Решение № 4260 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура , гр. София, подадена чрез юрк. Тодорова, срещу решение 53 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 635/2024 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменена негова заповед ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът Д. Г. Г., чрез адв. Грозданова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Д. Г. Г. е отменена като незаконосъобразна заповед ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. на главния секретар на Агенция Пътна инфраструктура , гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен инспектор в отдел Контрол по РПМ при дирекция Анализ на риска и оперативен контрол с ранг IV младши. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения във формата и на материалния закон, които са основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Съдът е изложил съображения, че при издаването на заповедта е нарушено изискването за мотивираност на акта по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, както и че заповедта е издадена на несъответно правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като не е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител. Позовавайки се на константната съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, в заповедта задължително следва да се посочат фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, визираните такива в заповедта /липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения/ не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Г., а мотивите, че е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирал съществени събития и процеси с ключово значение за дейността на агенцията са относими към атестирането на служителя, а на към обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка е установено, че видно от приложените копия на формуляри за оценка за изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на Г. е поставяна оценка за изпълнение на задълженията му, отговаряща на изискванията, което обстоятелство опровергава сочената в заповедта липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Следователно не е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като липсва обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност . Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведените законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че от страна на административния орган не са изложени фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Такива не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи, като това води до законосъобразния извод, че по този начин е допуснато съществено нарушение във формата на акта, водещо до отмяната му само на това основание. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на Г. е извършено в несъответствие с приложимите материалноправни норми. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение, а именно: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че Г. не притежава качества за да изпълнява длъжността - инициативност, комуникативност и ефективност, както и че е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирал събития и процеси с ключово значение за агенцията. Така изложените фактически констатации освен, че са общи и бланкетни, са в противоречие с оценките от описаните по-горе атестации и отбелязването в тях, че изпълнението напълно отговаря на изискванията . Дори и хипотетично да се приеме наличието на мотивираност на процесната заповед, то така изложените мотиви не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като не е налице нито едно от трите кумулативно изискуеми предпоставки на нормата, описани по-горе. Обратно на твърденията в касационната жалба, които не са подкрепени с конкретика, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изяснена е в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1000 лв. адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение