Решение № 6946 от 9.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В., срещу решение 473 от 17.11.2020 г., постановено по адм. дело 324/2020 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е осъден в 3 - дневен срок от влизане в сила на решението, да постави в деловодството на общината обявление с информация за възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им, по иска на П. З.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване със събраните доказателства и неправилно приложение на закона. Твърди се, че задължения субект е изпълнил задължението си по чл.21 от ЗДОИ, информацията е обявена на мястото, където са поставени бланки от заявления за достъп до информация, ведно със заявленията за всички предоставяни от общината административни услуги. Иска се обжалваното решение да се отмени и се отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба П. З., чрез пълномощника си адв. Б. в писмен отговор оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Подадена е и частна жалба от П. З., чрез пълномощник адв. Б., срещу определение 419 от 07.12.2020г. по адм. дело 324/2020г. по описа на АС - Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му, както и присъждане на всички претендирани разноски. Ответникът по частната жалба - кмета на община Стара Загора не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледани по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. З., срещу бездействието на кмета на община Стара Загора да постави на мястото за подаване на заявления за достъп до обществена информация, обява с информация за формите, размера на разноските и начините на заплащането им, съгласно вмененото му задължение по чл. 21 от ЗДОИ. Поискано е съдът да постанови решение, с което да задължи кмета на община Стара Загора да постави на мястото за подаване на заявления, обява с информация за формите, размера на разноските и начините на заплащането им. От събраните по делото доказателства решаващият съд е установил от фактическа страна следното: П. З. е подал заявление вх. 10 -21 - 18 от 18.01.2020 г., датата в решението е неточна, заявлението е от 01.06.2020г. до кмета на община Стара Загора за предоставяне на обществена информация, касаеща размера на изразходваните средства за представителни разходи за 2019 г. В заявлението е поискано информацията да се предостави на личния му електронен адрес, като няма данни, нито се твърди, З. да е внасял каквато и да било такса, представляваща разход за предоставяне на заявената информация. Същият ден, едновременно с подаване на заявлението, заявителят е депозирал и молба до кмета на община Стара Загора, съдържаща искане за поставяне на мястото за подаване на заявления по ЗДОИ, информация за формите и размера на разходите за предоставяне на достъп до обществена информация, както и начините за тяхното заплащане. На същата дата 01.06.2020г. в Административен съд - Стара Загора е депозирана и исковата молба на З. срещу неоснователното бездействие на кмета на община Стара Загора да изпълни нормативно определеното му задължение по чл.21 от ЗДОИ. С Решение 10 - 22 - 16/09.06.2020г. на секретаря на община Стара Загора му е предоставен пълен достъп до заявената от него информация. Решението е изпратено на електронния адрес на молителя, така както е заявено. При тези данни от фактическа страна, съдът след като е извършил анализ на разпоредбите на чл. 256, ал. 2 от АПК и чл. 21 от ЗДОИ е приел, че не е доказано изпълнение на задължението в пълен обем от страна на кмета на община Стара Загора. В представените вътрешни правила е предвидено, че достъпа до информация се предоставя, след заплащане на определените разходи, липсват доказателства, че тези правила са изменени, а досежно доказателствата /снимков материал/, съдът е счел, че сочат единствено сведение за безплатно предоставяне на информацията по ЗДОИ на мястото на получаване на заявления, но от тях не може да се направи извод, че фактическото положение е било такова към 01.06.2020г., когато е предявен искът. По тези съображения съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.256 АПК е основателен и ответникът следва да бъде осъден да извърши вмененето му по закон задължение за фактическо действие, като постави в деловодството на община Стара Загора, обявление с информацията по чл.21 от ЗДОИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 256 от АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа към датата на постановяване на решението от съда, обуславя неоснователност на предявения иск, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие аргумент от чл. 256, ал. 3 от АПК. Недоказани са твърденията на ищеца в исковата молба, че е бил затруднен при избора на формата за достъп до обществена информация при подаване на заявлението по ЗДОИ и, че това се дължи на липса на обявяване на форми за предоставяне на достъп, дължимите разходи и начините за запащането им. Това е така, тъй като същият е подал заявление, предварително написано на компютър и отпечатано на принтер, в което ясно и конкретно е посочена формата и начина за получаване на информацията, т.е при подаване на заявлението същият не е бил затруднен, както се твърди в исковата молба. Не се установява , с необявяването на информацията по чл.21 от ЗДОИ, да е засегнато по някакъв начин правото му на достъп до обществена информация и след като указаната в чл.21 ЗДОИ информация е обявена на мастото на подаване на заявления по ЗДОИ, следва да се приеме, че фактическото действие, произтичащо от разпоредбата на чл.21 ЗДОИ е извършено. В случая, видно от представения по делото снимков материал, на мястото на подаване на заявления е поставено съобщение, че информацията по ЗДОИ се предоставя безплатно. Обявлението е поставено в Информационния център на община Стара Загора, в който се осъществява административното обслужване на гражданите и където са поставени заявленията за всяка от административните услуги, които се предоставят в община Стара Загора. Неправилно е прието от административният съд, че тези доказателства не установяват, че фактическото положение е било такова към датата на предявяване на иска - 01.06.2020г. Преценката дали задължението е изпълнено от органа, следва да се извърши към момента на постановяване на решението, тъй като тогава съдът преценява дали следва да осъди административния орган да извърши действието. С извършването на тези фактически действия, не е налице твърдяното бездействие от страна на административния орган. Същото е прекратено, поради което търсената от ищеца в производството по чл. 256, ал. 2 от АПК защита не е налице. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е осъдил кмета на община Стара Загора да извърши действия, които вече са извършени. В случая съдът не е съобразил и разпоредбата на чл.256, ал.2 от АПК, съгласно която, следва да се установи извършени ли са фактическите действия в предвидения 14 - дневен срок. От представените по делото доказателства е видно, че П. З. на датата на подаване на молбата до кмета на община Стара Загора - 01.06.2020г. е депозирал и исковата молба в Административен съд - Стара Загора, с което се претендира неизпълнение на задължение по повод подадената молба до кмета, следователно преди изтичане на 14 - дневния срок, в който органа може да извърши дължимите фактически действия. При наличието на представени писмени доказателства, че фактическите действия са извършени, следва да се приеме за безусловно, че бездействието е прекратено и не са налице предпоставките за постановяване на осъдително решение по реда на чл.256 АПК. Решението е неправилно, постановено в нарушение на разпоредбата на чл.256 от АПК, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск за осъждане на кмета на община Стара Загора да извърши фактическо действие, в съответствие със задължението по чл.21 от ЗДОИ, като неоснователен следва да се отхвърли. Предвид основателността на касационната жалба и дължимата отмяна на оспореното с нея решение, частната жалба на З. срещу определението по чл.248 от ГПК, касаещо искане за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. С отмяната на първоинстанционното решение се отменя същото и в частта за разноските, поради което определението, с което е оставено без уважение искането за тяхното изменение е правилно. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на касационния жалбоподател, следва да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 270 лв., от които 70лв. заплатена държавна такса за касационното производство и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, по 100 лв. за всяка от съдебните инстанция, които са дължими от П. З.. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК , Върховният административен съд, пето отделение,