Решение № 13065 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адв. Стойков, АК-Бургас, като пълномощник на Т. Жекова от гр. Бургас, срещу решение 758/21.05.2021 г. постановено по адм.д. 1176/2020г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Жекова срещу заповед 1112/13.05.2020г. на Зам. Кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас, с нареждане за премахване на незаконен строеж Преустройство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.90.1.3 по КК на гр. Бургас, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.610.90 по КК на гр. Бургас, УПИ V-1552, кв. 73 по плана на Централна градска част на гр. Бургас, с административен адрес [адрес], като премахването се състои във възстановяването на южната ограждаща стена на стълбищната клетка с апартамента на втори етаж, /по дадено конструктивно становище от правоспособно лице, вписано в регистъра на КИИП/ и премахване на обособеното в южната част на апартамента санитарно помещение. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна, като с решение по същество се иска отмяна и на заповедта изцяло, или в частта й, разпореждаща премахване на обособеното в южната част на апартамента санитарно помещение. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Зам. Кмет по СИРР" при Община Бургас, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението, като обосновано и правилно, да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да счете заповедта за законосъобразна, съдът е приел, че е издадена от компетентен административен орган заместник кмет по СИРР на Община-Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и на основание делегирани правомощия /със заповед 3379/08.11.2019г. на кмета на община Бургас/, в съответната писмена форма и съдържаща необходимите реквизити, без нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото, включително и неоспорената от страните СТЕ, е установено, че в апартамента на жалбоподателката, разположен на втори жилищен етаж-самостоятелен обект в сграда, допълнително, извън одобрения проект на сградата от 06.06.1990г., са осъществени СМР, изразяващи се в: в южната част на стълбищната площадка е извършено просичане на ограждащия тухлен зид на стълбищна клетка и е монтирана допълнително входна врата; в северната част на жилищното помещение дневна е изграден кухненски бокс, а в южната част на жилищното помещение-дневна, чрез преграждане, е изградена тоалетна баня, разположена над жилищно помещение спалня, в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.90.1.2 от КК на Бургас, с отвеждане на каналните води чрез PVC тръба, монтирана по фасадната стена на сградата. Съдът е изследвал правната уредба и безспорно извършеното без издадено разрешение за строеж и одобрени и съгласувани инвестиционни проекти преустройство с промяна на предназначението, за да направи извода за законосъобразна от страна на органа преценка за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който не попада сред изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е ценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и, че не е съобразил изцяло заявените в хода на процеса от оспорващата страна съображения и доводи. Доказателствата са проследени последователно и детайлно от решаващия състав и въз основа на точния им анализ са изведени обосновани правни изводи за законосъобразност на акта, които се споделят изцяло от настоящия състав. Възраженията за неправилно предписване на премахване на обособеното санитарно помещение са обсъдени в решението и правилно е прието, че в конкретния случай не е налице текущ ремонт по определението на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ и по изключението на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за която дейност не се изискват одобрен проект и разрешение за строеж. Конкретно и с основание е посочено противоречие на извършеното с установения начин на разполагане на санитарни помещения, в чл. 110, ал. 3 от Наредба 7 от 22.12.2003 г., недопускаща същите да се ситуират над жилищно помещение, както в случая над спалня в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.90.1.2, установено от приложените проекти и от съдебно-техническата експертиза. Независимо, че не е нарушена конструкцията на сградата и натоварването й, с оглед местоположението на санитарното помещение и промяната на предназначението му, които не могат да се подведат под законовото определение на текущ ремонт, се налага изводът за несъстоятелност на оплакването и законосъобразност на процесната заповед, както правилно е приел първоинстанционният съд. В съдебния акт на правилно е прието и, че не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила при издаването на акта, както се твърди в жалбата - изпълнена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура преди издаването на заповедта е съставен КА, връчен на жалбоподателя, с указана възможност за възражения по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, изяснени са релевантните факти и обстоятелства индивидуализирани са сградата, точното й местоположение, характеристиките на строежа, размери, извършител, онагледени ясно и конкретно от вещото лице. Правилна и точна е и преценката на съда, че в мотивите на заповедта за премахване на незаконния строеж са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване установеният строеж обосновано е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради извършването му при липсата на строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 110, ал.3 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, правилно е приложен и материалният закон. Затова твърдяните касационни основания за отмяната на решението не са налице. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,