Решение № 3619 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2018 г.
ВАСV отделение13.03.2019 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658/06.02.2018 г. по адм. Д. № 12943/2017 г., постановено от Административен съд София-град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на П. Петров от [населено място] разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3619 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 658/06.02.2018 г. по адм. Д. № 12943/2017 г., постановено от Административен съд София-град. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроиводствените правила и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът – П. Петров чрез адв. Пеневилова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Петров заповед № 524/24.10.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен експерт" с ранг ІІІ младши в отдел "Методология и контрол" на дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в ДФЗ. За да постанови правния резултат, съдът е приел че заповедта противоречи на материалния закон и на неговата цел. В мотивите си, след като е преценил доказателствата по делото и твърденията на страните, решаващият съд е достигнал до извод, че към момента на издаване на заповедта въпреки, че формално са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Възстановяването на длъжността и едновременното прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаването й според решаващия съд не доказва осъществяването на посоченото в заповедта правно основание. Настоящата инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от доказателствата по делото. Изводите на съда, че не е налице действително съкращаване на заеманата от ответника по касация длъжност, са в съответствие с материалния закон и са обосновани. Съдът е сравнил промените в структурата на отдел " "Методология и контрол" на дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в ДФЗ до датата на съкращението и след 24.10.2017 г., утвърждавани от изпълнителния директор на фонда. В резултат на това и след изслушване на заключението на вещо лице по делото, което кредитирал като пълно и компетентно дадено, е установил, че до датата на съкращаването на длъжността на Петров в отдел "Методология и контрол" длъжността "главен експерт" се е заемала от 3-ма служители, а след тази дата според длъжностното разписание бройката за тази длъжност е намалена на две. Останалите на работа служители изпълняват длъжността по длъжностни характеристики, идентични със съкратената бройка. При тези доказателства и предвид датата на промяната в длъжностното разписание и възстановяването на служителя на заеманата преди съкращаването длъжност съдът обосновано е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на Петров на посоченото от органа основание. Решението е правилно със следните допълнителни съображения: На първо място, видно от доказателствата по делото промените в дирекция " Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в ДФЗ се заключават в съкращаването на една бройка за длъжността "главен експерт" в отдела, в който е изпълнявал служебните си задължения ответника по касация и увеличаването с една бройка на същата длъжност в друг отдел -"Контрол върху обществените поръчки" при запазване на щатната численост на дирекцията. При сравняване на длъжностното и поименното разписания на обсъжданата диреция се установява разлика в длъжностите, утвърдени по длъжностното разписание за длъжността "главен експерт" в отдел" Методолигя и контрол"-2 бр. и фактически заетите -4 бр., съгласно поименното разписание за същата длъжност. Доколкото поименното разписание следва да е цифрово съответно на длъжностното, следва да се приеме, че не е налице действително съкращаване на длъжността "главен експерт". Налице са и вакантни длъжности за "главен експерт" -2 бр. и за длъжността "старши експерт" -2 бр. в рамките на дирекцията. Независимо от мястото на вакантните длъжности в различните отдели на дирекцията, функционалното им съдържание задължително е обусловено от нормативно предписаните правомощия на дирекцията в Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и дори да съществуват известни различия в длъжностните характеристики на тази длъжност за отделните звена на дирекцията, в съществената им част са подчинени на функциите и правомощията на дирекцията. Ето защо съкращаването на длъжността не отговаря и на целта на закона тъй като целта на съкращаване на длъжности е оптимизиране на администрацията, при което първо следва да бъдат премахнати незаетите щатни бройки и едва след това да се премине към следващите, което също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложеното и с оглед приетото от административния орган правно основание за издаване на заповедта, същата е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Като е приел, че заповедта е незаконосъобразна, решаващият съд е приложил правилно материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора на П. Петров следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2