Решение № 245 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1376/2011 г.

Решение № 245 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1376/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно чнд № 333/2010 г. на Търговищкия окръжен съд и отмяна на решение № 5/26.01.2011 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото и законосъобразно прилагане на чл. 25 - чл. 23 НК по отношение на осъдения Г. П. Г.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото подробно мотивирано основание. Осъденият Г. П. Г. лично и чрез служебния си защитник оспорват основателността на искането по съображения, че ново групиране на наказанията ще е по-неблагоприятно и ще утежни положението му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Търговищкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно чнд № 333/2010 г. потвърдил изцяло протоколно определение № 376/08.12.2010 г. по чнд № 399/2010 г. на Поповския районен съд, с което оставил без уважение молбата на осъдения Г. за определяне на общо наказание по отделни влезли в сила присъди, подробно описани в обстоятелствената част. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на осъдения Г. за групиране на наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 388/2008 г. и нохд № 134/2010 г. - и двете на Поповския районен съд. Видно от приложените по делото и приети от съда справка за съдимост и бюлетини за съдимост, издадени на името на осъдения Г., по отношение на него са постановени осъдителни присъди по 15 дела за извършени в периода м. август 2004 г. - м. февруари 2010 г. престъпления от общ характер. По нохд № 393/2004 г. е освободен от наказателна отговорност и са му наложени възпитателни мерки, тъй като е извършил престъпление по чл. 346 НК като непълнолетен. Последните влезли в сила присъди са за извършени престъпления от общ характер - по нохд № 267/2009 г. - през периода м. 12.2008 г. - 04.09.2009 г. по чл. 195 НК и по нохд № 134/2010 г. през периода м. 11.2009 г. - 07.10.2010 г. по чл. 196 НК. Наказанията съответно 6 месеца лишаване от свобода и 2 години лишаване от свобода следва да бъдат изтърпени отделно, защото не могат да бъдат включени в никаква съвкупност предвид времето на извършване на престъпленията и на влизане на присъдите в сила. С определението по чнд № 41/2008 г. Поповският районен съд е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК по отношение на 12 от наложените с влезлите в сила присъди наказания. По отношение на констатациите в тази му част същият съд с определението по чнд № 399/2010 г. е приел за законосъобразно определените общи наказания по двете образувани съвкупности, включващи в първата наказанията по нохд № 470/2006 г., 275/2006 г., 552/2006 г., 242/2007 г., 3888/2007 г., а във втората по нохд № № 536/2005 г., 15/2006 г., 241/2006 г., 322/2006 г., 382/2006 г. и 388/2006 г. да са съответно 6 месеца лишаване от свобода и 10 месеца лишаване от свобода с присъединеното наказание обществено порицание, постановено по нохд № 194/2003 г., но не е изложил съображения защо е приел, че е направено пълно и цялостно групиране на наказанията. Налице е основание за извода, че е допуснато нарушение на закона, защото не всички престъпления, включени в първата съвкупност по чнд № 41/2008 г., са в отношение на съвкупност помежду си. Престъплението по нохд № 242/2007 г. - чл. 195 вр. чл. 28 НК е в отношение на рецидив с престъпленията по нохд № № 470/2006 г., 275/2006 г. и 552/2006 г., а едновременно с това и в отношение на съвкупност с това по нохд № 388/2007 г., т. е. налице е усложнена форма на множество престъпления, когато някое от тях е едновременно в отношение на съвкупност и на рецидив с други. В този случай определянето на общото наказание следва да се извърши при спазване на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание /П № 4/1965 г. на ПлВС/, каквото в конкретния случай може да стане при образуването на три съвкупности: първата следва да включва наказанията по нохд № № 536/2005 г., 15/2006 г. и 241/2006 г. с общо наказание 10 месеца лишаване от свобода, към което да се присъедини наказанието обществено порицание; втората - нохд № № 470/2006 г., 275/2006 г. и 552/2006 г. - общото наказание да бъде пробация с пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6, а третата съвкупност да включва наказанията по нохд № № 388/2007 г. и 242/2007 г. с общо наказание 6 месеца лишаване от свобода. За наказанията по нохд № 267/2009 г. и по нохд № 134/2010 г. в съответните им размери следва да бъде постановено отделното им изтърпяване. Следва да се приспадне изтърпяната част от наказанията, както и да се определи режима и вида на затворническото заведение при спазване изискванията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд въпреки допуснатото нарушение на закона, без да изложи някакви правни съображения. Мотивите му са бланкетни и съдържат само немотивирани констатации и изводи, поради което не може да се направи никакъв извод какви са били съображенията му да постанови потвърдителния съдебен акт. Приложението на чл. 25 - 23 НК не може да бъде съобразено с искането на осъдения да изтърпи по-малко наказание от това, което е възможно при правилното приложение на закона. Изложените съображения, че друго, различно от възприетото от инстанциите по същество и съобразено с искането на главния прокурор, ще утежни положението му, противоречи на изискването за правилно приложение на закона, когато се определя общо наказание според изискванията по чл. 25 - чл. 23 НК. Предвид изложеното и като намира, че искането по съображенията за нарушение на материалния закон е основателно, Върховният касационен съд намира, че определението следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК