Решение № 5365 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците срещу Решение 4177 от 07.02.2025 г. по адм. дело 11892/2024 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която по жалба на Г. А. Х., гражданин на Сирия е отменено Решение 11336 от 30.10.2024 г., издадено от касационния жалбоподател, в частта, с което на Х. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за немотивираност на оспореното решение на органа в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут на търсещия закрила. Позовава се на актуалните данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца. Моли касационната инстанция да отмени съдебния акт в обжалваната част и да постанови друг с отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт в съответната му част. Ответната страна Г. А. Х., чрез адв. Тодоров, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на Г. А. Х., гражданин на Сирия е отменено Решение 11336 от 30.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в частта, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че след издаването му, в страната по произход на кандидата за закрила е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка. За този извод съдът се позовал на представената справка за ситуацията в Сирийската арабска република с вх. МД-02-124 от 12.12.2024 г., както и на справка с вх. МД-02-113 от 03.12.2024 г. Въз основа на установените по справките данни, съдът се е мотивирал, че безогледното насилие в региона е достигнало толкова високо ниво, че съществували сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/. Като се позовал на това и на цитирана в решението практика на Върховния административен съд, АССГ е формирал извод, че с оглед установената обстановка в Сирия административният акт в посочената част е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в държавата, вкл. относно конкретната област и населено място, от което идва лицето. Според съда преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се в Сирия, което налага отмяна на акта в съответната част и връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне е необходимо обсъждане и съобразяване на съществената промяна в обстановката на държавата по произход на кандидата, както и че новото решение следва да се мотивира относно приложението на принципа "забрана за връщане" /non-refoulment/, материализиран в националното позитивно право чрез разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1, 05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. Съобразно горното необосновано е приетото на АССГ за наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни Г. А. Х. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че той е напуснал страната около месец по-рано преди влизането на територията на РБ, пътувал е до Оман, Саудитска арабия, има съпруга и деца, които са останали в Сирия, има двама сина, които се намират в Европа, както и братя в Турция и сестри в Саудитска арабия. Неправилно е прието от съда за липсата на мотиви от страна на административния орган за приложението на принципа за non-refoulment /"забрана за връщане"/. Правото на защита на чужденеца не е нарушено, доколкото всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на Г. А. Х. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение