Решение № 14919 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2010 г.

Решение № 14919 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Лазар Христов Кондов, от гр. Несебър, срещу решение № 1013/19.08.2010 г. по адм. д. № 122/2009 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДНСК - София чрез своя пълномощник намира същата за неоснователна. Ответниците Нели Радева Темелкова, Динко Стойчев Темелков, Никола Димитров Кондов и Величка Димитрова Яръмова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-582/19.12.2008 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ-641, кв. 34, по плана на гр. Несебър като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и допустимо по отношение на касатора, като не е от кръга на необжалваемите и окончателни съдебни актове по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, тъй като така извършеното строителство не е шеста категория. Настоящата инстанция споделя установената от решаващия съд фактическа обстановка. Касае се за извършена от касатора пристройка към собствената му жилищна сграда, която правилно е определена като строеж, а не като преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Безспорно установено е, че за строежа не е налице декларация за узаконяване, а с оглед времеизвършването му същият не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Единствено изградените вертикални подпорни стени не подлежат на премахване като част от брегоукрепителните работи, които са разрешение за извършване. Липсата на строителни книжа определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Решението в частта досежно неоснователността на първоинстанционната жалба на касатора е валидно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Решението е недопустимо в частта като постановено при участието на заинтересовани страни. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани - собственици или съсобственици на терена. Предвид изложеното постановеното с участието на заинтересовани лица решение е недопустимо в тази му част и следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,