Решение № 9461 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2014 г.

Решение № 9461 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2014 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, срещу решение № 371 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 2721 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив, в частта с която по жалба на "Зар. Им. Екс" ЕООД е отменен ревизионен акт № 261100712 от 15.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 879 от 16.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 45 625.60 лв. и начислена лихва за забава. Образувано е и по касационна жалба на адв. Мария Райчева, в качеството й на процесуален представител на "Зар. Им. Екс" ЕООД, срещу същия съдебен акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 261100712 от 15.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 879 от 16.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив в останалата му част. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответните части с уважаване на жалбата и отхвърляне оспорването на ревизионния акт, съответно с неговата отмяна, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - "Зар. Им. Екс" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Мария Райчева. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванка Панова. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Христо Ангелов дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 261100712 от 15.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 879 от 16.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по пет броя фактури, издадени от "Прима Трейд" ЕООД, с предмет "захар", за данъчен период м. 03.2007 г. ИПДПОТЛ връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени искани документи и обяснения. Служебно е установено, че ДДС по доставките е начислен, като от съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че е осъществено плащане по фактурите по банков път и в брой. В ревизионното производство е прието, че не се установява материална, кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на доставките и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 33 356.72 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдено извършеното и установеното в ревизионното производство като са обсъдени събраните доказателства и доказателствените средства - съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Анелия Спиртова. Конкретно освен, че не е направена проверка в счетоводството на прекия доставчик, то от прегледа на счетоводството на жалбоподателя не може да се направи еднозначен извод относно изписването на продадените стоки по партиди и се посочи поради използвания метод на заприходяване от коя точно закупена стока впоследствие е направена последваща доставка. Правилно административният съд е изложил съображения относно решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и е цитирал в мотивите си диспозитива му, както и невъзможността да се извърши позоваване на него, понеже по делото не е доказана реалност на предмета на пряката доставка. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда относно необходимостта на доказване на прехвърляне на правото на собственост, включително и чрез начина на съхраняване и транспортиране на предмета на доставката, когато тя е стока. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 433 523.39 лв. по 49 броя фактури, издадени от "Евро Фууд 2009" ЕООД, за данъчен период 10.09.2009 г. -6.01.2010 г. и предмет на доставките "захар, бяла, кристална, с включени транспортни разходи". Фактурите са отразени при доставчика, а заплащането е направено по банков път. На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, като е съставен протокол от 21.06.2010 г., като са представени множество документи, описани в мотивите на съдебния акт. Съдът е проследил също с посочване на конкретните ИПДПОТЛ какви документи и от кой търговец са представени, като това са такива по повод предходни доставчици на прекия доставчик и такива фирми във връзка с транспортирането на стоката, предмет на доставките. Също така са изпращани ИПДПОТЛ и на последващи доставчици на жалбоподателя, като те отново конкретно са описани чрез индивидуализиране на фирмите и представените доказателства от страна на съда в мотивите му. По делото е представен и ревизионен акт № 1007773 от 11.02.2011 г., съставен на прекия доставчик, който е по повод прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.10.-31.01.2010 г. В констатациите на акта е прието, че това дружество няма нает персонал, регистриран електронен касов апарат с фискална памет и плащанията са ставали по банков път. Осъществен е по отношение на прекия доставчик запитване по линията на международния обмен на информация по реда на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1798/03 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност до гръцката и румънската данъчна администрация, последната е запитвана по повод два предходни доставчици на прекия доставчик на жалбоподателя. Отговорите са неблагоприятни за фирмите, по отношение на които са направени запитванията. В ревизионното производство е направен извод, че не е налице реалност на процесните доставки, като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в общ размер от 433 523.39 лв. и е начислена лихва за забава. При тази фактическа обстановка съдът е направил извод, аналогичен на обсъдения по-горе, като такъв извод е направила и експерта Анелия Спиртова относно начисляването на данъка, осъществено плащане по доставките и невъзможност поради използвания метод на осчетоводяване да се установят последващите доставки от ревизирания субект. Съдът подробно е възпроизвел и обсъдил показанията на свидетеля Олег Карелов, който разкрива механизма на осъществяване на доставките чрез транспортирането им, понеже той с фирмата "Тирас-2003" ЕООД, която е на майка му, е работил с вносители на захар, клиент на които е и ревизираното дружество. Административният съд, след преценка на доказателствата, включително и на заключението по ССчЕ е направил извод, че реалността по процесните доставки не се доказва и конкретно не се доказва по безспорен начин прехвърлянето на правото на собственост, понеже предметът им е стока. Конкретно съдът е обсъдил и възражението, че в случая е налице "транзитна продажба" по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ, като анализът на тази норма е точен и като правилен се споделя от настоящия съдебен състав. Съдът правилно е приел, че нито в рамките на ревизионното производств, нито в рамките на съдебното производство са представни доказателства за несъмнен извод относно извършване на транзитни продажби. По делото не са представени конкретни документи, които удостоверяван приемане/предаване на захарта между страните по доставките или между получателя, прекия доставчик и третото лице превозвач, а в ЧМР-та, в които за превозвач е вписан "Тирас-2003" ЕООД като място на получаване на стоките по вноса е посочено София. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 289 673.04 лв. по 15 броя фактури, издадени от "Интерфууд-Д. А" ЕООД. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка, за което е съставен протокол от 16.06.2010 г., като по повод връчено ИПДПОТЛ са представени множество документи, подробно описани от съда в мотивите му. Прието е, че прекият доставчик не притежава кадрови, технически и ресурсен потенциал за осъществяване на търговска дейност. Това дружество е получател по доставки от "Петров Трейд" ЕООД и "Евро Фууд 2009" ЕООД, като на тях и други предходни доставчици е направена проверка и извод, че представляват участници във вериги за източване на ДДС. Закупената от прекия доставчик захар впоследствие е продавана на "Манчини" ООД, "Емона 02" ООД, ЕТ "Бо Ме Ст-Пена Петкова", "Булгаспак-2" ООД, като транспортът е осъществяван от прекия доставчик, "Емона-02" ООД, "Алекс-Тодор Танев" ЕООД и "МСМ Трейдинг" ООД. Ревизираният субект също е осъществявал транспор по доставки на захар към ЕТ "Бо Ме Ст-Пена Петкова", "Емона 02" ООД и "Аскент шоп" ЕООд. На прекия доставчик е осъществена ревизия, като е издаден ревизионен акт с № 212101992 от 6.04.2012 г., за данъчен период 13.01.2010 г. -28.02.2010 г. Прието е, че не е получател на стопи по ВОП, както и че не е изпълнител на доставки към други получатели. Осъществено е запитване по линия на международното сътрудничество до румънската данъчна администрация. Установено е, че стоките са пристигали в РРумъния и без да са разтоварвани със същите транспортни средства са връщани в българия. Направена е проверка и по повод преходен доставчик на прекия, румънска фирма "Атеб" и е установена аналогична фактическа обстановка по повод транспортирането на стоката, липсата на разтоварване и съхраняване на същата. Ревизиращият орган е приел, че не се доказва както реалността на доставките, по които прекият доставчик се явява получател, както и на тези доставки, по повод на които се явява изпълнител. Решаващият съд е направил аналогични изводи както за обсъжданите по-горе преки доставчици, като отново е обсъдил заключението на експерта - счетоводител в тази част, по като по процесните доставки е установено начисляване на данъка, осъществено плащане. Представени са приемо-предавателни протоколи, но не към процесните фактури. По повод на последващите доставки от жалбоподателя не може също да се установи, че те са именно с предмет фактурираната от този пряк доставчик стока - захар. И тук остава недоказано приемането и предаването на процесните количества захар между страните. Настоящият съдебен състав по изложените по-горе съображения намира, че решението е правилно в тази му част, като счита, че не следва да обсъжда мотивите на съда по повод ревизионно производство, осъществено по отношение на "Хранителна търговия" ЕООД, при което издаденият ревизионен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, включително оспорено и по касационен ред, относно право на данъчен кредит по доставки с предмет "захар", за които са издадени фактури от някои от обсъжданите преки доставчици или предходни доставчици, като неотносими към спора. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по 57 броя фактури, издадени от "Еврофууд 2010" ЕООД в общ размер от 1 667 221.68 лв. с предмет на доставките "захар, бяла, кристална, с включени транспорти разходи". По делото е установено, че фактурите са отразени в счетоводството на прекия доставчик, респ. е начислен ДДС и е осъществено плащане по банков път. На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, като е съставен ПИНП от 30.06.2010 г., а по повод ИПДПОТЛ са представени множество документи, описани в мотивите на съдебния акт. При този доставчик няма назначени лица, като е извършена проверка на предходен доставчик "Кристи Индивидуал" ЕООД и е проследена стоковата верига, а именно доставчиците "Атеб", РРумъния и "Гея АЕВЕ", РГърция. Към всяка от фактурите на тези предходни доставчици има приложен приемо-предавателен протокол, като не е видно мястото и лицата, които са участвали в приемането и предаването на стоките. Констатирано е разминаване между документирането предаване на стоки между контрагентите по веригата и даденото от страна на прекия доставчик обяснение за директни доставки от предходния доставчик "Кристи Индивидуал" ЕООД до ревизирания субект. Транспортните документи са подпечатани от първия получател по вътреобщностното придобиване, като няма документирано транспортиране до същият този субект. Проследени са и последващите доставки, като съдът конкретно ги е посочил и това е според справка, изготвена от жалбоподателя. По повод на нея също не може да се установи приемането и предаването на захарта по тези доставки. Административният орган е приел, че процесните фактури не документират реално извършени стопански операции, липсват доставки по смисъла на ЗДДС и данъкът добавена стойност неправомерно е начислен, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен кредит. Решаващият съд е изложил аналогични мотиви, както при другите преки доставчици, че фактурите не се явяват достатъчно фактическо основание, както и осчетоводяването на същите и плащането по тях, което се констатира и от експерта по ССчЕ. Не е установено предаването и приемането на предмета на доставките, а за част от последващите доставки, за които има приемо-предавателни протоколи не може да се установи дали тя е тази по процесните фактури. Освен това по делото е представен ревизионен акт № 2001008597 от 28.12.2010 г. по прилагането на ЗДДС на прекия доставчик за периода 4.02.2010 г. -30.06.2010 г., съставен на прекия доставчик "Евро Фууд 2010" ЕООД, с който на същия са определени задължения за ДДС. Съдът е изложил съображения за недоказаност на жалбата и по повод на този доставчик, аналогични на обсъдените по-горе. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 231 212.26 лв. по 24 броя данъчни фактури, издадени в периода 18.01. - 24.02.2010 г. от "Кристи Индивидуал" ЕООД. Фактурите са с предмет "захар, бяла, кристална, с включени транспорти разходи". Отразени са в счетоводството на страните, плащането е осъществено по банков ред. Извършена е насрещна проверка и е съставен протокол от 1.07.2010 г., като по повод на ИПДПОТЛ са представени множество документи, подробно описани в мотивите на съдебния акт. Според обясненията на управителя на фирмата, пряк доставчик стоката, закупена от фирма "Атеб", РРумъния е товарена в гр. Букурещ и е доставена до складовите бази на ревизирания субект. Стоката от "Гея АЕВЕ", РГърция е товарена в гр. Атина и гр. Ористиада и доставена отново до складовете на ревизирания поток. Представена е справка относно стоковия поток за всички последващи доставки по повод тези от "Кристи Индивидуал" ЕООД, като са проследени участниците в него и са изискани документи. По отношение на част от тях не се установява мястото на предаване на стоката, а спрямо доставчици, за които се твърди, че стоката е предоставена направо от прекия доставчик, то това обстоятелство не се потвърждава в хода на проверката на тези последващи доставчици. На същия този пряк доставчик е съставен ревизионен акт № 161004998 от 12.05.2011 г., включващ като ревизиран период и процесния, като с него са му определени задължения в значителен размер, поради непризнаване на данъчен кредит по декларирани ВОП от РРумъния и РГърция на захар, олио, амониева селитра. По линия на международното сътрудничество и обмен на информация е направено запитване до румънската данъчна администрация по повод договор с "Атеб" като в отговор е дадена информация, че захарта е транспортирана от "Тирас-2003" ЕООД в декларираното помещение на румънския търговец, тя е от "Захар" ЕАД, впоследствие със същото превозно средство е връщана в РБългария от прекия доставчик. По договор за доставка с "Гея АЕВЕ", РГърция е реализирана същата схема, без да се складира предмета на доставките захар. Съдът е обсъдил дадените обяснения от Олег Карелов, пълномощник и представлява "Тирас-2003" ЕООД, както и такива дадени от шофьори при фирмата. Ревизиращият орган е приел, че не са доказани декларираните от "Кристи Индивидуал" ЕООД ВОП, издадени са протоколи по чл. 117 от ЗДДС, начислен е ДДС, протоколите са отразени в дневниците за покупките и дневниците за продажбите. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е прието, че следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните протоколи за ВОП за доставка на захар и олио. Прието е, че макар документалният поток да е цялостен, то физическият поток на стоките е напълно фиктивен в икономически план. Въз основа на така установеното в ревизията на прекия доставчик е прието, че данъкът е неправомерно начислен и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. Решаващият съд е изложил аналогични изводи, каквито изводи прави и настоящият съдебен състав относно доказаната нереалност на доставките, въпреки счетоводното отразяване на фактурите, направеното плащане по тях, недоказване прехвърляне на правото на собственост. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 536 365.38 лв. по 84 броя фактури, издадени от "Унитра" ООД за периода 27.05.2008 г. -2.09.2009 г., на данъчен кредит в общ размер от 3461336 лв. по 8 броя данъчни фактури, издадени от "Ивест Пласт" ООД за периода 20.06.2010 г. -29.06.2010 г. Изложена е подробно фактическата страна по спора, а именно извършване на проверка при доставчиците, представяне на множество документи в резултат на връчени ИПДПОТЛ, както и даване на обяснения относно транспортирането, предаването и осъществяване на последващи доставки, за което са изготвяни справки. По повод на първия доставчик е прието, че не се доказва притежаване от него на фактурираните количества захар, като на същия е съставен ревизионен акт № 161100011 от 20.04.2011 г., в което ревизионно производство по издаването му е прието, че не е получател по реални доставки с предмет захар от "Петров трейд" ЕООД. По повод на втория доставчик е установено разминаване между подписани протоколи за приемане и предаване в склада на ревизирания субект в Стара Загора и твърдяното реализиране на последващи доставки на захар която е транспортирана от Девня. Изложеното по-горе е относимо към касационната жалба на търговското дружество. Не могат да бъдат споделени доводите за неправилност на обжалваното решение в тази му част. Съдът е установил точно и правилно фактите по делото, отграничил е основният спорен момент, подробно е обсъдил доказателствата и доказателствените средства, събрани в ревизионното и съдебното производство. При тази фактическа обстановка правилен е и изводът на съда за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По многото фактури, издадени от посочените доставчици, с един и същ предмет на доставките "захар", количества по тях, тяхната стойност, както и тази на ДДС, както и от проследяването на последващите доставчици, установената идентичност на предходни на преките доставчици и на последващи такива, дадените обяснения на шофьори и представляващия транспортната фирма, и отговорите по линия на международното сътрудничество, които сочат на наличието на т. н. "липсващи търговци" и липса на всякакви реалност на доставките на територията на държава-членка, правилен е изводът на съда за осъществяване състава на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно в тази му част. По повод касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. В хода на ревизията е констатирано, че ревизираният субект е декларирал вътреобщностни доставки за Румъния с получател "Моника", за което са издадени общо 9 броя фактури и са представени 9 броя товарителници (ЧМР), съставени по повод транспортирането до получателя. Захарта е закупена от "Унитра" ООД и от "Евро Фууд 2009" ЕООД, като транспортът е реализиран от "Тирас-2003" ЕООД. На този превозвач са извършени насрещни проверки, като е съставен протокол от 18.06.2010 г. и по повод на ИПДПОТЛ са приложени множество документи, обсъдени в мотивите на съда. Направено е запитване до управление "Пътни такси и разрешителни" при Агенция "Пътна инфраструктура" за налична информация относно направено заплащане на пътни такси по повод превоз на захар по направление РБългария - РРумъния. Даден е отговор за кои точно МПС има издадени такива такси - само за три конкретно посочени. Направено е запитване до Агенция "Митници", Митница Русе за налична информация относно преминаване към РРумъния на МПС, посочени конкретно и индивидуализирани. Отговорено е, че такива не са преминавали през моста, а на ГКПП Силистра не са регистрирани посочените МПС. Според информация от Областна дирекция "МВР"-Пловдив, пътните превозни средства, посочени в съставените ЧМР-а са собственост на "Тирас Транс" ЕООД, "ПИМК" ООД, "Изи Транс 81" ЕООД и "Пролийз (България)-клон Пловдив" ЕАД. Извършено е по линия на международния обмен запитване до румънската данъчна администрация, по повод направено запитване за фирма "Моника", като е даден подробен отговор, че не се намира на декларирания адрес, бившия управител и сегашния управител, българи не се отзовават на поканите, фирмата е декларирала множество ВОП, няма търговски взаимоотношения с други румънски търговски фирми, като включително и че се подозира, че това дружество симулира декларирани ВОП и е част от верижна данъчна измама, която започва с доставчици от РБългария и от РГърция и завършва с купувачи от РБългария. Административният орган е приел, че по доставките, за които са издадени 9 фактури, липсват категорични данни, че техният предмет, действително е преминал на територията на РРумъния, съответно е напуснал територията на РБългария, независимо от представените ЧМР-а. Получателят по доставките е "липсващ търговец" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1925/04, доставките са с място на изпълнение на територията на страната, те са облагаеми по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 45 625.60 лв. и лихва за забава, при данъчна основа 228 128.04 лв. При преценката за незаконосъобразност на съдът се е позовал на легалното определение за ВОД, дадено в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, направил е анализ, че за да се реализира данъчния състав на разпоредбата следва да са налице конкретните условия, по които няма спор, както и за да се приеме, че е доказана тази доставка, следва да се преценят чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, в приложимата редакция. Конкретно за процесните ВОД-е с получател "Моника вен експорт имотр" ООД са представени писмени потвърждения с преводи от заклет преводач, в които се потвърждават посочените предмет на доставката, стойността, номера и датата на фактурата и датите на съставяне на ЧМР-та. Плащането на превозвача е направено в брой от получателя по доставките. Представени са пътни листове, издадени на датите на съставяне на ЧМР-а и приключени на следващия ден. Цитиран е конкретно и маршрутът на МПС, като за част от тях има данни за събрана изходна такса "мост". Съдът е анализиран и посоченото във фактурите EXW St. Zagora, което според ИНКОТЕРМС-2000 означава "франко завода" (уговорено място), а именно, че продавачът е изпълнил задължението си по доставката когато е предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие или друго посочено и уредено от тях място (т. е. в завод, предприятие и пр.), не е извършено митническо изчистване за износ и не е задължен за натоварването им на превозно средство. Също така съдът подробно е обсъдил правната уредба на товарителницата, дадена в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на ДС от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61/5.08.1977 г., и конкретното съдържание на процесните товарителници. То удостоверяват облигаторното, превозното, правоотношение и предаването на стоката на превозвача, но не и доставката на тази стоки и предаването й на крайния получател. Освен това според чл. 6 от Конвенцията като необходим реквизит на ЧМР-а не са посочени дата, място, подпис и печат на получателя. Така при липса на волеизявление в тази насока, те не могат да удостоверят предаването на конкретна стока на получателя по ВОД в друга страна - членка. В случая в клетка 24 и на тесте ЧМР-та са положени печат и подпис от страна на получателя, както и дата. Органът по приходите не е кредитирал товарителниците поради неистинността им, на практика, но не е направил и възражение в тази насока. По тези съображения съдът е приел, че е налице транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, който удостоверява процесните вътреобщностни придобивания. Съдът се е позовал на решение на СЕО от 27 септември 2007 г. по С-409/04. Той се е позовал и на решение на СЕО от 6.09.2012 г. по дело С-273/11 по повод на приетото по данни от международния обмен, че румънският търговец се счита за "липсващ търговец". Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно в тази му част. Съдът се е позовал на конкретните доказателства, тяхното неоспорване и съдържание, и при направените изводи относно Конвенцията и цитираната съдебна практика на СЕС, че действително актът се явява незаконосъобразен, макар изводът да почива на формалната преценка на обстоятелствата по делото. Процесните ВОД се явяват реално осъществени и при спазване на подзаконовите изисквания за тяхното документално оформяне. Обжалваното решение като цяло следва да бъде потвърдено. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение