Решение № 12767 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2014 г.

Решение № 12767 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е образувано по касационна жалба, подадена от министъра на околната среда и водите (министъра/ът), чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 5778/28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1735/2014 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), 3-членен състав. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на ВАС, 3-членен състав, е отменено Решение № ООп-ИУМПС-10-00/21.12.2013 г. на министъра и преписката му е върната за произнасяне по Заявление на "КАР - Компания за автомобилно рециклиране" АД, София (КАР АД) с вх. № УО-270/10.07.2013 г. съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Недоволен от решението, министърът го обжалва чрез процесуалния си представител. В касационната жалба твърди, че то е недопустимо и неправилно, поради необосноваността му и постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи, че предвид изтичането на 2-месечния срок за произнасяне по заявлението на КАР съгласно чл. 87, ал. 1 Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е формиран мълчалив отказ от негова страна. Същият, при липса на подадена жалба от страна на КАР в месечен срок от постановяването му, е влязъл в сила. По изложената причина, първоначалната жалба на КАР против неговото решение, като подадена след срока за обжалване на мълчаливия му отказ, се явява просрочена и съответно процесуално недопустима. Като такава, тя е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Приемайки обратното ВАС, 3-членен състав, е постановил недопустимо решение което следва да се обезсили. Изложени са и доводи за неправилност на решението поради необоснованост на фактическите изводи на съда и допуснато нарушение на закона. Иска се от ВАС, 5-членен състав на II колегия, да прекрати производството по делото като недопустимо. Алтернативно се иска отмяната на обжалваното решение като неправилно поради необосноваността му и постановяването му в противоречие с материалния закон, като се потвърди негово Решение № ООп-ИУМПС-10-00/21.12.2013 г. Възразява за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответната страна - КАР АД, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й и присъждане на направените разноски за касационната съдебна инстанция. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, ВАС, 5-членен състав на II колегия, съобрази следното: Ответникът КАР АД е подал до министъра Заявление вх. № УО-270/10.07.2014 г. с искане за издаване на разрешение за дейност като организация за оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). При проверката на постъпилата документация, министърът е констатирал допуснати непълноти и нередовности в представената програма. За отстраняването им в 2-месечен срок, той е изпратил на заявителя Писмо изх. № УО-270/7.08.2013 г. С Писмо вх. № УО-270/11.09.2013 г., КАР АД е представило необходимите нови документи и отстранило съществуващите нередовности. В 2-месечния срок по чл. 87, ал. 1 от ЗУО, считано от 11.09.2013 г. до 11.11.2013 г., министърът не се е произнесъл по заявлението на КАР АД. Направил е това по-късно, с обжалваното свое Решение № ООП-ИУМПС-10-00/21.12.2013 г., съобщено на КАР АД на 3.01.2014 г. и оспорено от дружеството с жалба вх. № Ж-8/15.01.2014 г. Настоящият 5-членен състав на ВАС, II колегия съобрази, че по искане на главния прокурор на Република България, във ВАС е било образувано тълкувателно дело (т. д.) № 4/2013 г. за приемане на тълкувателно решение (ТР) по въпроси, между които и този за допустимост на съдебното оспорване, когато горестоящият административен орган, след изтичането на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК постанови решение, с което отхвърля жалбата или протеста. С Определение от 7.10.2014 г. производството по настоящото дело е било спряно до приемането на решението по т. д. № 4/2013 г. по описа на ВАС. Производството по т. д. № 4/2013 г. е приключило с ТР № 6/30.06.2015 г., след което производството по това дело е възобновено. С т. 2 от ТР № 6/30.06.2015 г. Общото събрание на двете колегии на ВАС е приело, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Предвид изложеното, правните изводи досежно допустимостта на първоначалната жалба по а. д. № 1735/2014 г. на тричленния състав на ВАС, се явяват неправилни. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Въпреки липсата на идентичност между предмета на настоящото и т. д. № 4/2014 г. по описа на ВАС в частта му за допустимостта на съдебния контрол относно действията на издателя на административен акт или осъществяване на контрол върху законосъобразността на вече издаден такъв от горестоящ административен орган, в случаите на липса на произнасяне в законово определения срок и последващо такова след изтичане на срока за произнасяне, изложените в мотивите на т. р. № 6/2015 г. съображения се отнасят изцяло и за случаи като настоящия. Член 58, ал. 1 АПК постановява, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта, който отказ е приравнен на административен акт. От своя страна, чл. 84, ал. 2 от с. к. определя, че мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В чл. 87, ал. 1 ЗУО е определен двумесечен срок за произнасяне на компетентния административен орган по постъпили пред него искания по Глава Пета, Раздел Трети от ЗУО. За конкретния случай този срок е започнал да тече от деня, в който КАР АД са входирали в МОСВ свое Писмо вх. № УО-270 с което са изпълнили изцяло дадените им от министъра указания за отстраняване на допуснати в заявлението им непълноти - т. е. на 11.09.2013 г. и е изтекъл съответно на 11.11.2013 г. Липсата на произнасяне на министъра до този момент, на основание чл. 58, ал. 1 АПК представлява мълчалив отказ от негова страна да издаде той, исканото от КАР АД разрешение за дейност като организация за оползотворяване на ИУМПС. Съгласно чл. 84, ал. 2 АПК, постановеният мълчалив отказ е можел да бъде обжалван от заинтересованите лица в едномесечен срок, започващ на 12.11.2013 г. и изтичащ на 12.12.2013 г. До тази дата жалба на КАР АД против мълчаливия отказ не е била подадена. Ирелевантно за спора е последващото произнасяне на министъра с оспореното негово Решение № ООп-ИУМПС-10-00/21.12.2013 г. Постановеният от него на 11.11.2013 г. мълчалив отказ, при необжалването му от заинтересованата страна е влязъл в сила и повторното решаване на въпроса, при липса на ново искане за издаване на същия индивидуален административен акт, е недопустимо. Въпреки битуващото в някои съдебни актове разбиране за инструктивност на сроковете, в които административните органи трябва да се произнесат по отправени до тях искания за издаване на административни актове, изрична норма със съдържание в тази насока липсва. Настоящият състав счита, че подобна "инструктивност", при наличието на изрична разпоредба в нормативен акт не може да се приеме. Не случайно с чл. 58, ал. 3 АПК се разпорежда, че "Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна". Т. е. законът третира изричния отказ, постановен преди решението за отмяна, за равен по значение на вече постановения и обжалван в срока по чл. 84, ал. 2 АПК, мълчалив отказ, но без самостоятелно значение, изискващо отделното му обжалване. В случая, мълчаливият отказ има приоритетно значение. Процесуална възможност за самостоятелно обжалване на изричен отказ, постановен след влизането в сила на предходен мълчалив такъв, липсва в АПК. Правото на жалба против мълчалив отказ, уредено с посочената норма (чл. 84, ал. 2 АПК) е свързано задължително с преклузивен срок за упражняването й. Неупражняването на това право в същия срок води до погасяването му и влизане в сила на мълчаливия отказ като вид административен акт. Последващ изричен отказ на органа със същото съдържание както на мълчаливия такъв, не може да новира правото на жалба предвид забраната на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК и с оглед основният принцип на АПК за бързина и процесуална икономия, съгласно чл. 11 от същия. Като цяло следва да се посочи, че определянето на срокове за извършването на действия от страна на административните органи е важен инструмент за дисциплинирането на дейността им и бързина на административното производство. Съжденията за "инструктивност" на тези срокове обезсмисля изцяло принципа за бързина и процесуална икономия, а в частност - и правната фигура на "мълчаливия отказ", изрично уредена в АПК. Недопустимо е, произнасянето на органа по адресирано до него искане, да може да бъде разсрочвано за неопределено време при съществуването на нормативно определен срок за това. Предвид изложеното, обжалваното в касационното производство Решение № 5778/28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1735/2014 г. по описа на ВАС, тричленен състав, се явява недопустимо като постановено по недопустима първоначална жалба на КАР АД. Следва, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, решението да бъде обезсилено изцяло, първоначалната жалба на КАР АД следва да се остави без разглеждане като недопустима поради просрочието й, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС, II колегия