Решение № 455 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 453/2010 г.

Решение № 455 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 453/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Р. К. Б. за възобновяване на внохд № 287/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, отменяване на постановеното решение № 172 от 04.06.2010 г., с което е потвърдена присъда № 55/09.03.2010 г. на Русенския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се релевират доводи за нарушение на закона в наказателната и в гражданско-осъдителната част. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно, тъй като законът е правилно приложен и няма допуснати нарушения по чл. 348 НПК. Гражданският ищец Р. Г. Я. не се яви по делото. Становище по искането не е представил. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимно лице в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С горната присъда Русенският районен съд е признал Р. К. Б. за ВИНОВЕН в това, че на 28/29.03.2009 г. в[населено място], като длъжностно лице при изпълнение на службата си-охрана в "Денс клуб Опиум-2", причинил на Р. Г. Я. от[населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на лява лъчева кост и оток на лява лакетна става, кръвонасядания и охлузвания на лява предмишница, кръвонасядания в дясна предмишница, което довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на пострадалия Р. Г. Я. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000/четири хиляди/лева, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 4 500 лева. С въззивното решение Русенският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. Съдебните актове са законосъобразни, постановени при спазване на процесуалните правила. Доводите в искането за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК не се подкрепят от данните по делото. На първо място се поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си визирани в чл. 314, ал. 1 НПК за пълна проверка на присъдата. Съдът не е отговорил на възражението за допуснати още на досъдебното производство нарушения свързани с разпознаването извършено от св. А., не обсъдил представения медицински документ от 12.04.2010 г. от очен лекар, от който е видно че има заболяване-астигматизъм, едностранчиво е подходил при оценката на това доказателство. По делото имало данни, че на инкриминираната дата по време на работа в "Денс клуб Опиум 2" той е носел очила. Неправилно въззивният съд е отказал да допусне до разпит нови свидетели, с който отказ го лишил от правото да представя доказателства. Поддържа се още, че неправилни въззивният съд е приел, че районният съд е изпълнил изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Показанията на свидетелите Св. Н. и Д. С. били противоречиви, а приетото от районния съд, че св. П. К. бил очевидец-не отговаряло на истината. Обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като едва в решението било посочено цифровото изражение на качеството на подсъдимия "длъжностно лице" по чл. 93, т. 1 б. "б" НК. Така формулирани доводите сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В искането освен това се поддържа и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че авторството на деянието не е доказано, както и че не е съставомерно, тъй като подсъдимият не бил длъжностно лице. По отношение на гражданско осъдителната част на присъдата се поддържа, че тя не е проверена от въззивния съд, а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен, не е определен по справедливост. По доводите за допуснати процесуални нарушения. Същите са поддържани и пред въззивния съд, който е отговорил по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. На л. 33 от възз. дело съдът е обсъдил възражението досежно длъжностното качество на подсъдимия квалифицирано по чл. 93, т. 1 б. "б" НК. Правилно е прието, че това качество на подсъдимия е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, отразено е също, че деянието е извършил при изпълнение на службата си на охрана в дискотеката. Съдът е отразил в мотивите, че това описание в обвинителния акт е достатъчно, за да бъде обвинението точно, ясно, конкретно и разбираемо за страните, а обвинителният акт да съответства на всички изисквания на закона. Посочено е в обвинителния акт, че подсъдимият е работил като охрана към [фирма], имал трудов договор и длъжностна характеристика. Съгласно последната, той имал задължение да охранява и защитава поверения обект, респ. служителите и клиентите на обекта, като постоянно се съобразява с характера и размера на реалните или вероятни опасности. Така формулирано длъжностното му качество отговаря изцяло на указаната в чл. 93, т. 1 б. "б" НК характеристика на квалификацията "длъжностно лице" . Съгласно закона "длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ...работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец....Видно е от гореизложеното, че на подсъдимия е било възложено да пази имуществото и реда в горепосоченото юридическо лице, което съответства изцяло на визираната разпоредба. Обстоятелството, че в обвинителния акт не е посочено цифровото изражение на длъжностното му качество не води до непълнота на обвинението в тази му част, респ.не съставлява нарушение, което да е ограничило правата на подсъдимия.В решението въззивният съд изрично е посочил, че установеното по делото длъжностно качество на подсъдимия отговаря на определението в чл.93, т.1 б."б" НК. Твърди се, че досъдебното производство е било манипулирано, защото подсъдимият бил разпознат като извършител на деянието по снимка показана в полицейското управление. Данни за това се съдържат единствено в показанията на св. М. А.. Протокол за разпознаване няма приложен по делото. Св. П. К. също отрича да е използвана и показана снимка на извършителя. Противоречието в тези обстоятелства по същество не променя категоричното изявление на св. А. в съдебно заседание, че подс. Р. Б. е охранителя, който е блъснал пострадалия в дискотеката. Свидетелят е заявил, че към момента на инцидента подсъдимият е изглеждал по-различен "Нямаше толкова коса, беше почти обръснат и очила нямаше". В този смисъл възражението, че процесът "бил нагласен", защото подсъдимият постоянно носел очила, включително и по време на инцидента е неоснователно. Извън показанията на св. А., показанията на св. А. Ж. също сочат, че външността на подсъдимия е променена в съдебно заседание и се изразява в това, че "носи очила". Това обстоятелство сочи единствено, че носенето на очила не е постоянно и обичайно за подсъдимия, а съпоставено с показанията на св. А. - че по време на деянието не е бил с очила. Изложеното е без съществено значение, тъй като подсъдимият е бил разпознат не само от св. А., но категорично и от пострадалия Я./л. 36 от първ. дело/. Последният също е заявил, че подсъдимият го блъснал и това е лицето в залата/свидетеля посочил подсъдимия/, но сега е с очила и коса, а тогава е бил по-късо подстриган. Доводът за процесуално нарушение, поради отказа да се допуснат посочените във въззивната жалба трима свидетели, също е неоснователен В закрито заседание от 11.05.2010 г. съдът мотивирано е оставил искането без уважение. В мотивите си е отбелязал, че събраните доказателства са достатъчни за правилното решаване на делото, поради което не е необходим допълнителен разпит на свидетели. Съдът е упражнил правомощието си по чл. 327, ал. 4 НПК съгласно което нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. Въззивният съд е съобразил изложеното, поради което с отказа да уважи искането, не е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на осъденото лице. Неоснователен е довода за нарушение на материалния закон. По същество осъденият е оспорвал авторството на деянието. Този довод също е обсъден от въззивния съд. На л. 32-33 съдът е отговорил на възражението за недоказаност на авторството на деянието. При извършената проверка на правилността на присъдата, са обсъдени показанията на двете групи свидетели, както и обясненията на подсъдимия, съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Съдът е потвърдил извода на районния съд за извършено от осъдения деяние съставомерно по повдигнатото обвинение. Изводът е законосъобразен и съответен на съвкупния доказателствен материал, събран, проверен и анализиран при спазване разпоредбите на чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК. Очевидци на деянието се свидетелите М. А. и св. Н. К.. Показания на последния са депозирани пред съдия по реда на чл. 223 НПК и огласени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК. Двамата са заявили, че подсъдимият изтласквал с ръце към входа на заведението пострадалия, а след като стигнал до стъпалата пред входа, той го бутнал в гърдите. Пострадалият бил с лице към подсъдимия, останал без опора, залитнал и паднал върху стълбите, при което получил увреждане квалифицирано като средна телесна повреда. Обстоятелството, че на инкриминираната дата е станал такъв инцидент, е потвърдено и от останалите разпитани по делото свидетели, работещи в заведението. Безсъмнено е установено също така, че подсъдимият е бил на работа в заведението и той е бил в конфликт с пострадалия по повод счупения пепелник. Той е охранителя, който е избутал пострадалия от заведението, а отвън пред входа го бутнал в гърдите. С оглед на приетите за установени фактически положения, изводът на редовните съдебни инстанции, че именно подсъдимият е извършител на деянието, е законосъобразен и правилен, а горепосоченото длъжностно качество на подсъдимия, обуславя съставомерност на деянието по възведеното обвинение. Предвид изложеното, като е потвърдил присъдата въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Основание за възобновяване на делото не е налице. Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, за да се допусне възобновяване на наказателно дело, следва при постановяване на съдебния акт-присъда или решение, да са допуснати съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3, НПК нарушения на процесуалните правила. Съществено е това нарушение на процесуалните правила, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни в процеса. В случая такива не са допуснати, поради което искането на осъдения Благовестов следва да се остави без уважение. На последно място, в искането се поддържа, че размерът на уважения граждански иск, който е бил оспорен пред въззивния съд, не е определен по справедливост и е завишен. Възражението е неоснователно. Независимо, че въззивният съд не е обсъдил изрично довода, по реда на извършената проверка е приел размера на обезщетението за справедлив. Касационният съд намира, че преценката на двете предходни инстанции за дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съответна на обективните данни по делото и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Установено е от съдебно медицинската експертиза, че при падането върху стъпалата пред заведението пострадалият е получил счупване на главичката на лява лъчева кост и оток на лявата лакетна става, кръвонасядания и охлузвания на лявата предмишница, кръвонасядания в дясна предмишница. Движението на левия горен крайник е било трайно затруднено-за повече от тридесет дни. Няма спор, че пострадалият е претърпял болки и страдания, както по време на увреждането, така и в срока на лечение и възстановяване. Увреждането е пряка и непосредствена последица от неправомерното действие на осъдения, като размерът на присъденото обезщетение съответства на причинените болки и страдания. Пострадалият е търпял физически дискомфорт и неудобства. Няма основание за извод, че присъдената сума е несправедлива и прекомерно завишена. В този смисъл настоящият състав счита, че сумата от 4000 лева отговаря на тежестта на причиненото увреждане и всички обстоятелства по делото, поради което не следва да се намалява. По изложените съображения, тъй като при постановяване на присъдата и решението не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК, не са налице предпоставките за възобновяване на делото и отменяване или изменяване на постановените съдебни актове. Воден от горните мотиви и на основание чл. 426 вр. с чл. 354 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение