Решение № 14203 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2013 г.

Решение № 14203 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив обжалва решение № 2849 от 27.12.2012 г. на Административен съд град Пловдив по адм. дело № 312/2012 г., с което е отменен издадения на "Вет-Медикъл" ЕООД гр. Стара Загора ревизионен акт № 241102268/08.07.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, в частта потвърдена с решение № 1286/30.12.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. Пловдив и са присъдени разноски в размер на 1170 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да се потвърди. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилност на извода за липса на предпоставките по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за корекция на правото на данъчен кредит на ревизираното дружество за данъчен период м. 08.2010 г. - установена липса на стоки и ползван данъчен кредит за тези стоки. Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства се установява основанието за допълнително начисляване на ДДС, включително и че Вет-Медикъл ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в данъчен период м. 09.2010 г. За установяване на касационните основания по реда на чл. 219 от АПК са представени писмени доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Вет-Медикъл" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Терзиева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК пред Административен съд, гр. Пловдив е бил ревизионен акт № 241102268/08.07.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, в частта потвърдена с решение № 1286/30.12.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. Пловдив, в която за данъчен период м. 08.2010 г. на Вет. Медикъл ЕООД е начислен ДДС в размер на 6 312.84 лева и съответните лихви на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключения на назначените съдебно -счетоводни експертизи, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: При проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) на "ВЕТ-МЕДИКЪЛ" ЕООД е извършена инвентаризация на обектите на дружеството към 31.08.2010 г., при която са установени наличностите на стоки към този момент. Резултатите от така извършената инвентаризация са приобщени към доказателствата, събрани в хода на процесната ревизия. Към момента на проверката, с декларации от 31.08.2010 г., управителят на дружеството е декларирал, че към датата на инвентаризацията няма стоки на път, няма продадени и неизнесени стоки от обектите, няма дадени и получени на консигнация стоки. В една от представените декларации е посочено, че в склада на обекта има стоки, собственост на ЕТ "ХИРОН - Слави Цеков", количеството и вида, на които не могат да се уточнят, но приблизителната им стойност е 31000 лв. без ДДС, без надценка и по фактури от 2010 г. В тази връзка ревизиращите органи по приходите установили, че общата данъчна основа и ДДС на стоките на едноличния търговец, които се намират в склада на "ВЕТ - МЕДИКЪЛ" ЕООД, са в размер на 31 745.90 лв. От представения по делото опис на наличните стоки към 31.08.2010 г. - "Наличности по сметка 3041 на "ВЕТ МЕДИКЪЛ" ЕООД към 31.08.2010 г. ", неточно описан в ревизионния доклад като оборотна ведомост е установено, че общата стойност на стоките е 229 019,17 лв. Въз основа на тези фактически данни в ревизионния доклад е прието, че дебитното салдо по сметка 304 "Стоки" към 31.08.2010 г. е в размер на 229 019.17 лв. Уточнено е още, че стоките се водят в счетоводството по покупни цени с надценка приблизително 10% според декларация на управителя на ревизираното дружество. След направените изчисления е установено, че общата стойност на стоките по покупни цени от всички обекти на дружеството възлиза на 228 410,44 лв. Според констатациите в РД, след приключване на инвентаризацията, управителят на "ВЕТ-МЕДИКЪЛ" ЕООД с нова декларация е декларирал, че към 31.08.2010 г., в склада на обекта е имало стоки, собственост на ЕТ "ХИРОН - Слави Цеков", чието количество и вид не може да уточни, но са на приблизителна стойност 32550 лв. с ДДС без надценка, по документи от 31.12.2009 г. Към декларацията са приложени две фактури, издадени от ЕТ "ХИРОН - Слави Цеков" на ЕООД "ВЕТ МЕДИКЪЛ" - фактура № 265/11.08.2010 г. на стойност 5957.39 лв. и ДДС 1191.48 лв. и фактура № 266/11.08.2010 г. на стойност 25606.79 лв. и ДДС 5121.36 лв. с предмет на доставки на различни видове стоки. На това основание органите по приходите са направили извод, че собственикът на стоките към 31.08.2010 г. е "ВЕТ-МЕДИКЪЛ" ЕООД, а не едноличния търговец. Констатирано е, че стоките по фактурите са на стойност 31 564.18 лева и не са заведени в счетоводството на дружеството към 31.08.2010 г. При тези данни ревизиращите органи са приели, че стоките на стойност 31564.18 лв. не са открити на 31.08.2010 г. по време на инвентаризацията, т. е, налице е липса на стоки и на основание допълнително представените документи е прието, че стойността в размер на 31564.18 лв., следва да бъде обложена с 20% ДДС. В хода на ревизията от Вет-Медикъл ЕООД е изискана сравнителна ведомост относно извършената инвентаризация към 31.08.2010 г. и наличностите по счетоводни данни към същата дата. От извършената съпоставка между сравнителната ведомост и описите, направени по време на инвентаризацията, не са констатирани липси, с изключение на стоките, по посочените по-горе фактури, издадени от ЕТ "ХИРОН - Слави Цеков". При тези фактически данни и на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, за установените липси към 31.08.2010 г. на стойност 31 564.18 лв. с ревизионния акт е начислен ДДС в размер на 6312.84 лв. В хода на съдебното производство са приети две заключения на ССЕ, според които закупените стоки по процесните две фактури № 265/11.08.2010 г. и № 266/11.08.2010 г. издадени от ЕТ "ХИРОН - Слави Цеков" са заприходени в счетоводството на "ВЕТ МЕДИКЪЛ" ЕООД и за тези стоки има регистрирани продажби, подробно описани според вида на стоката. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че не са налице посочените в акта фактически основания за приложението на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Този извод е мотивиран с липсата на елементите от фактическия състав на цитираната норма, а именно - не се установява наличието на липси на стоки и ползването на данъчен кредит в данъчен период м. 08.2010 г. в размера, посочен в ревизионния акт. В тази връзка съдът е приел, че констатацията на ревизиращите органи по приходите за липси на стоки към 31.08.2010 г. на стойност съответстваща на фактурите, издадени от ЕТ Хирон - Слави Цеков е изградена в нарушение на задълженията по чл. 3 от ДОПК, чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от ДОПК за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета. Въз основа на заключенията на вещите лица и установената редовност на счетоводството на Вет-Медикъл ЕООД, обсъдени във връзка със събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че стоките по двете фактури са заприходени в счетоводството на ревизираното дружество и са включени в дебитното салдо по сметка 304 "Стоки", установено при ревизията към 31.08.2010 г. в размер на 229 019,17 лв., като при инвентаризацията извършена от органите по приходите не е констатирано несъответствие между стойността на дебитното салдо на сметка 3041 и стойността на стоковата наличност в четирите обекта на дружеството. На това основание е извел извод, че не се установяват липси на стоки, които да доведат до корекция на правото на данъчен кредит. По отношение на втория елемент от фактическия състав по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията ползваният данъчен кредит изобщо не е изследван, както и че нито се твърди, нито се установява, че данъчният кредит по процесните две фактури е приспаднат към м. 08.2010 г., поради което и само на това основание корекцията, която следва да е в размер на приспаднатия данъчен кредит не може да бъде приложена. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, да начислява и да дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС корекцията по ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка -декларацията за този данъчен период. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че от събраните по делото не се установяват материалноправните предпоставки за корекция на данъчен кредит в хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС - липси на стоки към 31.08.2010 г., за които дружеството да е ползвало данъчен кредит към този период. В тежест на органите по приходите и ответника в съдебното производство е да установяват посочените в ревизионния акт фактическите основания, послужили за допълнително начисляване на ДДС. В случая тази доказателствена задача не е изпълнена, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. Правилно е прието в обжалваното решение, че фактическите констатации в ревизионния акт за липси на стоки на стойност 31564.18 лв. се опровергават от заключението на ССЕ, което е кредитирано във връзка с останалите доказателства по делото, включително и тези относно установените при инвентаризацията наличности на стоки в обектите на дружеството. Правилни са и изводите, че корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС се извършва с размера на ползвания данъчен кредит. В случая не се установява ревизираното дружество да е ползвало данъчен кредит за стоките, по фактурите, издадени от ЕТ Хирон - Слави Цеков към ревизирания данъчен период. От представените по реда на чл. 219 от АПК писмени доказателства се установява, че правото на данъчен кредит по фактури № 265/11.08.2010 г. и № 266/11.08.2010 г., издадени от ЕТ "ХИРОН - Слави Цеков" е упражнено в следващ данъчен период - м. 09.2010 г. От така представените доказателства следва, че в ревизирания период на м. 08.2010 г. не са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията, каквото е изискването на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС. По тези съображения решението, с което е отменен ревизионния акт в частта на допълнително начисления на Вет-Медикъл ЕООД ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е постановено в съответствие с материалния закон и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сумата от 600 лева разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция, представляващи данъчната основа по фактура № 3057/01.08.2013 г., издадена от Адвокатско дружество Райчинова и съдружници. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,