Решение № 7001 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2018 г.

Решение № 7001 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. от гр. П., чрез адв. Сточева, срещу решение № 2299 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 3011/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-209/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 4312314496/пр. 3045-15-170 от 21.08.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П.. Осъдил е М. А. А. да заплати на ТП на НОИ - П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. Изложени са подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО, както и нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховния административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-209/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 4312314496/пр. 3045-15-170 от 21.08.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., с което е разпоредено да се възстанови неоснователно изплатената сума за пенсия от М. А. А. в размер на 26 547.31 лева, от които главница за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2017 г. в размер на 15 931.88 лв. и лихва в размер на 10 615.43 лв., начислена към 21.08.2017 г. С решение № 2153-15-209/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., част от посоченото задължение е заличено по давност за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. в размер та 14 578.82 лв., от които главница в размер на 6 702.06 лв. и лихва за минало време в размер на 7 876.76 лв., като в тази част административният акт не е обжалван, и е влязъл в сила. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за неоснователно възражението за добросъвестност на получилото плащанията лице. Изводът за недобросъвестно поведение произтича от обстоятелството, че въпреки съдействието, което е оказала А. в хода на производството на административния орган, няма как да не е знаела, че получава пенсия в по-висок размер от действително полагащия й се. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката А., е определен с разпореждане за отпускане на пенсията с начална дата 31.12.1998 г. С разпореждане № 4312314496/пр. № 2136-15-59/29.06.2017 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО е изменено разпореждане № 43123114496/31.12.1999 г. и всички последващи го от 31.12.1998 г. до пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, б. "в" от ЗП (отм.) за 20 г. 19 д. трудов стаж от трета категория. В него е отразено, че лицето не е удостоверило наличния в разпореждане № 43123114496/31.12.1999 г. осигурителен стаж от III категория труд - 26 г. 07 м. 29 дни и осигурителен доход 256 080.00 лева за базисен период 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. при отпускане на пенсията. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на влязлото в сила разпореждане № 4312314496/пр. 2136-15-59/29.06.2017 г., е извършено изчисление на сумите за пенсии, които са били изплатени неправилно. Спорът между страните по настоящото дело се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на пенсионерката като предпоставка за ангажиране на отговорността й за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии. След като правилно е приел, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само ако са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, първоинстанционният административен съд е следвало да подложи на преценка установените по делото обстоятелства във връзка с поведението на жалбоподателката А. Необходимо е да се има предвид, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изменена, поради това, че при извършената проверка по чл. 108 от КСО за периода, който е ползван за базисен при отпускане на пенсията, не е открит осигурителя и е констатиран по-нисък осигурителен доход. От изложеното следва, че пенсията не е била изменена поради недоказан от жалбоподателката трудов/осигурителен стаж, който възпрепятства отпускането й, а поради установен при извършена служебна проверка по-нисък осигурителен доход за използвания тригодишен период 1982 г. - 1984 г. Видно от събраните по делото доказателства, А. е приложила декларация, че след подаване на документите, удостоверяващи трудовия й стаж пред пенсионния орган, във връзка с преценката й за право на пенсия, същият не ги е върнал на заявителката. Въпреки това, тя е представила в писмен вид периодите, през които е работила и осигурителите, при които е упражнявал трудова дейност. Оказвала е съдействие на пенсионния орган за проверка на стажа, като е отговаряла на всички запитвания във връзка със събирането на доказателствата. Относно периода 1992 г. - 1994 г. в декларацията е посочено, че е работила в НИРХ гр. П. - "Агрокомплект" ЕАД и във фирма "Адонис-95" - П. При проверката от "Агрокомплект" ЕАД - П. са издадени удостоверения за осигурителен стаж, но не за периода 1992 г. - 1993 г., а по отношение на стажа в "Адонис-95" - П., е констатирано, че не е извършена проверка, поради това, че г-н М. М., на когото е прехвърлено дружеството на 10.12.2008 г., не е открит поради пребиваване в чужбина. Пенсионният орган не е извършил проверка в Архивохранилището в гр. П. на разплащателните ведомости на прекратените осигурители, за да се удостовери декларираното от жалбоподателката обстоятелство за положен трудов стаж и размера на осигурителния доход. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 до т. 3. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за недобросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториално поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял Върховният административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да й бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Самият факт, че в архива на осигурителя, при който е извършена проверка, няма наличен документ по обр. УП-2 не означава, че такъв документ не е бил издаден и представен на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Освен това по отношение на осигурителя "Адонис-95" - П., не е извършена проверка поради обективна невъзможност, и няма доказателства за неположен от А. трудов стаж. Не е проверено и Архивохранилището в гр. П. за установяване на налични документи от осигурителите, които да послужат за удостоверяване на осигурителния доход за коментирания период, във връзка с извършваната проверка. От приложените по делото документи не може да се установи механизмът по който е определен първоначалният размер на пенсията. В издадените актове не са взети предвид причините, поради които пенсионното досие не може да бъде възстановено и при първоначалното определяне на пенсията е бил използван по-висок от действителния осигурителен доход. Не са посочени извършените от жалбоподателката действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните й права. Не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждането за възстановяване на неоснователно получените суми. Оспорените актове са издадени в нарушение на съдопроизводствените правила, като не са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с възраженията на А., което представлява нарушение на чл. 35 от АПК и изводите на административния орган противоречат на материалните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна, а делото следва да се върне като преписка на административния орган, който да извърши проверка в Архивохранилището в гр. П. досежно възстановяване на пенсионното досие на А. и да прецени дали действията или поведението на същата може да се квалифицира като недобросъвестно при отпускането и при получаването на сумата за пенсия. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата да бъде уважена. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено и искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски за адвокат, удостоверени с договор за правна защита и съдействие в размер на 900 лв. за представителство пред Административен съд - П. и държавна такса в размер на 5 лева, заплатена пред настоящата инстанция. Доказателства за извършени разноски за адвокатско представителство пред Върховен административен съд не са представени, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационната жалбоподателка разноски в общ размер на 905 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,