Решение № 11439 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2015 г.

Решение № 11439 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. против решение № 1399 от 10.07.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2647/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 161400754/30.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 846 от 26.08.2014 г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Касационният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на доказателствата по делото. По същество се оспорват фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на установените с акта задължения по ЗДДС. И. е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът - "Е. Т. С. Билдинг груп" ООД, град С. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представено по делото писмено становище на процесуалния му представител адв. И. И.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Е. Т. С. Билдинг груп ООД, гр. С. са установени задължения по ЗДДС, в размер на 93043.87 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от Йока - Спасова и сие СД, за данъчен период м. 12.2008 г., СНК ЕООД за данъчни периоди м. 07 и м. 09.2008 г. и от Алерт ЕООД за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01, 04, 05, 07, 10 и м. 12.2008 г. и в размер на 99 749.22 лева, увеличен размер на ДДС по продажбите, поради непризнаване на 18 броя данъчни кредитни известия и съответните лихви в общ размер на 108839.15 лева. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт изцяло. По отношение на увеличения ДДС в решението е прието, че са доказани предпоставките по чл. 115, ал. 2 и чл. 115, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗДДС за конкретно изброените в решението кредитни известия /общо 15 бр./. Въз основа на заключението на вещото лице за направените счетоводни записвания при Е. Т. С. Билдинг груп ООД и представените по делото писмени доказателства - договори и анекси към тях, сключени между ревизираното дружество и физическите лица, първоначални купувачи на жилища в комплекса, съдът е направил извод, че основанието за извършената корекция на данъчната основа със знак минус е невъзможността страните да изпълнят задължението си по първоначалните договори за покупка на жилища. От начина на отразяване на кредитните известия по счетоводните сметки на дружеството, със знак минус, съдът е приел за доказано основанието по чл. 115, ал. 3 ЗДДС. Обсъдено е и обстоятелството, че известията не съдържат данни за фактурите, към които се отнасят. В тази връзка съдът е посочил, че от приетите по делото преписи на тези документи ясно е посочено основанието и предмета на доставките, по които има намаление на данъчната основа. Това обстоятелство, наред с надлежното отразяване на КИ в счетоводството на ревизираното лице, установено от ССЕ, според съда, обоснова извод, че са законосъобразно издадени. Поради това е отменил допълнително установените задължения за внасяне на ДДС в размер на 99 749.92 лева и съответните лихви. Относно отказът на правото на данъчен кредит по доставки от "Йока - Спасова и сие" СД, СНК ЕООД и "Алерт" ЕООД, съдът е приел, че е незаконосъобразен. От събраните по делото доказателства, в решението е направен извод, че всички факти от значение за осъществяване на доставките по процесните фактури са доказани. По доставките на услуги - СМР от "Йока - Спасова и сие" СД и Алерт ЕООД, съдът е приел, че са фактически осъществени. Представени са договори, сключени между доставчика и получателя, във връзка с процесните СМР, издадени са фактури, количествено - стойностни сметки за извършената работа, приемо - предавателни протоколи и такива за извършено плащане на услугата. За доказана е приета и кадровата обезпеченост на доставчиците, тъй като от представените справки за действащите трудови договори /л. 2140 и 2161/ е установено, че са имали достатъчен брой работници, съобразен с обема СМР. В тази връзка съдът е посочил, че отказът на правото на данъчен кредит, мотивиран от органите по приходите с липса на кадрова обезпеченост на доставчиците е в противоречие с тълкуването на директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11 и решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори и с оглед на неговото поведение към ревизиращите органи. В РА няма констатации за измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата от доставки, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае. По тези съображения е направен краен извод, че ревизираното дружество - получател на услугите, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които е платена данъчната основа, има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС по фактурите. По доставките от СНК ЕООД съдът наред с горното е кредитирал показанията на св. С. К., според които именно неговата фирма е изпълнила услугите по направата на дървената част на хотела, както и че на обекта са работили негови работници. Въз основа на тези доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза /ССЕ/, според което счетоводствата на доставчика и ревизираното лице са водени редовно, съдът е приел, че е налице реалност на доставката по тези фактури. Мотивите на органите по приходите, свързани с произхода и транспорта на материалите са отхвърлени като неоснователни, тъй като не кореспондират с основния фактически състав подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставката, по която е упражнено правото на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки. Решението е частично неправилно. По отношение на издадените кредитни известия /КИ/ и увеличения ДДС: Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че при намаление на данъчната основа или разваляне на доставки се издава кредитно известие. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Цитираните норми въвеждат в националното законодателство разпоредбата на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данък добавена стойност, според която в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки. Следователно релевантните факти, които обуславят издаване на кредитно известие и които подлежат на доказване са: намаление в данъчната основа на доставката или разваляне на доставките. Възраженията в касационната жалба по тази част от спора са за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че изводите на съда за спазване на чл. 115, ал. 2 и ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗДДС са немотивирани и не отговорят на събраните по делото доказателства. Поддържа се и довод, че съдът е нарушил правото на защита на административния орган - ответник по делото, като не е уважил искането му да се запознае с представените в последното съдебно заседание писмени доказателства /кредитни известия, фактури към тях и нотариални актове/ и да вземе становище по тях. Оплакванията са частично основателни. Изводите на съда, че са изпълнени условията на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС по кредитно известие № 645/21.02.2011 г., издадено на Антъни и Е. С. и кредитно известие № 669/29.01.2011 г. издадено на С. А. Б. не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Фактическите установявания на съда по отношение на всички кредитни известия /КИ/ възпроизвеждат заключението на съдебно - счетоводната експертиза по т. 12 и т. 13 от поставените задачи. Констатациите на вещото лице, че клиентите Антъни и Елене /Ели/ Сутърман се отказват от покупка на апартамент С 203 и че е налице отказ от подобрения на С. А. Б., не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът в нарушение на чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДОПК не е обсъдил експертното заключение заедно с представените по делото писмени доказателства. Основателно в тази връзка е и оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на протоколно определение от открито съдебно заседание на 19.06.2015 г., с което е оставено без уважение искането на процесуалния му представител да се даде възможност за запознаване и становище по представените в същото съдебно заседание преписи от фактури за авансови плащания, описани в заключението на вещото лице. Неправилно съдът е приел, че всички писмени доказателства са представени в хода на ревизията. Видно от административната преписка в хода на ревизията не са представени преписи от сторнираните фактури за авансови плащания, както и част от нотариалните актове за продажба на апартаменти на трети лица. Допуснатите нарушения на процесуалните правила се явяват съществени за преценката на основанията по чл. 115, ал. 3 ЗДДС за издаване на цитираните две кредитни известия. За тези кредитни известия по делото не са налице никакви доказателства, че е направен отказ от покупката на ап. С 203 на Антъни и Е. С., съответно отказ от подобрения на С. А. Б.. З. апартамент С 203 вещото лице е установило, че не е продаден на трето лице нито към момента на издаване на кредитното известие, нито към момента на изготвяне на експертизата по делото. Видно от нотариален акт за покупко - продажба от 10.08.2011 г. /л. 711, том 3/, С. А. Б. е придобила правото на собственост върху ап. А 406, А 407 и А 408 за общата цена от 116 900 лева с ДДС. П. в кредитното известие стойност, с която е извършено намаление на данъчната основа не кореспондира с конкретна стойност по приложените фактури за авансови плащания, нито с цената на имотите по нотариалния акт. Приетото от съда е в противоречие с така установените факти. По КИ № 693/20.10.2012 г. неправилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 115, ал. 4 ЗДДС. От събраните по делото доказателства не се установява конкретното основание за издаването му. Не се сочи отказ от покупка на конкретен апартамент, така че отказът да се обвърже с конкретни фактури за авансови плащания, както е в останалите случаи. Посочената в известието стойност от 29 371.17 лева не кореспондира с размера на авансовите плащания за ап. А 105, ап. С 312, ап. С 402 и ап. С 403, Вещото лице е установило, че получателят по КИ М. Б. е правил авансови плащания за пет апартамента /ап. А 105, ап. С 311 ап. С 312 и ап. С 403./, но е купил на 11.08.2009 г. два апартамента - ап. С 311 и ап. С 402. Тази констатация се подкрепя от приложените по делото нотариални актове № 85/11.08.2009 г. и № 86/11.08.2009 г. и фактури № 554/14.08.2009 г. и фактура № 555/14.08.2009 г. От доказателствата по административната преписка /т. 3/ е видно, че с нотариален акт № 84/11.08.2009 г. същото лице е закупило в комплекс "Панорама", гр. Б. трети апартамент - А 109 за цена от 15 950 лева. Дори и след приспадане на тази цена, не се установява, на какво основание е сторнирана сумата от 29 371.17 лева и за какво се отнася. Констатациите на ССЕ и в тази част не се подкрепят от представените по делото документи. При тези доказателства, неправилно съдът е кредитирал експертното заключение в посочените части и е приел за доказани основанията по чл. 115 от ЗДДС за издаване на кредитно известие № 645/21.02.2011 г., издадено на Антъни и Е. С., кредитно известие № 669/29.01.2011 г. издадено на С. А. Б. и кредитно известие № 693/20.10.2012 г. с получател М. Б.. Решението в тази част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и следва да се отмени. На основание чл 227, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. Т. С. Билдинг груп ООД относно увеличен ДДС в размер на 15 483.09 лева / 3387.45 лева +7396.20 лева + 4 699.44 лева/ и съответните лихви. В останалата част, в която е отменено извършеното с ревизионния акт увеличение на ДДС по 12 броя КИ, решението е правилно постановено. Допуснатото процесуално нарушение в с. з. на 19.06.2015 г. при отхвърляне искането на ответника за запознаване с представени писмени доказателства не е съществено, тъй като не засяга изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон в тази част. Основанието за издаване на част от тези кредитни известия е намаление в данъчната основа, предвид сключване на договор за покупко - продажба на съответния апартамент с нотариален акт на цена, по-ниска от платените авансови вноски за придобиване на същия имот. При същата фактическа обстановка, като тази установена по делото, директорът на дирекция ОДОП гр. П. е отменил начисления ДДС по КИ № 447/15.12.2008 г. и № 450/15.12.2008 г. Другата част от КИ касае сторниране на авансови плащания, по фактури на конкретни лица, поради продажбата на съответния апартамент на трето лице. Следователно след издаване на фактурите за авансови плащания, са се осъществили юридически факти, които водят съответно до намаление в данъчната основа на доставките или отказ от сделките. Тези факти са основание по чл. 115, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС за издаване на кредитните известия. Изпълнението на посочените условия е доказано от заключението на в. л., което в тази част се подкрепено с писмени доказателства. Представянето на фактурите за авансови плащания и част от нотариалните актове едва в съдебното производство, които документи ревизираното лице е могло да представи в хода на ревизията, е основание по чл. 161, ал. 3 от ДОПК да понесе изцяло разноските за водене на делото, но не е основание за установяване на допълнителни задължения по ЗДДС. Неоснователно е оплакването на касатора за нарушение на чл. 115, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Нормата регламентира изискване в КИ да се посочва фактурата към която се издава. Действително в КИ № 644/21.02.2011 г. издадено на С. Г. не е посочена фактурата, за която се отнася. Но основанието за издаването му - "отказ от покупка на ап. А 102, платени 29 413.33 лева" по еднозначен начин сочат, че се касае за приложените по делото фактури № 214/26.11.2007 г., № 62/07.09.2006 г. и № 77/12.04.2007 г., издадени на същото лице, с предмет авансови плащания за същия апартамент. Общата стойност на данъчната основа по тези фактури е идентична със стойността на КИ. Изложеното се отнася и за КИ 651/29.03.2011 г. с получател С. Г., за което вещото лице е установило, че е относимо към фактури № 1209/19.10.2006 г. и № 185/28.12.2006 г. Останалите КИ отговарят на изискванията по чл. 115, ал. 4 ЗДДС. Подписът на получател не е част от реквизитите на КИ по чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, поради което доводите за липса на такъв не са основание за отмяна на решението. За издаването на КИ е достатъчно да се установи, че е настъпило разваляне на доставката, съответно намаление в данъчната основа. Връщането на полученото по доставката /връщане на плащането/, е последица от развалянето й и само по себе си не е сред основанията по чл. 115, ал. 1 ЗДДС, а само допълнителен аргумент в подкрепа на основанията за анулиране на доставката. Поради това изцяло неотносимо към релевантните за спора факти е противоречието в писмените обяснения по чл. 57 ДОПК и в свидетелските показания на адв. Р. Г. относно получаването на плащания по КИ. По тези съображения решението в частта, в която е отменен увеличения ДДС за разликата над 15 483.09 лева до пълния оспорен размер от 99 749.92 лева и съответните лихви, решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното по-горе, че отмяната на акта се дължи на документи, по които дружеството е страна и е могло да представи при ревизията и на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК решението, в частта за разноските, присъдени които ОДОП гр. П. е осъдена за заплати следва да се отмени. По отношение отказа на данъчен кредит, решението е постановено при липса на мотиви и фактически установявания по спорните обстоятелства. Тази част от съдебния спор касае фактите, пораждащи правото на данъчен кредит по спорните фактури - извършването на СМР услуги на обект комплекс "Панорама", гр. Б. от Алерт ЕООД и Йока - Спасова и сие СД, съответно доставката и монтажа на дървени каси за прозорци и направа на изолация на същия обект от СНК ЕООД. Принципно правилно е прието от първоинстанционния съд, че правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на услуги настъпва към момента на извършването им. Това следва от чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 9 от ЗДДС. Но съдът не е извършил никаква преценка на конкретните факти и обстоятелства по отношение на спорните доставки. Относно извършването на услугите в решението са направени следните фактически установявания: относно доставчика Алерт ЕООД са представени сключените между страните, актове обр. 19, количествено - стойностни сметки, протоколи за установяване на извършени СМР, заявки за материали по фактури; относно доставчика Йока - Спасова и сие СД са представени сключените между страните 3 броя договори, актове обр. 19, количествено - стойностни сметки, като разходите за доставката на материали са за сметка на доставчика; относно доставчика СНК ЕООД - предмет на фактурите са външна дървена обшивка на фасадата на сградата и дървени каси на прозорците. Няма сключени договори между страните договори, протоколи и други съпътстващи документи освен издадените фактури. В решението са описани и фактите, по извършване на процесните услуги посочени в показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на тези фактически установявания е направен изводът, че в конкретния случай няма съмнение и спор за фактическото осъществяване на всички СМР. Посочено е още, че в ревизионното производство са представени договори, включени между доставчика и получателя на услугата, във връзка с процесните СМР, издадени са фактури количествено - стойностни сметки за извършена работа, приемо - предавателни протоколи, представени са доказателства за извършено плащане на услугата. Така изложените мотиви са изцяло бланкетни. Съдът не е обсъдил нито един конкретен факт относно извършването на спорните услуги. Не е посочен предмета на спорните фактури. В тази връзка следва да се има предвид, че от доставчиците Алерт ЕООД и Йока - Спасова и сие СД е отказан данъчен кредит само по част от издадените фактурите. Фактурите са подробно описани в ревизионния доклад. От съдържанието им се установява, че предмет на спора са не всички доставки от Алерт ЕООД, а доставките на СМР услуги по договор № 6/18.07.2007 г. за комплекс "Панорама". Поради това относими към преценката за възникване на правото на данъчен кредит са не представените договори, количествено - стойностни, протоколи обр. изобщо, а само тези по изпълнението на договор № 6/18.07.2007 г. Съдът не е посочил в мотивите си, какви стопански операции са предмет по спорните фактури, не е установил кои протоколи обр. 19 са относими към изпълнението на услугите по конкретните фактури, не е съпоставил фактурираната стойност и стойността на извършените СМР отразена в протоколите обр. 19. Изложеното се отнася и до доставките от Йока - Спасова и сие СД. От мотивите на ревизионния доклад и от доказателствата по преписката се установява, че предмет на съдебния спор не са всички фактури, издадени от този доставчик. Спорно е извършването на услугите, фактурирани по протокол обр. 19 от конкретни дати и такива означени с конкретни номера - протокол обр. 19 -17, протокол обр. 19-18, протокол обр. 19 -19. За услугите по протоколи обр. 19 - от 1 до 14 правото на данъчен кредит не е отказано, поради което тези доказателства са изцяло неотносими към предмета на спора. Съдът не е направил това разграничение в мотивите си и не е изложил конкретни съображения въз основа на които протоколи, количествено - стойностни сметки и договори счита за доказано извършването на спорните услуги от Йока - Спасова и сие СД. Протоколи обр. 19 -17, 18 и 19 не са представени от ревизираното лице в хода на ревизията. Същите са събрани по реда на чл. 192 от ГПК в съдебното производство и не са подписани. Съдът не е обсъдил съдържанието на тези протоколи и не е изложил мотиви представляват ли годно писмено доказателство. По отношение на СНК ЕООД изводът за наличие на договори, приемо - предавателни протоколи и количествено стойностни сметки е изцяло в противоречие с констатациите на ССЕ, описани в решението и посочени по-горе. Този въпрос е останал неизяснен по делото, тъй като видно от писмо вх. № 5241-4/18.03.2014 г. (л. 2024, т. 7), ревизираното дружество в отговор на искане на органите по приходите е посочило, че представя препис от спорните фактури № 51/26.06.2008 г. и № 52/01.07.2008 г. издадени от СНК ЕООД и акт № 1/25.06.2008 г. и акт № 2/30.06.2008 г. за констатиране на извършени СМР. Такива документи не се откриха в административната преписка. Не са представени и допълнително в съдебно заседание. Заключението на вещото лице, че за тези доставки са налице само фактури е в противоречие с данните от цитираното писмо. Страните не спорят, че фактурите са издадени и включени в дневника за продажби на доставчика. Това обстоятелство е установено и в ПИНП на СНК ЕООД (л. 1809, гръб и л. 1810, т. 6), но поради липсата им, неизяснен е останал въпроса за предмета на спорните фактури - вещото лице посочва, че се касае за външна дървена обшивка на фасадата на сградата и дървени каси на прозорците, докато в ревизионния акт се посочва и "направа на изолация". Извършването на услуга с такъв предмет изобщо не е коментирано от съда. Липсата на мотиви по горните обстоятелства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като има за последица липса на конкретни фактически установявания по спорните доставки. С оглед забраната по чл. 220 от АПК това е пречка касационната инстанция да се произнесе по спазването на материалния закон и по - конкретно по възникването на правото на данъчен кредит по спорните фактури от Алерт ЕООД, Йока - Спасова и сие ЕООД и СНК ЕООД. За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че доводите на администрацията за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд. Първо: по делото са представени доказателства от регистъра по чл. 62 КТ, че доставчиците са разполагали с наети по трудов договор лица, както и такива, че техни служители, в това число и технически ръководител, са участвали в работата на обекта - комплекс "Панорама", гр. Б.. Второ: подобни съображения съобразно решение на Съда на ЕС по дело С- 324/11 не могат да служат като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, освен в случаите на доказана недобросъвестност на ревизираното лице и измама, в която е участвало. В тази връзка твърденията на органите по приходите, че спорните СМР дейности са извършени от ревизираното лице, а не от неговите доставчици, както и че е било недобросъвестно при упражняването на правото на данъчен кредит, са останали недоказани в хода на ревизията и в хода на съдебното производство. Възраженията в касационната жалба за недоказана реалност на доставките, основани на момента на извършване на услугите по чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, са в противоречие с т. 3 от решението на Съда на ЕС по дело С-18/13, с което е установена несъвместимост на посочената национална разпоредба с Директива 2006/112/ЕО. По изложените съображения решението, в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 93043.87 лева и съответните лихви, следва да бъде отменено на основание по чл. 209, т. 3 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да представят преписи от фактури № 51/26.06.2008 г. и № 52/01.07.2008 г. издадени от СНК ЕООД, акт № 1/25.06.2008 г. и акт № 2/30.06.2008 г. за констатиране на извършени СМР - ревизираното лице като страна по тези документи, а директорът на дирекция ОДОП гр. П., с оглед посочените по - горе данни, че тези документи са част от административната преписка. Да даде възможност на жалбоподателя да представи преписи от протоколи обр. 19-17, 18 и 19 относими към доставките от Йока - Спасова и сие СД, тъй като представените от доставчика по реда на чл. 192 ГПК документи не съдържат подписи. При постановяване на решението по спора, съдът следва да изложи конкретни мотиви по всяка от спорните фактури, издадени от Алерт ЕООД, Йока - Спасова и сие СД и СНК ЕООД - предметът на фактурираната стопанска операция за кои конкретно протоколи обр. 19, съответно количествено - стойностни сметки и договори се отнася. Да извърши съпоставка между посочените във фактурите протоколи обр. 19 и тези приложени по делото и да изложи мотиви кореспондират ли по дата на съставянето им и стойност на услугите. Конкретно установените писмени доказателства следва да бъдат преценени в съвкупност със събраните по делото гласни доказателства и заключение на ССЕ. След установяването на конкретните обстоятелствата по всяка от фактурите, съдът следва да извърши преценка извършени ли са спорните услуги и изпълнени ли са предвидените в чл. 68 ЗДДС предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. По разноските: Спорът приключва в настоящото производство по отношение на увеличения размер на ДДС като решението се отменя и спорът се решава по същество с отхвърляне на жалбата в частта на увеличен ДДС в размер на 15 483.09 лева и съответните лихви и с оставяне в сила на решението за разликата над за разликата над 15 483.09 лева до пълния оспорен размер от 99 749.92 лева и съответните лихви. Предвид изложеното по-горе, че пред съда са представени доказателства, които ревизираното лице е могло да представи в административното производство, то независимо от изхода на спора, Е. Т. С. Билдинг груп ООД следва да заплати изцяло разноските по делото на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Директорът на дирекция ОДОП град П. е представляван от юрисконсулт само пред първата инстанция. Касационната жалба е подадена лично от административния орган, като при разглеждането на настоящото дело не е осъществено процесуално представителство. Поради това и на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 3 ДОПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение само за първата инстанция в размер на 3 522.50 лева, съобразно материалния интерес в посочената част. По останалите разноски ще се произнесе първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,