Решение № 2895 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2015 г.

Решение № 2895 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС чл. 9 ЗКПО Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Владимер" ЕООД - гр. Пловдив чрез пълномощника адв. Димитър Колев срещу решение № 48/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2868/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161301225/06.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив за непризнато право на данъчен кредит в размер на 16 306 лв. и начислени лихви - 2 162,31 лв., както и за допълнително установени лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. - 38,18 лв.; за 2009 г. - 138,22 лв., потвърден с решение № 869/19.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както и в изменената част на ревизионния акт с посоченото решение на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив за лихви върху корпоративен данък за 2011 г. от 989,01 лв. на 223,59 лв. Касационната жалба представлява повторение на първоинстанционната жалба, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна ревизионния акт. В частта по ЗКПО няма изложени никакви оплаквания, поради което съдът на основание чл. 218, ал. ал. 2, предл. 3 АПК ще извърши проверка на решението в частта за лихвите за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. и лихвите върху корпоративен данък за 2011 г. само за прилагането от първоинстанционния съд на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Владимер" ЕООД относно отказаното право с ревизионния акт на данъчен кредит в общ размер от 16 036 лв. и начислени лихви - 2 162,31 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "Юнимет" ЕООД през месец декември 2011 г. - "матрици за метални отливки" и "филтър за отделяне на обвивки при изпичане на кафе", е приел, че не е доказана реалността на доставките на процесните стоки. Този извод съдът е направил, обсъждайки представените по делото доказателства. - договор от 15.09.2011 г., ценова листа от същата дата, приемателно-предавателен протокол от 19.12.2011 г., както и доказателствата за последващите доставки до гръцки контрагенти на "Владимер" ЕООД - "Kampakas S. ", "Difmidia Hanthis" и "Синове Георгих Озуноглу АВВЕ". При преценката на приемателно-предавателния протокол съдът е приел, че той е подписан от лицата, приели и предали стоките - Владимир Веселинов Желязков, който е собственик и представляващ "Владимер" ЕООД и Огнян Кунчев Григоров. За последния съдът е приел, че той няма сключен трудов договор с "Юнимет" ЕООД, а е бил нает по трудов договор с друго дружество "Нолан Комерс" ЕООД, за което не е установена връзка с процесните стоки. Не са ангажирани според съда и доказателства, че на Огнян Григоров "Юнимет" ЕОД е изплащал възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Изводът, който е направен от съда е, че не е доказано предаването на стоките от "Юнимет" ЕООД на "Владимер" ЕООД поради неустановяване на връзката с лицето, посочено като предало стоките от "Юнимет" ЕООД. Другият мотив, който съдът е приел за да направи извод, че не доказана реалността на стоките е, че не са събрани доказателства в потвърждение на твърдението, че доставчикът "Юнимет" ЕООД има собствен или нает склад на адрес в гр. Пловдив", ул. "Кукленско шосе" № 15, откъдето са транспортирани стоките за Гърция по последващите от "Владимер" ЕООД доставки. Посочено е в съдебното решение, че липсват и данни за произход на стоките, като относно матриците липсвали индивидуализиращите ги параметри и технически данни, както и липсват документи, че същите отговарят на изискванията на българските, гръцките и европейските стандарти, както и не е доказано плащането по доставките. Относно последващите доставки към гръцки дружества, съдът е възприел констатациите на приходните органи, че такива са извършени, но не е доказано, че процесните матрици и филтър за отделяне при изпичане на кафе са доставени на "Владимер" ЕООД именно от "Юнимет" ЕООД. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е неправилно. Правото на данъчен кредит, което се упражнява от получателя по доставката по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предпоставено винаги от доказване реалното й изпълнение - предаването на стоката или извършването на услугата. В процесния случай не се спори между страните по делото, че между тях са сключени договори и двата от 15.09.2011 г. за доставки от "Юнимет" ЕООД на "Владимер" ЕООД на циклонен филтър за отделяне на обвивки при изпичане на кафе и на матрици за метални отливки. И в двата договора в чл. 1, ал. 1 от тях е договорено от страните, че процесните стоки трябва да отговарят на изискваните на действащите в България, Гърция и Европейския съюз стандарти. Към договорите са представени и ценови листи на стоките. От представения приемателно-предавателен протокол от 15.12.2011 г. изрично е посочено, че се предават от "Юнимет" ЕООД на "Владимер" ЕООД 5 бр. матрици за метални отливки и 1 бр. циклонен филтър за отделяне обвивки при изпичане на кафе, оставени на съхранение в склад в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 15, както и са отразени имената на лицата, които са го подписали - за "Владимер" ЕООД собственикът и представляващият дружеството Владимир Желязков, а за "Юнимет" ЕООД - Огнян Григоров. Неправилно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са игнорирали протокола като доказателство, установяващо предаването на матриците и филтъра поради обстоятелството, че няма данни качеството на лицето Огнян Григоров, който го е подписал за лицето, което от името на "Юнимет" ЕООД ги е предало. Тези изводи са необосновани и незаконосъобразни, тъй като видно от справка от Търговския регистър, който е публичен и достъпен за всички към момента на фактурираните на процесните стоки Огнян Кунчев Григоров е бил едноличен собственик на капитала на "Юнимет" ЕООД и негов управител. Установено е по делото, че доставчикът "Юнимет" ЕООД е сключил с "Аскела-91" ООД договор за сътрудничество и съвместна дейност за обединяване усилията на двете дружества за производство и продажба на матраци, оси и валове от метал, като "Аскела-91" ООД се е задължил да предостави за нуждите на тази съвместна дейност собствената си материално-техническа база, находяща се в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 15 и съответните специалисти, а "Юнимет" ЕООД да договаря вида, количествата и цените на стоките, които трябва да се изработят, а също така и да продава от свое име и на свой риск произведените стоки и да издава фактури и всички съпътстващи документи (сертификати, приемателно-предавателни протоколи и др.). В резултат на тази съвместна дейност страните по този договор са се договорили, че "Аскела-91" ООД получава от "Юнимет" ЕООД всички направени присъщи разходи за производството на матриците и възнаграждение в размер на 1 000 лв. без ДДС за всяка произведена и продадена матрица и 500 лв. без ДДС за всяка ос и вал, а за "Юнимет" ЕООД възнаграждението се формира като разлика между заплатеното от първата страна и крайната продажна цена на стоките. Представен е и приемателно-предавателен протокол от 14.10.2011 г., от който се установява, че изработените общо 8 бр. матрици за отливки са предадени от "Аскела-91" ООД на "Юнимет" ЕООД, което опровергава приетото от съда, че не е доказано, че "Юнимет" ЕООД е притежавал процесните стоки към момента на доставките към "Владимер" ЕООД. При необсъждането на този договор за съвместна дейност и неправилната преценка на приемателно-предавателния протокол съдът е достигнал до незаконосъобразен извод, че правилно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит на "Владимер" ЕООД. При установяване местонахождението, където са изработвани матриците - седалището на "Аскела-91" ООД, неправилно и приходните органи и съдът са направили извод, че няма данни "Юнимет" ЕООД да притежава собствен или нает склад. Обсъдени тези доказателства ведно със съдебно-счетоводната експертиза, която е установила правилно осчетоводяване и при получателя и при доставчика и воденето от тях редовно счетоводство, е следвало да доведат до изграждането на различен извод, който е направен в обжалваното съдебно решение, а именно - че законосъобразно от касационния жалбоподател е упражнено правото на данъчен кредит по фактурите от "Юнимет" ЕООД за 6 бр. матрици за отливки. По делото се съдържа и пътен лист № 467819/16.12.2011 г., който е обсъден и от вещото лице, според който се установява, че стоките са натоварени в Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 15 и оттам са извършени последващите доставки за Гърция с транспорт на ревизираното дружество, като изрично в ревизионния акт тези доставки са признати за реално осъществени. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно прилагане на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по спора в тази обжалвана част, като се отмени ревизионния акт относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 16 306 лв. и начислени лихви - 2 162,31 лв. по доставките от "Юнимет" ЕООД. В частта по ЗКПО първоинстаницонният съд с диспозитива на решението си е потвърдил ревизионния акт макар, че не са изложени конкретни мотиви за това. С касационната жалба изрично се сочи, че се обжалва решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, потвърден с решението на решаващия орган и за допълнително установени лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. - 38,18 лв.; за 2009 г. - 138,22 лв., както и за и лихвите върху корпоративен данък за 2011 г., които с решението на решаващия орган ревизионният акт е изменен от 989,01 лв. на 223,59 лв. В същото време касаторът не е изложил никакви конкретни оплаквания в тази част на съдебното решение, което обжалва, поради което, както вече беше посочено настоящият съдебен състав ще извърши проверка само за прилагането от съда на материалния закон - ЗКПО. Установено е от приходните органи, че ревизираното дружество за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. е внесло дължимия корпоративен данък, поради което при ревизията не е установен допълнителен данък за внасяне. Дружеството обаче не е заплащало дължимите месечни авансови вноски. Разпоредбата на чл. 9 ЗКПО регламентира дължимостта на лихви върху невнесени авансови вноски, респ. корпоративен данък. Определено е с ревизионния акт, че "Владимер" ЕООД дължи месечни авансови вноски за процесните години предвид формираните през предходните години данъчни печалби. Касационният жалбоподател не е представил доказателства, които да опровергаят този извод, поради което се приема за законосъобразно определени размерите на тези вноски в ревизионния акт. Дължимостта на лихвите е обоснована от невнасянето на месечните авансови вноски и с оглед на това следва да се приеме, че и размерът им е правилно определен - изчисленията са дадени в Приложения № 12, 13 и 14 от ревизионния доклад. Тези размери не са опровергани от ревизираното дружество, нито са поставени задачи за определянето им със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба в тази й част е неоснователна, а обжалваното решение като краен резултат правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за разноски от "Владимер" ЕООД в първоинстанционното производство, такива се дължат в размер на 2 798,58 лв., като съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в размер на 1 096,04 лв., поради което в частта, в която се дължат разноски на дружеството по компенсация, те следва да са в размер на 1 693,54 лв. За касационното съдебно производство не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение ОТМЕНЯ решение № 48/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2868/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Владимер" ЕООД - гр. Пловдив против РА № 161301225/06.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 869/19.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 16 306 лв. и начислени лихви - 2 162,31 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 161301225/06.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 869/19.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на "Владимер" ЕООД - гр. Пловдив на данъчен кредит в размер на 16 306 лв. и начислени лихви - 2 162,31 лв. ОТМЕНЯ решението и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Владимер" ЕООД - гр. Пловдив разноски по компенсация за първоинстаницонното производство в размер на 1 693,54 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.