Решение № 10847 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2019 г.

Решение № 10847 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гопет" ООД, подадена чрез адв. Балабанова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1844/19.03.2019 г. по адм. дело № 3527/2017 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което се уважат исковите претенции като основателни и доказани до пълния предявен размер, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Агенция "Митници" в писмен отговор, депозиран на 22.02.2018 г. счита постановеното решение за законосъобразно, правилно и обосновано и в съответствие с материалния закон. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на АССГ. Касационният жалбоподател "Гопет" ООД, в открито съдебно заседание моли да се постанови съдебно решение, с което се уважи изцяло касационната жалба на основанията, подробно изложени в нея и се отмени като неправилно и необосновано решението на АССГ. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък на разноските. Ответникът Агенция "Митници", в съдебно заседание чрез юрисконсулт Йорданова моли да се отхвърли подадената жалба и остави в сила постановеното решение на Административен съд София – град. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че решението следва да се потвърди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е бил ОТХВЪРЛЕН ИСКА на "Гопет" ООД срещу Агенция" Митници" за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 214 024, 80 лева- заплатено възнаграждение за адвокат пред Районен съд Пловдив и Административен съд- Пловдив във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 108/21.04.2015 година на Началник Митница- Пловдив, ведно с лихвата за забава върху главницата за периода от датата на влизане в сила на Решение № 2238/24.11.2016 г. по КНАД № 2000/2016 година, 19 състав по описа на Административен съд– гр. Пловдив - 24.11.2016 г. до пълното изплащане на задължението. На следващо място е било отхвърлено искането на Агенция "Митници"- гр. София за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер на 2825 лева. Решението в частта за разноските не е било обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящия съдебен процес. За да постанови този резултат, административният съд приема, че в настоящия случай на първо място, искът е насочен срещу надлежен ответник Агенция " Митници", която е юридическо лице и надлежен пасивно легитимиран ответник по иска. Установил е че, Наказателно постановление № 108/21.04.2015 г. на Началник на Митница Пловдив при Агенция "Митници", Министерство на финансите, с което на "Гопет" ООД е наложена - имуществена санкция е било отменено с Решение № 1150 от 30.06.2016 г. по НАХД № 2549/2015 г. на Районен съд Пловдив. Отменителният съдебен акт е бил потвърден с Решение № 2238/24.11.2016 година по КНАД № 2000/2016 година, по описа на Административен съд– гр. Пловдив. Решаващият съд е преценил, че в конкретния случай, вредите, които се претендират нито са пряка, нито са непосредствена последица от отмяна на наказателното постановление. Напротив от доказателствата по делото не може да се установи, че ищецът в действителност е заплатил адвокатски хонорар в размер на 214 024, 80 лева, този адвокатски хонорар да е заплатен по време на производствата по обжалване на наказателното постановление, респективно на това да са направени по време на водене на производствата. Счел е, че липсата на всички визирани в закона предпоставки прави иска за присъждане на обезщетение неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил същия. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение в неговата отхвърлителна част е ПРАВИЛНО. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, но не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. От събраните доказателства не се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Началник Митница- Пловдив е неоснователна. Целта на Закона за адвокатурата (ЗА) е адвокатът да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 2, чл. 24 и чл. 36 от ЗА. Приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на съдиите от ВАС, явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП. В това исково производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. Претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по неговото обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Касационният жалбоподател, който в исковия процес е носел доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото за да установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Дружеството ищец установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно- наказателното производство както пред РС Пловдив, така и пред АС Пловдив. Пред посочените съдилища, обаче не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение списък на разноски и др. Представените от ищецът документи не установяват извършено плащане от касационния жалбоподател в размер на исковата сума в хода на административно- наказателното производство по отмяна на процесното НП. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Законосъобразно съдът е приел, че исковата молба на търговското дружество "Гопет" ЕООД срещу Агенция "Митници", за заплащане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, в размер на 214 024, 80 лв. е неоснователна и недоказана. От доказателствата по делото е установено, че в конкретния случай е налице отмяна на Наказателно постановление № 108 от 21.04.2015 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, с решение на Пловдивския районен съд, което е влязло в сила на 24.11.2016 г. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че липсва причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените от ищеца имуществени вреди. От приложеното по делото Споразумение от 20.10.2015 г., се установява, че то не урежда договор за цесия, като [фирма] замества длъжника "Гопет" ЕООД в дълга му, който той има към Адвокатско дружество "Рашев и партньори" – в размер на 107 012, 40 лв. Така, в случая [фирма] ще има вземане към "Гопет" ЕООД, в размер на посочената сума. Споразумението от 20.10.2015 г. представлява не договор за цесия, а договор за заместване в дълг, по смисъла на чл. 102 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Заместване в дълг има само при наличието на изрично съгласие на кредитора. В случая не са изпълнени нормите на чл. 99, чл. 100 и чл. 102 ЗЗД, тъй като липсва съгласие от страна на адвокатското дружество за смяна на длъжника и няма налични доказателства за прихващане между свързаните лица. В случая няма доказателства Адвокатско дружество "Рашев и партньори" да е дало съгласие, длъжникът "Гопет" ЕООД да бъде заместен от "Гопет транс" ЕООД да заплати адвокатското възнаграждение. Освен това Гопет ЕООД не е доказало действителността на твърдените плащания. Останали са неизяснени естеството на правотношенията между двете дружества. Видно от доказателствата по делото "Гопет" ЕООД се е разплащало чрез каса, без да могат да се проследят сумите и основанията за плащане, което е било в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Правилно съдът е приел, че след като реално заплащане има, не от страна на "Гопет" ЕООД, а от [фирма], вредите, които се претендират от ищеца, не се явяват пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Не се установява "Гопет" ЕООД да е претърпяло вреда, тъй като [фирма] е платец на дължимото адвокатско възнаграждение. Не се доказва касационният жалбоподател да е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва идентичност на дружеството, което е било страна и е заплатило адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление и дружеството, което е ищец в настоящото производство. Предмет на договора за договор за заместване в дълг и предмет на исковата молба не е едно и също вземане. Предмет на облигационния договор е вземането за разноски, а в исковото производство се претендира правото на обезщетение. Поради гражданскоправният характер на договора от 20.10.2015 г., вземанията по него следва да се претендират по общия ред. В случая няма пряка и непосредствена причинна връзка между соченото за отменено НП и претендирания вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Агенция "Митници". Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение, в частта с която е отхвърлен предявения иск срещу Агенция "Митници" е ПРАВИЛНО. Искането на Агенция "Митници" за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. В член 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза, като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение