Решение № 12392 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2016 г.

Решение № 12392 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от Е. Б. и Г. Д. от гр. С. против 1./ решение № 4457/04.07.2012 г. по адм. дело № 3415/2012 г. на Административен съд С.-град и 2./ решение № 2041/24.03.2016 г. по адм. дело № 3415/2012 г. на Административен съд С.-град за допусната поправка на ОФГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата досежно ограда в имот с идентификатор 02659.2195.203. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК се претендира отмяна на решенията в обжалваната част, респ. обезсилване и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК в частта за оградата и връщане на преписката в тази част за ново произнасяне, със законните последици. Ответникът - изп. директор на АГКК, гр. С. не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които то е неблагоприятно, в обжалваната част. В останалата част решение № 4457/04.07.2012 г. по адм. дело № 3415/2012 г. на Административен съд С.-град, като необжалвано е влязло в сила. По касационната жалба, подадена срещу това решение, е образувано адм. д. № 14169/2013 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, по което е постановено влязло в сила определение № 4219/26.03.2014 г., с което е очертан предметът на обжалване и делото е върнато за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК, поради наличие на противоречие между мотиви и диспозитив в частта досежно неотразяване в КК на съществуваща вътрешна тухлена ограда в имот с идентификатор 02659.2195.203. С второто обжалвано пред настоящата инстанция решение № 2041/24.03.2016 г. по адм. дело № 3415/2012 г. на Административен съд С.-град, постановено по реда на чл. 175 АПК е допусната поправка на ОФГ в три пункта, като предмет на касационният контрол е само пунт 3, с който е допълнено първото решение, като е отхвърлена жалбата на Е. Б. и Г. Д. срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, в частта, с която не е отразена в имот с идентификатор 02659.2195.203 вътрешна тухлена ограда. От изложеното следва, че предмет на касационен контрол в настоящето производство е решение № 4457/04.07.2012 г. по адм. дело № 3415/2012 г. на Административен съд С.-град, с допусната поправка на ОФГ и допълнено с решение № 2041/24.03.2016 г. по адм. дело № 3415/2012 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Е. Б. и Г. Д. срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, в частта, с която не е отразена в имот с идентификатор 02659.2195.203 вътрешна тухлена ограда. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: С процесната заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена КККР за землището на гр. Б., СО, т. е. касае се за първоначална КК, която не подлежи на съдебен контрол, съгласно действащата норма на чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР /обн. в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г., в сила от 26.07.2016 г./. Тази разпоредба е с процесуален характер и засяга всички висящи съдебни производства, образувани по оспорване на заповеди по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, тъй като в ПЗР на ЗИДЗКИР /обн. в ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г./ липсва изрична регламентация в тази насока. Предвидено е единствено, с § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР, че "започналите производства по създаване на КККР към момента на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред", т. е. урежда се само редът за довършване на започнатите административни производства по създаване на КККР, но не и за висящите съдебните производства. Следователно, процесуалната норма изключва обжалването по съдебен ред на актовете на изпълнителния директор на АГКК относно одобрените от него първоначални КККР, изработени и одобрени по реда на глава V на ЗКИР, поради което производството по отношение оспорването на заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, в частта, с която не е отразена в имот с идентификатор 02659.2195.203 вътрешна тухлена ограда, е недопустимо. Следователно постановеното в тази част решение от първоинстанционния съд на основание чл. 159, т. 1 АПК, поради липса на надлежен предмет, следва да се обезсили и жалбата срещу заповедта в тази част - да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение