл.173, ал.2, ал. 3 АПК. Според Решение 12511 от 21.10.2014 г. по адм. дело 877/ 2014 г., на ВАС III отделение- константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на изискването за форма и е самостоятелно основание за неговата отмяна. В случая не би могло да бъде приложено и ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, тъй като не се откриват изложени съображения в преписката, които да подкрепят издадения отказ. Липсата на мотиви, от които да са видни съображенията за взетото решение от административния орган, поставя в невъзможност съдът да осъществи контрол върху законосъобразността на издадения административен акт. При това положение оспореното Решение на управителния съвет на Национален фонд Култура, прието с Протокол 22 от 24.11.2021 год., с което е отказано финансиране съставлява незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на изискванията за форма и съдържание, което е абсолютно основание за неговата отмяна, без да се разглежда спора по същество. При това положение Административен съд- Пловдив, като е отменил обжалвания отказ, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Волята на съвета може да бъде реализирана само в ново адм. производство при спазване на изискванията на закона, за провеждане на адм. процедура с резултат издаване на надлежно мотивиран адм. акт. В него подлежи на изясняване на спорния въпрос касаещ съфинансирането при заложено самоучастие на кандидата. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и при приложението на чл.143, ал.4, във вр. с чл.228 от АПК, поради изричното изявление на процесуалния представител на ответника не се дължат разноски в касационното производство. Водим от изложеното Върховен административен съд, Трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК