Решение № 5372 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, подадена чрез старши юрисконсулт В. Занева Георгиева, против Решение 627/26.01.2024 г., постановено по административно дело 7994/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена Заповед ЧР-СП-НТУ-200/26.07.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Е. Симеонова - Чорбаджийска, заемащ длъжността експерт, анализатор работни процеси III степен, в сектор Опериране на инфраструктура и комуникации, отдел Управление на информационна система и инфраструктура в Национално тол управление при Агенция Пътна инфраструктура, считано от 01.08.2023 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна Е. Симеонова - Чорбаджийска се представлява от адвокат С. Иванова, която в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че е налице обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, изразяваща се в некачествено и не в срок изпълнение на поставените задачи, свързани със системно закъсняване за работа и отсъствие от работното място, в резултат на което задачите не могат да бъдат поставени навреме. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред от възникване на служебното правоотношение на Е. Симеонова - Чорбаджийска до неговото прекратяване с процесната заповед. Извършил е пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. За да отмени оспорената заповед, първостепенният съд е изложил две групи мотиви за нейната незаконосъобразност. На първо място правилно е приел, че заповедта е немотивирана, тъй като несъдържа факти, които да обуславят обективна невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения съгласно длъжностна характеристика. Такива мотиви не се съдържат и в доклада от 25.07.2023 г., към който се препраща в заповедта. Освен това е налице и противоречие между правното и фактическото основание, послужили на органа за прекратяване на служебното правоотношение, доколкото изложените факти не съответстват основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Установените пороци във формата на административния акт са съществени и достатъчно основание да обусловят неговата незаконосъобразност. На следващо място, съдът обосновано е приел и материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочените в нея обстоятелства сочат на субективни причини, а не обективни и настъпили независимо от волята на служителя. Некачественото и забавено изпълнение на задълженията, закъсненията и отсъствие от работа са факти, които не обуславят обективна невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения, а биха били основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Служителят последователно е повишаван в ранг, а последните години е получавал високи оценки при атестирането си, което сочи, че притежава необходимите качества, знания и умения за изпълнение на възложените му задължения и отговорности. Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Относимите материално-правни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, предоставил е възможност на страните да сочат доказателства, които са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в размер на 2000 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,