Решение № 14105 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2015 г.

Решение № 14105 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. С., чрез процесуалния и представител адв. П. Л. срещу Решение № 4406/24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 737/2013 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - Министерство на културата, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на М. С. против Министерство на културата гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неизпращане до съда на подадена на 01.03.1993 г. жалба против заповед на директора на Музикален театър С., с която е прекратено трудовото й правоотношение. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Въз основа на установеното по делото е обсъдил и доводите и възраженията на страните и е направил правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, като е приел, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи уважаването им. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Несъстоятелно е соченото в жалбата, че първоинстанционният съд, като не е обсъдил в дълбочина свидетелските показания е допуснал съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт. В оспореното решение съдът е изложил установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на твърдяното бездействие, произтичащо от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от него, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове против Министерство на културата. Не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установено по делото незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неизпращане на подадена жалба против заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение до съда. Ако и по делото да е установено подаването на жалба на 01.03.1993 г. до министъра на културата, то не е установено нейното съдържание, от което да се изведе и наличието на твърдяното от ищцата бездействие, изразяващо се в неизпращането и до компетентния орган. След като документът е бил унищожен не по вина на ищцата, то съдържанието му подлежи на установяване със свидетелски показания. Показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват соченото от ищцата съдържание, както правилно е прието в обжалваното решение. Свидетелите трябва да познават съдържанието на документа и да го възпроизведат, а не само да установяват наличието му. Правилно е прието също в обжалваното решение, че дори и сочената от ищцата жалба да е била със съдържанието на искова молба, то претендираните вреди не може да се изведат като пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие, изразяващо се в неизпращането и до съда. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. В случая тази връзка е опосредена от съдебен акт, установяващ или отричащ твърдяното за незаконосъобразно уволнение. Такъв съдебен акт в случая е налице, с влязло в сила съдебно решение предявените от ищцата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда са отхвърлени. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение