Решение № 2511 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Д. М. с настоящ адрес в гр. София, [жк], [адрес], против решение 577/24.01.2024 г., постановено по адм. дело 8063/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 (четири хиляди) лева за причинени неимуществени вреди в периода 01.12.2021 г. 21.08.2023 г. от незаконосъобразно наложена със Заповед за прилагане на ПАМ 21-0353-000236 от 01.12.2021 г., издадена от началника на Районно управление Своге при ОД на МВР - София принудителна административна мярка, постановена на основание чл. 171, т. 2а, б. а от Закона за движение по пътищата временно прекратяване, за срок от 6 (шест) месеца, на регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил КИА СПОРТИДЖ , рег. [номер], ведно със законните лихви върху претендираното обезщетение, считано от 04.07.2022 г. до окончателното му изплащане. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, с писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на сторените разноски от страна на касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ю. Д. М., с настоящ адрес в гр. София, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, като е бил предявен иск с цена на иска 4000,00 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 01.12.2021г. до 21..08.2023г. като резултат от наложена със Заповед за прилагане на ПАМ 21-0353-000236 от 01.12.2021 г., издадена от началника на Районно управление Своге при ОД на МВР - София принудителна административна мярка, постановена на основание чл. 171, т. 2а, б. а от Закона за движение по пътищата временно прекратяване, за срок от 6 (шест) месеца, на регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил КИА СПОРТИДЖ , рег. [рег. номер], ведно със законните лихви върху претендираното обезщетение, считано от 04.07.2022 г. до окончателното му изплащане. Твърди се, че с влязло в сила на 04.07.2022 г. Решение 4551 от 04.07.2022 г., постановено по адм. дело 652/2022 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 55 състав, е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 21-0353-000236 от 01.12.2021 г., издадена от полицейски орган, Началник на Районно управление (РУ) - Своге при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) София. Административният съд установил, че Принудителната административна мярка е била наложена затова, че на 01.12.2021 г. около 15,05 ч., движейки се по път 2-16 от гр. Мездра по посока на движение гр. София, на км. 31+100, МПС лек автомобил Киа Спортидж с рег. [рег. номер], регистрирано на името на ищцата Ю. Д. М., е било управлявано от Г. А. М.,(установен впоследствие като неин съпруг), след като е бил лишен от правоуправление по административен ред. Приел е, че по делото липсва спор за това, че моторното превозно средство, макар и регистрирано на името на ищцата, е съпружеска имуществена общност. Съдебният състав е счел за допустими и е събрал представените по делото от страна на ищцата гласни и писмени доказателства, сред които Експертно решение 1063 от 25.03.2021 г. на ТЕЛК, с което ищцата е преосвидетелствана за срок от 3 години - до 01.03.2024 г., като й е определена трайно намалена работоспособност от 50%; Допълнително споразумение 4 от 04.01.2017 г. към трудов договор), сключено в гр. София, между представляващия Български пощи ЕАД главен изпълнителен директор, в качеството на работодател и ищцата Ю. Д. М., съгласно което, считано от 07.01.2017 г. тя е била преназначена от длъжност служител гише в Пощенска станция (Началник пощенска станция, V кат.), той и пощенски раздавач междуселищен, с място на изпълнение Пощенска станция село Лакатник, на длъжност пощенски раздавач (пощальон, доставъчна дейност), в Пощенска станция Гара Лакатник, на непълно работно време 4 часа за неопределен период от време, с подневно отчитане на работното време от 8:00 ч. до 12:00 ч. ; типова длъжностна характеристика за длъжността служител, гише в Пощенска станция (Н-к ПС, IV и V кат. л. 35 л. 41), той и пощенски раздавач в ПС . Разпитана в о.с.з.е бил свидетел, участвал като процесуален представител на ищцата в съдебното производство по оспорване на Заповедта за прилагане на ПАМ, При преценка на събраните гласни и писмени доказателства, от правна страна било прието, че в случая е налице отменена като незаконосъобразна със съдебно решение административна мярка, постановена със Заповед за прилагане на ПАМ 21-0353-000236 от 01.12.2021 г., издадена от началника на Районно управление Своге при ОД на МВР - София, като същата касае прекратяване регистрацията на МПС, която липсва спор, че била изпълнена чрез физическо снемане на регистрационните номера, с което било установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда. Що се отнася до наличието на втората нормативноизискуема предпоставка сочените за претърпени неимуществени вреди, първоинстанционният съдът е преценил, че в хода на производството не е установено засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение, тъй като приобщените по делото доказателства в съвкупността си не установявали конкретни негативни преживявания за ищцата, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ, като гласните например били твърде общи, не съдържали конкретни данни за това, колко често ищцата е била препятствана да върши служебните си ангажименти, колко често се е налагало да ползва чужд автомобил, чий автомобил и по какъв повод, а писмените не били кредитирани в подкрепа на твърдението на ищцата за вида на професията й, мястото и продължителността на изпълнение на трудовите й функции, с което според исковата молба било свързано главното й неудобство. Поради изложеното, първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е останала недоказана и я е отхвърлил изцяло. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал правни изводи, които се възприемат само частично от настоящия съдебен състав. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. По отношение на претендираното обезщетение първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан първият елемент за основателност на исковата претенция, а именно наличието на незаконосъобразен административен акт, постановен от орган на власт при изпълнение на служебните му задължения. Относно наличието на втората предпоставка за уважаване на претенцията за обезвреда на сочените като причинени неимуществени вреди, съдът изразява мнение различно от възприетото от страна на първоинстанционния съд за недоказаност на обстоятелствата, свързани с претендираните емоционални преживявания. Видно от преписката по делото, пред първоинстанционния съд е разпитан свидетел, чиито показания са възприети като твърде общи, за да установят в необходимата за уважаване на исковата претенция конкретика негативните емоционални преживявания на ищцата през претендирания период от постановяване на незаконната ПАМ до датата на нейната отмяна с влязло в сила съдебно решение. Така направените въз основа единствено на свидетелските показания правни изводи биха били правилни и надлежно обосновани. В случая обаче, тези обстоятелства следва да се преценят комплексно с останалия доказателствен материал, каквито са безспорните данни за реализираното предварително изпълнение на ПАМ. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка- чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Заповедта има предварително действие, затова от момента на нейното издаване до нейното връчване е произвела и правно действие. При тези обстоятелства житейски обосновано е негативните емоции от изпълнението на един незаконосъобразен адм. акт да надхвърлят значително тези, произтичащи единствено от постановяването му. В случай че съдебният състав е изпитвал колебания относно интензитета на преживяванията, същият не просто е могъл, но е бил длъжен да зададе допълнителни уточняващи въпроси, с оглед изясняване обективната истина по делото, предвид принципът на служебното начало, установен в административното исково производство. В тази линия на разсъждение, настоящият съдебен състав счита, че дори не е необходимо ищцата да изпитва непосредствена нужда да ползва процесния автомобил, за да изпита гняв и недоволство от факта на противоправната дерегистрация на същия, изпълнена незабавно. Според настоящия съдебен състав доказана при наличие на горните обстоятелства е и пряката причинноследствена връзка между настъпилото увреждане и отмененият като незаконосъобразен административен акт, тъй като не се твърдят други събития с негативен оттенък, които да са повлияли неблагоприятно върху емоционалното състояние в конкретния период. След комплексно отчитане на обстоятелствата, свързани с вида, интензитета и продължителността на въздействие върху личността на ищцата като цяло, включително върху психическото й състояние, съдът приема негативните преживявания като доказано повлияли нейната самооценка т. е. засягането на нейната чест. За сметка на това липсват каквито и да е доказателства за засягане достойнството на ищцата, свързано с промяна в обществената оценка за тази личност. В тази връзка като справедливо съдебният състав намира обезщетение в размер на 500,00 лева. Основателността на главния иск обосновава извод за уважаване и на акцесорния за присъждане на законна лихва от момента на отмяната на незаконосъобразния административен акт до окончателното изплащане на сумата, както е присъдена от съдебния състав. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата считано от 19.07.2018г. датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Предвид частичното уважаване на касационната жалба, настоящият състав следва да се произнесе и по разноските за процесуално представителство пред двете инстанции, както и за заплатените държавни такси пред тях. При този изход от спора на процесуалния представител на касатора на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата се полага адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции в размера на уважената част от иска, т.е. за нея следва да бъдат присъдени разноски в размер от 120,00 лева адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и 45.00 лева за касационната, ведно със заплатените такси в общ размер от 15.00 лева, т.е. общо в размер на 180.00 лева. Предвид направено възражение за прекомерност от страна на ответника при позоваване на указанието на СЕС по дело С-438/22, според което съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва, в конкретният случай настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност за необосновано. Преценката, свързана с размера на претендираното възнаграждение е обвързана от фактическата и правна сложност на спорното производство и произхождащите от това обстоятелство продължителност на производството, активност на процесуалния представител и др. В конкретния случай договореното и заплатено възнаграждения за процесуално представителство пред АССГ и оспорване на първоинстанционното решение е много по-ниско от обичайно присъжданите по размер такива по дела с подобен характер. Настоящият състав намира, че определеният и доказано заплатен размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие. Предвид този изход от спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника по касация съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, на последния се дължат разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 127,50 лева за първата съдебна инстанция и 85,00 лв. за касационната инстанция. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,