Решение № 4803 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2020 г.

Решение № 4803 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт А., против решение № 1651 от 24.09.2020 г. постановено по адм. дело № 510/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на Заповед № 190 А-2937/10.12.2019 г. на кмета на община Пловдив. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: Т. Л., С. Л., Й. Л., С. Л., А. Л., Х. Б. и О. Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите, чрез пълномощника им - адв. И. И., е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски. Ответникът: община Пловдив, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АС-Пловдив е била оспорена Заповед № 190 А-2937/10.12.2019 г. на кмета на община-Пловдив, в часттта й с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за част от кв. 22-нов, кв. 195 стар по плана на Втора градска част на гр. Пловдив, като от УПИ IV -жилищно строителство се образува нов УПИ IV - жил. строителство, засягащ имоти с идентификатори 56784.518.1103 и 56784.518.1577, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът, след като е установил фактите по спора, е извел изводи за нищожност на оспорената заповед като издадена при липса на материална компетентност на кмета на община Пловдив, на основание чл. 21, ал. 7, вр. ал. 1 Закона за общинската собственост /ЗОС/. Според него компетентността за одобряване на оспорения ПУП-ПР е на Общински съвет-Пловдив, а не на кмета на общината, тъй като с ПУП, в частта на новообразуван УПИ IV, кв. 22 нов, се предвижда изменение на част от улично-регулационната линия на ул. "Струмица", която улица е обект на публична общинска собственост, както и изменение на границите на ул. "Драгоман", представляваща също такъв обект на публична общинска собственост. Поради това е приел, че е налице първата хипотеза на чл. 21, ал. 1 ЗОС, която изисква одобряването на процесния ПУП да бъде извършено от Общински съвет-Пловдив, а не от кмета на общината. С тези мотиви съдът е обявил за нищожна цялата заповед. Решението е недопустимо, в частта, с която е обявена нищожността на заповедта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР по отношение новообразувани УПИ I - жил. строителство и УПИ II - жил. строителство в кв. 22 нов, кв. 210 и 203 стари, по плана на Втора градска част на гр. Пловдив, като постановено свръх петитум. Като недопустимо в тази част решението подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. В останалата част обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството пред АС Пловдив е образувано по жалба на ответниците - физически лица против цитираната заповед, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, в частта на новообразуван УПИ IV-жил. строителство в кв. 22 нов, кв. 195 стар, засягащ имоти с идентификатори накрая 1103 и 1577 по КККР на гр. Пловдив. Оспорващите са обосновали правния си интерес от обжалване на заповедта в тази й част, като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор накрая 1103. 1 и като съсобственици на поземлен имот с идентификатор накрая 1577, вписани като такива в КР към КК за този имот /стр. 65-66/. При допустимост на жалбата в посочената и приета от съда част, съдът е следвало да се произнесе по същество само в тази част, като отговаряща на заявения с жалбата предмет и петитум. Вместо това съдът е постановил диспозитив, с който е обявил нищожността на заповедта като цяло, вкл. и по отношение на неоспорените части от нея. Налице е произнасяне в повече от заявеното, което прави обжалваното решение недопустимо в тази част. Недопустимостта е досежно обявената нищожност на заповедта, в частта и, с която е одобрен ПУП-ПР на новообразувани УПИ I - жил. строителство и УПИ II - жил. строителство в кв. 22 нов, кв. 210 и 203 стари, по плана на Втора градска част на гр. Пловдив. В тази част обжалваното решение като недопустимо подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване. В останалата част, касаеща новообразуван УПИ IV, кв. 22 нов, обжалваното решение е неправилно. По делото е установено, че предмет на заповедта, в оспорената й част е нов УПИ IV, с цел поставяне на част от южната му граница в съответствие с границата на ПИ 1103 с ПИ 1577, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Улица "Струмица", граничеща от юг с УПИ IV, се явява контактна територия, но самата улица не е предвидена с този план. Тя е предвидена с предходни ЗРП от 1983 г. и от 2005 г. При тези данни незаконосъобразни са изводите на съда за нищожност на заповедта, в оспорената й част, поради липса на компетентност у издателя й. Не се споделят изводите за приложимост на чл. 21, ал. 7, вр. ал. 1 ЗОС, т. е за компетентност на ОбС-Пловдив при одобряване на процесния ПУП. В случая цитираните разпоредби на ЗОС са неприложими предвид на това, че оспореният ПУП-ПР не предвижда отреждане на имоти, собственост на частни лица, за изграждане на обекти-публична собственост на община Пловдив, каквито са улиците и в частност улицата-тупик "Струмица". Изрично, в заповедта от 21.11.2018 г. на кмета на община Пловдив по чл. 135, ал. 5 ЗУТ и в текстовата част - обяснителна записка на проекта, е записано, че улиците, вкл. и ул. "Струмица", са контактна територия и не влизат в обхвата на този ПУП. Това означава, че тези улици са предвидени с предходни планове и не са част от процесния ПУП. Процесното изменение е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не засяга трасето на улицата тупик от юг на процесния УПИ IV, а само конкретизира южната му граница по имотната такава на ПИ 1577 с имот 1103. Поради това изменението на ПУП - ПР на посоченото правно основание не покрива изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗОС. За него е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, като компетентността е на кмета на община Пловдив. Ето защо, като е обявил нищожността на заповедта, в оспорената й част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Това се налага предвид отсъствието на основания за нищожност при което съдът е бил длъжен да изследва предпоставките за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146, т. 2-5 АПК, за което да изложи мотиви. Липсата на такива мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане за произнасяне по законосъобразност на оспорената заповед. При този резултат, по искането за разноски на страните пред касационната инстанция се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение