Решение № 10869 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н.-46-Н. ДАМЯНОВА-Г. ДАМЯНОВ , гр. Силистра, чрез адв. Станев против Решение 396/19.03.2025 г., постановено по адм. дело 291/2024 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 1040-18-8/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане РЖ-5-18-01293776/07.02.2023 г. на Ръководител Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Силистра. Изложени са доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че атакуваният съдебен акт не отговаря на действителното фактическо и правно съдържание на спорните правоотношения. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-18-8/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Силистра. Претендира разноски пред всички инстанции, разгледали делото. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Силистра, чрез юриск. Николова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от фактическа страна следното: Първоначално жалбата на ЕТ "Н.-46-Н. ДАМЯНОВА-Г. ДАМЯНОВ срещу Решение 1040-18-8/21.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра е разгледана от Административен съд Силистра, който с Решение 72/02.08.2023 г. по адм. дело 69/2023 г. е отхвърлил същата като неоснователна. Съдебният акт е бил оспорен от жалбоподателя като с Решение 9224/25.07.2024 г. по адм. дело 8909/2023 г. на ВАС решението на АС Силистра е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на Решение 9224/25.07.2024 г. При повторното разглеждане на делото от АС Силистра е постановено оспореното в настоящото производство Решение 396/19.03.2025 г. по адм. дело 291/2024 г., с което жалбата на ЕТ "Н.-46-Н. ДАМЯНОВА-Г. ДАМЯНОВ е оставена без уважение. Първоинстанционният съд е установил, че въз основа на подаден сигнал от сектор Краткосрочни плащания при ТП на НОИ Силистра със Заповед ЗР-5-18-01239984/21.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ Силистра е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на ЕТ "Н.-46-Н. ДАМЯНОВА-Г. ДАМЯНОВ . Заповедта е връчена на 07.12.2022 г. лично на вписания като едноличен търговец в ТР Г. Дамянов, ведно с искане за представяне на трудово- правна документация, касаеща ТПО с И. Г.. Видно от представения трудов договор 2 от 02.03.2021 г. същата е постъпила на работа като сервитьор на датата на сключването му. Г. е декларирала, че е била назначена и работила като сервитьор в кафе- аперитив Логос от 02.03.2021г., като работата ѝ се е състояла в чистене, броене на инвентар и др., в очакване да бъдат отменени COVID мерките. Обяснения е представил и Г. Дамянов в смисъл, че наел И. Г. на работа в предприятието на ЕТ (той е управител и на ТАНДЕМ ДиД ЕООД, занимаващо се със строителна дейност), в чиито патримониум е заведението Логос , делящо общо помещение с офиса на строителната фирма, защото имал нужда от човек, който да стои там. Считано от 25.05.2021 г. И. П. Г. е във временна неработоспособност с диагноза [заличен текст] , а от 17.06.2021 г. - с причина бременност - 45 дни преди раждане с термин 01.08.2021 г. . Роденото на [дата] дете е внуче на Г. Дамянов. Със Заповед СЗ-5-18-01252247/14.12.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Силистра е изменена предходната такава за проверка, като е възложено извършване на частична ревизия на ЕТ "Н.-46-Н. ДАМЯНОВА-Г. ДАМЯНОВ за периода от 01.03.2021 г. до 14.12.2022 г. В хода на същата е била изискана информация от ТД на НАП - Варна, офис Силистра, видно от която за периода от назначаването на И. Г. като сервитьор (02.03.2021 г.) до настъпване на временната неработоспособност (първият БЛ от 25.05.2021 г.) няма данни за упражняване на търговска дейност от ЕТ. Оспорващият не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за процесната 2021 г. От справка за регистрирани данни за фискално устройство в бар Логос за периода: 01.01.2021 г. - 31.10.2021 г. се установява, че същото е работило с клиенти след 14.07.2021г., като до тази дата няма регистрирана нито една продажба. От Регистъра на трудовите договори е установено, че жалбоподателят е наемал сервитьор и чистач , на непълно работно време (за 4 часа) в заведението, но за летния период на 2020 г. и 2021 г., в който не попада времето, за което е учредено ТПО между него и И. Г.. Въз основа на горните установявания контролният орган при ТП на НОИ -Силистра е формирал извод, че за И. Г. не е възникнало осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1 ал. 1, т. 3 ДР на КСО за периода след 02.03.2021 г. и следователно същата няма право на паричните обезщетения по чл. 40, чл. 48а, чл. 50 и чл. 53 от КСО, поради липсата на доказателства, че е упражнявала реално трудова дейност при ЕТ- осигурител, за да отговаря на базовите нормативни изисквания на КСО. За резултатите от проверката бил издаден Ревизионен акт за начет РА-5-18-01282596/16.01.2023 г., ведно с Анализ към него. Жалбата срещу него като просрочена, съгласно чл. 110 ал. 2 от КСО, не е разгледана от административния орган по същество. Издадени са и Задължителни предписания ЗД-1-18-01282876/16.01.2023 г. на контролен орган в ТП на НОИ - Силистра, които като необжалвани са влезли в законна сила на 01.02.2023 г. С тези актове било прието, че на основание чл. 110 ал. 1 от КСО осигурителят следва да бъде начетен със сумата от 13 568 лева главница и 1 108,73 лева лихви, представляващи щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, тъй като по сключения на дата 02.03.2021 г. трудов договор между ЕТ и И. Г. не е възникнало осигуряване съгласно чл. 10 ал. 1 и § 1 ал. 1, т. 3 от КСО, поради неупражняване на трудова дейност от последната, с оглед на което му било предписано да заличи данните, подадени от него по реда на чл. 5 ал. 4, т. 1 от КСО. На основание посочения ревизионен акт за начет, Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в същото ТП на НОИ издал и Разпореждане РЖ-5-18-01293776/07.02.2023 г., с което вменил на осигурителя задължението да възстанови посочените по- горе суми. При осъщественото задължително административно обжалване, ответникът по касация, с Решение 1040-18-8/21.03.2023 г. и след като изцяло възприел изводите на долустоящия нему орган, потвърдил разпореждането. След анализ на доказателствата по делото административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, в установената писмена форма с изложени фактически и правни основания. Обосновал е извод, че предвид липсата на убедителни доказателствени източници относно обстоятелството - полагала ли е труд при оспорващия ЕТ И. Г., при какви условия и какъв вид дейност е извършвала през релевирания период, не може да се приеме, че същата има качеството осигурено лице по смисъла на § 1 ал. 1, т. 3 от КСО. Посочил е, че понесените от ДОО щети са пряка последица от действията на осигурителя, свързани с неправомерно осигуряване на лице, за което не е установено, че реално е осъществявало трудова дейност на длъжността, на която е наето, поради което чл. 114, ал. 1 от КСО е неприложим в случая. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че издадените в административната фаза на производството актове изхождат от компетентни органи, издадени са в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. 1- 5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на суми по ревизионния акт за начет и потвърждаващото го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на ДОО вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез надлежна преценка на установените факти и относимата към тях нормативна уредба. Централният по делото въпрос е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, съответно и правото му да получава обезщетение за общо заболяване и майчинство по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО и за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Разпоредбата на чл. 54к от КСО предвижда, че отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2- годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Осигурителят е представил в ТП на НОИ - Силистра удостоверения образец приложение 9 към чл. 8, ал. 1 и образец приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), относно правото на парични обезщетения по болнични листове, заявление- декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка до 410-я ден на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, както и относно изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. От осигурителя са попълнени данни, че към деня на настъпване на временната неработоспособност/бременността и раждането лицето е осигурено за съответния риск и са посочени работни дни с право на парично обезщетение, респ. в удостоверението по образец Приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ и че към деня, от който той е разрешен, лицето е осигурено за съответния риск за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението в §. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (Решение 314/2016 г. по адм. д. 3171/2015 г. на ВАС, Решение 211/2016 г. по адм. д. 3681/2015 г. на ВАС, Решение 292/11.01.2017 г. по адм. д. 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Правилно съдът като е обсъдил ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до извод, че Г. не е осъществявала трудова дейност, независимо от създадените трудовоправни отношения по цитирания договор, тъй като самият осигурител не е реализирал стопанска дейност през процесния период на 2021 г. И двете страни по ТПО са били наясно, че при ограниченията на здравните власти, във връзка с пандемичната ситуация, до отмяна на мерките, работничката няма да може да изпълнява работата, за която е наета. Същите обстоятелства са еднозначно и безпротиворечиво потвърдени в съдебно заседание на 19.02.2025 г. от И. Г., изслушана като свидетел и от обясненията на Г. Дамянов, участвал лично. От изложеното следва, че осигурителят некоректно е подал данни, че през процесния период Г. е осигурено лице. Въз основа на подадената от осигурителя грешна информация на лицето е изплатено паричното обезщетение. Понесените от държавното обществено осигуряване щети от неправилно извършени осигурителни разходи са причинени от действията на осигурителя, който е декларирал неверни обстоятелства във връзка с осигуряването на лицето. Без коректно подадени данни от страна на осигурителя обективно не е било възможно за ТП на НОИ Силистра да прецени, че лицето не е осигурено за съответния риск. Именно на така подадените от него данни в посочените регистри се е позовал административният орган при извършване на своята преценка за изплащане на паричните обезщетения. Предвид тези данни на работника са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, които не са му се полагали. По реда на чл. 110, ал. 3 от КСО се събират сумите по ревизионните актове за начет, съставени при наличие на материалноправните предпоставки по ал. 1 на същия член. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Безспорно ЕТ попада в кръга на лицата по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, на които могат да бъдат съставени ревизионни актове за начет. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В случая такава причинна връзка е установена. Налице са неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя. В тази връзка неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност извода на съда, че неоснователно изплатените обезщетения се събират от търговеца, а не от получилото ги лице. Следва да се посочи, че в КСО са уредени две различни производства - за "Издаване на ревизионен акт за начет" по чл. 110, ал. 1-10 и за "Възстановяване на неоснователно получени суми" по чл. 114, ал. 1- 6, в които е направено разграничение на вземанията на ДОО според основанието, от което те произтичат. В първото производство, вземанията на ДОО произтичат от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от осигурителите, а във второто - от незаконосъобразно/недължимо получени осигурителни плащания от осигурените лица (чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от КСО) (така решение 6193 от 14.05.2018 г. по адм. д. 1149/2017 г., VІ отд. на ВАС). Както правилно е преценил първостепенният съд, в случаи като процесния ДОО има две притезания за неоснователно изплатеното обезщетение за временна неработоспособност - срещу осигурителя за поправяне на причинената вреда и срещу лицето за връщане на това, което е получило без основание, като преценката коя от тези две претенции ще реализира е на органите на ДОО. Щом е установено нарушение, обуславящо имуществената отговорност на жалбоподателя по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, която е обективна и възниква по силата на изрична правна норма, то следва, че с оспорените в процеса актове на контролните органи на НОИ, същата е ангажирана в съответствие със закона (така решение 7347/21.07.2022 г. по адм. дело 537/2022 г.; Решение 4165/08.04.2024 г.по адм. дело 5749/2023 г. на ВАС). Като е стигнал до идентично заключение първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е преценил жалбата за неоснователна. Предвид това и поради липса на касационни основания за неговата отмяна атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция в размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид факта, че при повторното разглеждане на делото пред АС- Силистра, съдът е пропуснал да се произнесе по сторените в производството по адм. дело 8909/2023 г. по описа на ВАС разноски, ЕТ "Н.-46-Н. ДАМЯНОВА-Г. ДАМЯНОВ следва да бъде осъдена с настоящото решение да заплати на ТП на НОИ Силистра и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за посоченото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,