Решение № 12384 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2016 г.

Решение № 12384 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Д. Н. парк "Ц. Б.", чрез пълномощник адв. М. А. срещу решение № 3 от 03.02.2016 г. по описа на Административен съд - Г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати нарушения при преценка на доказателствата, събрани по делото и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че последното изречение от оспореното писмо не създава едностранно задължение за бездействие от страна на "М.-Т." ЕООД, гр. С. и няма белезите на индивидуален административен акт. Изтекъл е срокът на предписание № 24/28.06.2013 г., издадено с цел съгласуване на ремонтни дейности в стопанисвани обекти от дружеството, съгласно приложимите режими на територията на парка. Предписанието не е в смисъл, че дейностите трябва да бъдат извършени. Бездействието на дружеството в срока на предписанието не може да има за последица ангажиране на административнонаказателна отговорност. Нарушение би имало, ако дружеството осъществи дейности в отклонение от разпоредителната част на предписанието. Иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата на "М.-Т." ЕООД, гр. С. срещу писмо на директора на Д. Н. парк "Ц. Б.". Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното решение е отменено писмо изх. № 94-00-170 от 09.06.2015 г. на и. д. директор на Д. Н. парк "Ц. Б." в частта, с която "не е допуснато" извършване на дейности по Предписание № 24 от 28.06.2013 г., издадено от същия административен орган. Първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството е собственик на две сгради в района на х. Добрила, разположени в поземлен имот с № 80981.140.1 и № 80981.140.362 по кадастралната карта на землището на с. Ч. Осъм, общ. Т., съставляващи изключителна държавна собственост, със статут на защитени територии по Закона за защитените територии (ЗЗТ), тъй като попадат в границите на Национален парк "Ц. Б.". С молба вх. № 94-00-103/26.06.2013 г. от "М.-Т." ЕООД до Директора на ДНПЦБ е поискано издаване на разрешение за възстановяване и изграждане на: 1. подпорни стени с дължина 30 м и височина 1,50 м, ширина 50 см с цел спиране на свлачища, 2. изграждане на външна чешма към съществуващо огнище, захранване с вода и отводняване и 3. за поставяне на сезонно преместваеми детски съоръжения. Вместо да издаде исканото разрешение, административният орган издава на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ "предписание" в 12 точки. Предвид съдържанието на волеизявлението по т. 3, 6 и 7 следва да се приеме, че същите представляват исканото разрешение за извършване на дейности посочени в молбата. Посочен е срок за извършването им 30.11.2013. Съдът установява, че административният орган е сезиран с молба от 14.05.2015 г., в която дружеството посочва, че в дадения срок ремонтните дейности не са изпълнени по обективни причини и иска удължаване на срока на "предписанието". В отговор е изготвено оспореното писмо в следния смисъл: 1. удължаване на предоставения срок за изпълнение на предписанието е следвало да се поиска преди изтичането му и 2. затова не допуска извършване на дейности по предписание № 24 от 28.06.2013 г. Съдът приема в постановеното решение, че отговорът в т. 1 няма белезите на административен акт, защото нито е произнасяне по искане за възобновяване на административното производство, нито има подадена жалба. Второто изявление съдът приема, че представлява забрана за извършване на дейности по вече издаденото предписание, защото с изтичане на крайния срок за изпълнение на предписанието настъпва фактът на нарушението и дружеството е поставено в невъзможност да изпълни задължението си. Поради липсата на мотиви защо административният орган вменява забрана за изпълнение на вече съгласувани ремонтни дейности след изтичане на първоначално определения срок за изпълнение, съдът е отменил "забрана" да не се допуска извършване на дейности от жалбоподателя по издаденото предписание. Решението е недопустимо. Издаденото "предписание" в т. 3, 6 и 7 има съдържанието на разрешение за извършване на определени дейности в имот, който се намира в защитена зона по ЗЗТ. По същество е облагоприятстващ административен акт за извършване на определени дейности в срок до 30.11.2013 г., макар да е наречено от издателя си предписание. Административният орган не е сезиран с искане за издаване на ново разрешение, а с искане за продължаване периода на действие на "предписанието", което е отказано и отказът е влязъл в сила като неоспорен пред съда. Затова изразът "не допуска извършването на дейности по Предписание № 24" относно т. 3, т. 6. и т. 7 от него не представлява отказ за разрешаване на дейности, защото административният орган не е сезиран с такова искане. Представлява по-скоро уточнение, че предвид отказа за удължаване на срока на предписанието, дейностите, за които разрешението е с изтекъл срок, не могат да бъдат извършвани. По съдържание в тази част от писмото не представлява принудителна административна мярка и жалбата се явява недопустима поради липсата на административен акт. Като разгледал по същество жалба срещу изявление, което няма характер на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, съдът е постанови недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение