Решение № 6386 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2009 г.

Решение № 6386 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Светослав Евтимов Бачев от гр. София, срещу решение № 81 от 14.11.2008 г., постановено по адм. д. № 579 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на област с административен център-Благоевград, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на града, в частта й за имоти с № 2829 и 2921, намиращи се в местността "Тухларната" е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени и се уважи жалбата, като се отмени и заповедта на областния управител в обжалваната й част. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, а претенцията на касатора следва да се предяви по общия исков ред. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Окръжният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба на Светослав Евтимов Бачев срещу заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на област с административен център-Благоевград, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на града, в частта й за имоти с № 2829 и 2921, намиращи се в местността "Тухларната". В жалбата се е твърдяло, че неправилно в регистъра на имотите за собственик и на двата имота е била записан само Петър Христов Бачев. Собственик и на двата имота е бил и неговият баща Евтим Христов Бачев, починал през 2003 г., който е и брат на Петър Христов Бачев. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил правно релевантните факти. Не се е спорило, че Петър и Евтим Христови Бачеви са двама братя. На всеки един от тях е било предоставено право на ползване от по 1 дка в отдел 95 на ДГФ в землището на с. Бело поле, въз основа на сключени договори с директора на Държавно лесничейство през 1992 г. В договора на Евтим Бачев не е посочена дата на сключването му. На двамата братя е било издадено и строително разрешение и линия за строеж, което е реализирано. Двата новообразувани имота са с обща площ от 1865 кв. м, като между тях не е имало материализирана граница. В регистъра на имотите и двата имота са записани на името на Петър Христов Бачев. Тези факти са приети за установени и от назначената съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване. Съдът е изискал от областната администрация да представи доказателства за образувано производство от Евтим Бачев за придобиване на право на собственост върху предоставено право на ползване, но от там е получен отговор, изпратен от общината, че такова производство не е образувано. Петър Христов Бачев е подал такова искане на 15.01.1998 г., като е представил и удостоверение № 6 от 7.05.1987 г. за предоставено право на ползване на основание ПМС № 11 от 1982 г., върху 1 дка от ОбНС-Благоевград - лист 87 от делото. Така установените факти съдът е съпоставил с чл. 28 ППЗСПЗЗ като е извел правен извод, че Евтим Бачев - наследодател на жалбоподателя нито е признат за собственик на имот, предоставен за ползване, нито е собственик на земеделска земя по реституция, поради което е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител в обжалваната й част. Постановеното решение е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че Евтим Христов Бачев не е подал молба за признаване на правото на собственост върху имот, предоставен му за ползване нито по реда на отменения § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ нито по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. При тези данни претенцията на жалбоподателя, негов наследник, за вписването на Евтим Бачев като собственик на имотите в регистъра към плана на новообразуваните имоти е неоснователна и недоказана. Ето защо наведеният довод в касационната жалба, че решението е необосновано е неоснователен. Неоснователен е и следващият довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти се вписват собствениците на имотите, които могат да бъдат ползватели, с трансформирано право на собственост, собствениците на земеделски земи с признато право на собственост и тези лица, които се легитимират за собственици на имотите, попадащи в плана на новообразуваните имоти с официални свидетелстващи документи за собственост. Евтим Бачев не попада в никоя от тези категории. Представеният договор за ползване, сключен между Евтим Бачев и директора на ДЛ не е удостоверение за предоставено право на ползване по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито попада в категорията на актовете по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Отделен е въпросът, че Петър Бачев се легитимира с удостоверение за предоставено право на ползване върху 1 дка земя, докато той е записан за собственик на двата имота с обща площ от 1865 кв. м, която е извън установените размери по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възможно е и Евтим Бачев да е имал удостоверение за предоставено право на ползване, който извод следва от направеното отбелязване върху разрешението за строеж - лист 54 от делото. В третия му абзац от долу на горе е записано и удостоверение № 2 от 28.02.89 г., което е над удостоверение № 6 от 7.05.1987 г., което е представено по делото и е в полза на Петър Бачев. Но удостоверение № 2 не е представено по делото, нито пък са представени доказателства за започнала процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост в преклузивния срок - до 31.01.1998 г. При тези доказателства правилни са изводите на съда, че претенцията на жалбоподателя за признаване на право на собственост би могла да се реализира в едно исково производство. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение