Решение № 5615 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11564/2012 г.

Решение № 5615 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11564/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Бургас чрез юриск. Мартин Ламбов срещу решение № 1330/20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 416/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменено ППСПДВ № 7/05.12.2011 г., издадено от началника на същата митница, потвърдено с решение № 65/26.01.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Релевират се всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, като неправилно съдът бил възприел възражението на АЕБТРИ относно спазването на поредността на търсеното на задълженията от длъжниците съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР. Касаторът се е позовал и на ТР № 3/25.03.2003 г. на ВАС, в което изрично е прието, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Твърди се в касационната жалба, че Митница Бургас е изпълнила условието по Конвенцията като е направила опит да събере държавните вземания, за което е образувано изпълнително производство - дело № 6363/2009 г. на ТД на НАП - Пловдив за задълженията на "Иви Транс" ЕООД в размер на 33 393,10 лв. мито и ДДС, но по това дело няма постъпили суми, както и че изпълнителното дело е активно, т. е. не е приключено. В този смисъл касаторът е изложил доводи, че единствената възможност, която е останала за митницата е да се удовлетворят вземанията по неприключилия ТИР- карнет е да предяви вземанията от гарантиращата асоциация. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на АЕБТРИ срещу процесното ППСПДВ. Ответната страна АЕБТРИ - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита от адв. Иван Крумов, в която подробно са изложени съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното съдебно решение, както и е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С ППСПДВ № 7/05.12.2011 г. АЕБТРИ е била задължена да заплати мито в размер на 11 514,30 лв. и ДДС в размер на 21 878,80 лв. или общо в размер от 33 393,10 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на задължението - 1.09.2008 г. Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд е следната: На 1.09.208 г. през Митнически пункт - Лесово от Република Турция за Република Румения с товарен автомобил са въведени стоки, превозвани под покритието на карнет - ТИР XF59606293, като е насочена към получаващото митническо учреждение в Румъния. Lasi. Установено е, че титуляр на режима по ТИР-карнета е "Иви Транс" ЕООД, но доказателства от тази фирма за приключване на режима транзит не са получени. По повод на извършена проверка в митническо учреждение "Cfnstanta Port" е установено, че пред получаващото митническо учреждение в Румъния сертификатът за завършване на операцията ТИР приключен чрез злоупотреба или измама с фалшив митнически печат и неистински подпис на митнически служител. Според съда след като по делото е установено, че с ППСПДВ № 11/14.06.2010 г. процесните задължения са вменени за плащане и на "Иви Транс" ЕООД, то митническите органи са могли да предявят плащане пред гарантиращата асоциация, след като са предприели всички възможни действия за търсене на сумите от пряко дължащите ги лица. В тази връзка съдът е обсъдил, че изпълнителното дело на "Иви Транс" ЕООД е активно, т. е. е не е приключило, както и че частично е събрана сумата от 4 889,88 лв. мито, като е направен извод въз основа на чл. 8, ал. 1 от Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР) за краткост Конвенция ТИР) и ТР № 3/2003 г. на ВАС, че отговорността на асоциацията е солидарна, но тя изисква поредност и задължение на митническите органи е да направи всичко възможност да събере дължимите държавни вземания от пряко дължащите ги лица. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е изложил мотиви, относно особения характер на солидарната отговорност на гарантиращата асоциация АЕБТРИ според Митническа конвенция за международен превоз на стоки под покритието на Карнети ТИР и ТР № 3/2003 г. на ВАС. Законосъобразни са и изводите на съда относно приключването на процесния Карнет ТИР със злоупотреба и измама поради установяването на полагането на фалшив митнически печат. Правилно съдът е приел, че при издаване на атакувания административен акт не е спазена поредността за търсене на изискуемите се митни сборове от лицата, които пряко ги дължат. Наистина отговорността на гарантиращата асоциация АЕБТРИ е солидарна, но за да възникне тази отговорност нормите на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на Карнети ТИР задължително изискват съответните митнически органи да направят всичко възможно за да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. На първо място като пряко дължащо лице това е превозвача на стоката, който е и титуляр на Карнета ТИР. Изрично в разпоредбата на чл. 324 ППЗМ е указано в какви случаи превозвачът се освобождава от отговорност, а това е когато той е представил стоките, които е въвел на територията на Република България под покритието на Карнет ТИР и последният е приключен по съответния ред от митническите органи. В случаите, когато тези условия не са изпълнени от превозвача, неговата отговорност не може да отпадне и за митническите органи съществува задължение да потърсят дължимите митни сборове от него. Когато стоките са предадени на получателя им от него също следва да се търси отговорност за събиране на дължимите суми. Това са пряко дължащите лица по смисъла на Конвенция ТИР. В същата е предвидена една особена отговорност на гарантиращата асоциация, която е съвместна и солидарна, само ако митническите органи са направили всичко възможно да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. Изрично в обяснителна бележка към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията разяснено какво означава "да направи всички възможно", а това е да се предприемат такива мерки за изискване на плащане от пряко дължащите ги лица, които да включват поне уведомление за начина, по който е приключена операцията по Карнет ТИР, а в процесния случай това е чрез злоупотреба и измама и/или да изпратят искане за заплащане по Карнета ТИР. В този смисъл е и ТР № 3/2003 г. на ВАС, на което правилно се е позовал първоинстанционният съд и което е задължително. В процесния случай такива мерки митническите органи не са предприели. Обстоятелството, че по отношение на "Иви Транс" ЕООД е издадено ППСПДВ, а впоследствие за събиране на държавните вземания е образувано и изпълнително дело, за което няма данни да е приключило, респ. прекратено, то няма основание да се събират дължимите суми от гарантиращата асоциация. Нещо повече, установено е, че превозвачът частично е заплатил сумата от 4 889,88 лв. мито, което е основание да се приеме, че е възможно държавата да се удовлетвори и за останалата сума, тъй като няма данни за обратното. При липса на доказателства, че остатъкът от дължимите суми е невъзможно да бъде събран от "Иви Транс" ЕООД, няма основание да се ангажира отговорността на АЕБТРИ. В този смисъл е и дългогодишната практика на ВАС - решения по адм. дело № 6485/2003 г., № 8434/2007 г., № 10719/2008 г., № 10970/2008 г., № 780/2012 г. и много др. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице визираните от касатора отменителни основания и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на делото и направеното искане в писмената защита на АЕБТРИ, на същата не се присъждат разноски за касационната съдебна инстанция, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,