Решение № 14015 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2011 г.

Решение № 14015 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Прогрес" АД, гр. Своге, чрез Изпълнителния директор Георги Иванов Георгиев против Решение № 58/02.03.2011 г., постановено по адм. д. № 354/2010 г. по описа на Административен съд Смолян. От същия жалбоподател е предявена и частна жалба против Определение № 96/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 354/2010 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Слави Илков Иванов, чрез проц. му представител адв. Стоян Марев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Прогрес" АД против Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени КК и КР към нея за землището на гр. Доспат, обл. Смолян, в частта за имот пл. № 887 кв. 58 по стария кадастрален план, сега за имоти с идентификатори 23025.502.1098, 23025.502.1127 и 23025.502.930 по кадастралната карта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, както и допуснатата и приета, неоспорена от страните, СТЕ. От доказателствата по делото е безспорно установено, че процесният имот попада частично в имоти с идентификатори 23025.502.1098, 23025.502.1127 и 23025.502.930, записани на собственици, различни от жалбоподателя. Констатирано е от решаващия съд, че оспорената Заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Относно Определение № 96/20.04.2011 г - същото е постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК и е досежно разноските на страна по делото. Волята на съда е мотивирана и диспозитивът - основателен. Спазени са законовите изисквания и не са налице пороци, които да доведат до отмяната му. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав