Решение № 1269 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4532/2007 г.

Решение № 1269 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4532/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. С. А. от гр. С. срещу въззивно решение от 20.08.2006 г. по гр. д. № 3370/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 20.06.2005 г. по гр. д. № 465/2003 г., с което касаторът е осъден да предадена Л. А. Д. владението върху надземен гараж № 9, находящ се в гр. С., ул."Л" № 9, със застроена площ от 18.40 кв.м., на основание чл. 108 ЗС. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 218б б. "в" ГПК /отм./. Ответникът по касационната жалба Л. Д. изразява становище за оставяне в сила решението като правилно. Третото лице помагач- Й. Д. С., действащ като едноличен търговец с фирма "Р", гр. С. не изразява становище по жалбата. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК /отм./, съдържа изложение на посочените отменителни основания и е процесуално допустима. Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което е уважен предявеният от Л. А. Д. срещу Й. С. А. иск за предаване владението върху надземен гараж № 9, находящ се в гр. С., ул."Л" № 9, със застроена площ от 18.40 кв.м., на основание чл. 108 ЗС. За да остави в сила решението на първоинстанционния съд Софийски градски съд е приел, че са налице в условията на кумулативност предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Изложил е съображения, че ищецът се е легитимирал с представения по делото констативен нотариален акт като собственик на гаража, и че ответника владение същия без правно основание. Приел е, че оспорващият нотариалния акт ответник не е доказал, че ищеца не е собственик, тъй като по делото липсвали доказателства оборващи удостоверителната му сила. В касационната жалба е въведено оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакването се обосновава с обстоятелството, че констативния нотариален акт е издаден в охранително производство и същият може да бъде оспорен от заинтересованата страна, като лицето което се ползва от акта трябва да докаже правото си на собственост, а не обратното както е приел съдът. Оплакването е основателно. Правото на собственост върху процесния гараж ищецът основава на представения по делото нот.акт № 86/2003 г. Нотариалният акт е издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./. Според чл. 483 ГПК /отм./, ако собственик на недвижим имот няма документ за правото си на собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства своето право. Предмет на удостоверяване с този нотариален акт е самото право на собственост върху недвижимия имот, т.е. нотариалният акт е констативен. Констативният нотариален акт само установява, а не поражда права. В настоящия случай ответника по ревандикационния иск е оспорил не нотариалния акт, а удостовереното в него право на собственост. След като е оспорено правото на собственост на ищеца, той следва да докаже че е негов носител. Негова е тежестта да докаже пряко и пълно наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, една от които е наличието на активна материалноправна легитимация. Ищецът носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната изгодна за него правна последица, а именно че е собственик на процесния гараж. Неправилно въззивният съд е разместил доказателствената тежест, като е приел че в тежест на ответника е установяването на факта, че ищеца не е титуляр на правото на собственост. Допуснатото нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест е довело до едностранчива преценка на събраните по делото доказателства, поради което решението на въззивния съд ще следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.