Решение № 6941 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12163/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. Димитров 1, чрез пълномощник- адв. Д. Стоянов срещу Решение 5946/11.10.2023г. по адм. д. 5689/2023г. по описа на АС София град. С оспореното решение съдът е отхвърлил искова молба на Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Велико Търново ЕАД против Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, да заплати на ищеца следните суми: 1.законната лихва върху сумата от 344 860, 40 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 01. 2022г. до 29. 04. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода от завеждане на исковата молба - 03. 05. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г.; 2. законната лихва върху сумата от 175 001, 27 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 05. 2022г. до 31. 07. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода от 21. 09. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г. и 3. за сумата от 2895, 28 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 175 001, 27 лева, дължима за периода от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли до 21. 09. 2022г. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд относно липсата на забава от страна на ответника по отношение главния иск, а оттам и относно недължимостта на законна лихва върху претендираното задължение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения осъдителен иск, в частта му за дължимите законна и мораторна лихва. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Като правилен и съобразен с материалния закон се приема изводът на Административен съд София- град, че НЗОК следва да изпълни задължението си за плащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени /в случая до 31.12.2022г./, като едва след изтичането на тази дата изпада в забава и дължи на изпълнителите на медицинска помощ, като титуляри на вземанията обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Иска се присъждане на разноски съобразно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Процесното съдебно производство е започнало на 03.05.2022г. пред Окръжен съд Велико Търново по искова молба от Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД срещу Национална здравно осигурителна каса с предявен осъдителен иск на основание чл. 59 от ЗЗО, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 344 860, 40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендираната сума е посочена като дължима, за извършени от здравното заведение медицински дейности за периода януари 2022г. до април 2022г./ вкл./ С разпореждане 119/30.05.2022г. и на основание чл. 367, ал.1 от ГПК, Окръжен съд Велико Търново е извършил размяна на книжа и е връчил исковта молба на ответната страна, ведно с указания по доказателствената тежест. На 19.07.2022г. пред Окръжен съд Велико Търново е входиран отговор на исковата молба. С последния, Национална здравно осигурителна каса възразява относно основателността на иска, както и относно неговата подведомственост за разглеждане пред Окръжен съд Велико Търново. Ответната страна приема спора за касаещ изпълението на административен договор и посочва като относима нормата на чл. 19а от АПК, с оглед на която счита, че предявената искова претенция следва да се разгледа от родовокомпетентния административен съд. С отговора, ответната страна признава наличието на сключен между страните Договор 040499 от 24.02.2020г., носещ белезите на административен такъв, по смисъла на чл. 19а от АПК, като посочва, че съгласно чл. 85, същият е със срока на действие на НРД за МД 2020-2022г. Също така е прието, че предявеният главен иск касае изпълнението на сключения между страните договор по чл. 59, ал.1 от ЗЗО. В тази връзка ответникът е посочил, че съгласно чл. 1, ал.2 и чл. 3, т.3 от същия, НЗОК се е задължила да заплаща вложената, извършената и отчетена болнична помощ, но по ред и условия, в обеми и по цени, определени с НРД за МД 2020-2022 и в индивидуалния договор. Ответната страна претендира, че съгласно чл. 375 от НРД заплащане до 25-о число на месеца следващ отчетния, се изисква само на такива дейности, стойностите по които са предвидени в Приложение 2 на договорите. Ответната страна претендира медицинските дейности предмет на вземането по главния иск да са извършени над предвидените в Приложение 2 на договора лимити и да подлежат на уреждане по силата на механизма създаден в чл. 369 от НРД. С разпореждане 151/19.07.2022г. по търговско дело 72/2022г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, на ищцовата страна са дадени указания, че с допълнителна искова молба може да поясни и допълни първоначалната, както и да измени предявения иск в срока за подаване на допълнителна молба/л.387/. В изпълнение на тези указания с Допълнителна искова молба от 25.08.2022г. /л. 400/ ищеца посочва, че с оглед седалището му, като местнокомпетентен намира Административен съд София град, където предлага да се изпрати делото за решаване. С допълнителната искова молба се поддържат всички заявени с исковата молба фактически и правни твърдения относно основателността на предявената искова претенция. Доразвиват се аргументи в подкрепа дължимостта на предявеното главно вземане, в предявените му с исковата молба параметри. На 21.09.2022г. от Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД до Окръжен съд Велико Търново е подадена молба /л.410/, с която на основание чл. 214 от ГПК се иска увеличаване цената на предявения до този момент иск от 344 860, 40 лв., ведно със законната лихва. Ищецът предявява претенция и за извършена от него болнична медицинска помощ, след предявяване на първоначалната искова претенция, в размер на 175 001, 27 лв., която представлявала неизплатена главница, съгласно процесния договор за оказвване на болнична помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедура за периода от 01.05.2022г. до 31.07.2022г. Посочва още, че тази сума се претендира ведно със законната лихва от датата на исковата претенция до окончателното й плащане и ведно с мораторната лихва от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли до 21.09.2022г. С молба вх. 8637/28.10.2022г. Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД, заявява че на 13.10.2022г. от ответната страна в полза на ищеца е постъпило плащане на сумите претендирани с първоначалната и допълнителната искови молби за целия исков период от 01.01.2022г. до 31.07.2022г., предвид което се иска производсвтото по делото да продължи и да се разгледа, в частта относно претендираната и дължима от НЗОК мораторна лихва в размер на 2895, 28 лв, върху сумата от 175 001, 27 лв. и законна лихва за забава върху сумата от 344 860, 40 лв. от 03.05.2022г. /датата на ИМ/ до 13.10.2022г. и върху сумата от 175 001. 27 лв. от 21.09.2022г. /датата на изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК/ до 13.10. 2022г. На 01.11.2022г. от НЗОК по делото е постъпил отговор към молба за увеличение на исковата претенция. В отговора се сочи, че със споразумения 77 и 78/ 11.10.2022г. към Договор 040499/24.02.2020г. между НЗОК и СБАЛК Велико Търново ЕАД се утвърждава увеличена месечна стойност за заплащане през м. октомври 2022г. по реда на чл. 369, ал.9 от НРД за МД за 2020-2022г. на изпълнителя на БМП, за сумата от 584 080, 00 лв., за да бъдат покрити дейностите, които са останали неизплатени в края на периода м. януари 2022г. м. август 2022г. Въз основа на издадени 8 бр. дебитни известия на 12.10.2022г. на Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД е изплатена сумата от 584 079, 63 лв. представляваща главниците по първоначална искова молба и молбата за увеличение на иска, за което обстоятелство се представят доказателства. Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли исковите претенции заявени с първоначалната искова молба и с молба за увеличение на иска. С определение 140/03.05.2023г., по търговско дело 72/2022г., Окръжен съд Велико Търново прекратява производството пред себе си и изпраща делото за разглеждане от Административен съд София град, съобразно предявените искови претенции. Въз основа на така постановеното определение пред Административен съд София град е заведено АД 5689/2023г. С разпореждане 5205/16.06.2023г. съдебният състав на Административен съд София град, постановил ревизирания от настоящата инстанция съдебен акт, оставя исковата молба без движение, като изисква заплащане на ДТ в размер на 50 лв. В същото разпореждане съдът е посочил, че е приел за разглеждане искова молба от Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД против НЗОК за сумата от 344 860, 40 лв., представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2022г., съгласно Договор 040499/24.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, ведно със законната лихва върху посочената главница за периода от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. След представяне на доказателства за заплащане на ДТ в размер на 50 лв., АССГ е намерил исковата претенция за редовна и с определение 5550/28.06.2023г. е изпълнил задължението си по чл. 154 от АПК за служебно конституиране на страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2023г. В това определение са дадени указания към страните относно доказателствената тежест на всяка една от тях съобразно приетата от съда за разглеждане искова претенция. По отношение на последната, в определението се сочи, наличие на предявена от Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД против НЗОК искова молба за заплащане на следните суми: 1.законната лихва върху сумата от 344 860, 40 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 01. 2022г. до 29. 04. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода от завеждане на исковата молба - 03. 05. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г.; 2. законната лихва върху сумата от 175 001, 27 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 05. 2022г. до 31. 07. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода от 21. 09. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г. и 3. за сумата от 2895, 28 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 175 001, 27 лева, дължима за периода от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли до 21. 09. 2022г. След последвалото връчване на определението за насрочване на страните от ответната страна е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорват предявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Посочва се, че исковата претенция за главница е преждевременно предявена, а и към момента на отговора изцяло заплатена. При тези обстоятелства се иска съдът да отхвърли исковете за присъждане на законна и мораторна лихва. По отношение на така предявените искове първоинстанционният административен съд се е произнесъл с оспореното решение, като е отхвърлил исковата молба от Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД против НЗОК, в частта й с която се претендира заплащане на следните суми: 1.законната лихва върху сумата от 344 860, 40 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 01. 2022г. до 29. 04. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода от завеждане на исковата молба - 03. 05. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г.; 2. законната лихва върху сумата от 175 001, 27 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 05. 2022г. до 31. 07. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода от 21. 09. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г. и 3. за сумата от 2895, 28 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 175 001, 27 лева, дължима за периода от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли до 21. 09. 2022г. Настоящият касационен състав намира така постановеното съдебно решение за недопустимо. На първо място следва да се посочи, че с оглед липсата на изрично предвидени в АПК процесуални норми относно исковото производство, на основание чл. 144 от АПК, по отношение на същото са приложими правилата на Гражданския процесуален кодекс. Съобразно последните, всеки иск се счита за предявен с постъпване на исковата молба в съда, макар и последният да не е надлежния да разгледа делото. Ето защо следва да се приеме, че първоначалната искова претенция е предявена на 03.05.2022г. пред Окръжен съд Велико Търново. Макар и да не е бил надлежния да разгледа делото съд, последният е приел исковата молба за редовна и е връчил същата на ответната страна, която в този момент се е запознала с отправената до нея осъдителна претенция. Редовната искова молба съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, както и в какво се състои искането, т.нар обстоятелствена част и петитум. Именно те, както и страните по делото, формират предмета на иска и делото и предопределят обективните и субективни пределите на действие на съдебното решение. В процесния случай предмет на делото са били редовно заведените и допустими два осъдителни иска - главен и акцесорен за заплащане на сумата от 344 860, 40 лв., представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2022г., съгласно Договор 040499/24.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, ведно със законната лихва върху посочената главница за периода от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. С молба от 23.09.22г. ищецът на основание чл. 214 от ГПК претендира увеличаване на исковата претенция. Последното искане обаче се дължи на нови фактически обстоятелства, които ищеца сочи, че са настъпили след завеждане на първоначалната искова молба, същите са нови за спора, като до този момент не са били навеждани. Едновременно с това и във връзка с тези нови за спора обстоятелства ищецът заявява и три нови претенции за заплащане на сумата в размер на 175 001, 27 лв., представляваща неизплатена главница, съгласно процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедура за периода от 01.05.2022г. до 31.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата претенция до окончателното й плащане и заплащане на мораторната лихва от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли до 21.09.2022г. Така предявените три искови претенции касаят периоди различни от тези предявени с първоначалната искова молба. Първите две имат за предмет главно вземане в размер на 175 001, 27 лв., представляващо неизплатена главница, съгласно процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедура за периода от 01.05.2022г. до 31.07.2022г., ведно с акцесорно вземане за законната лихва върху тази сума. А третата претенция касае мораторна лихва върху същата сума, която претенция има характер на самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно приложимата субсидиарно разпоредба на чл.214 ГПК, ищецът има процесуална възможност да измени основанието на своя иск до приключване на първото съдебно заседание, или да измени своето искане, но без да изменя основанието. Тази императивна процесуална норма въвежда забрана за едновременно изменение на основание и петитум, т.е. за въвеждане на нов иск като предмет на делото. Така поисканото с молбата от 21.09.2022г. увеличение на исковата претенция, всъщност представлява предявяване на нови три иска, касаещи периоди различни от първоначално предявените. Недопустимо е под формата на изменение на иска, включително и чрез увеличение на размера му, да се предяви нов иск, отнасящ се до друг период, какъвто е настоящият случай. Ето защо така поисканото изменение на исковата претенция, като недопустимо е следвало да бъде отказано от първоинстанционния съд. С посочената молба от 21.09.2022г. се предявява и иск за мораторна лихва, който по своята същност има самостоятелен характер, като по отношение на същия и на това основание е недопустимо приемането му за разглеждане по реда на чл. 214 от ГПК. Първоинстанционния съд не се е произнесъл с изричен акт за допускане на така предявеното изменение на иска, но го е разгледал и се е произнесъл съобразно изменената искова претенция с крайния си съдебен акт. Това процесуално действие на съда не подлежи на самостоятелна проверка, като законосъобразността му се преценява при проверка на постановения краен съдебен акт. Като е допуснал изменението и е разгледал предявените с молба от 21.09.2022г. нови искови претенции, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Постановявайки решение по недопустими искове, въведени като предмет на делото при наличие на процесуална забрана за това, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, в частта на недопустимо разгледаните искови претенции. В частта, на предявените с молба от 21.09.2022г. искови претенции, решението следва да бъде обезсилено, а делото прекратено, тъй като поисканото с молбата изменение на иска е било недопустимо. Съдът се е произнесъл с акт по същество по недопустимо приети за разглеждане искове, предявени с молба вх. 7340/23.09.2022г., депозирана пред Окръжен съд Велико Търново. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е неотстранимо, поради което производството по делото, в тази му част следва да бъде прекратено. По отношение на първоначално предявената искова претенция за сумата от 344 860, 40 лева, представляваща неизплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01. 01. 2022г. до 29. 04. 2022г., съгласно Договор 040499/ 24. 02. 2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури за периода, ведно със законната лихва върху същата от завеждане на исковата молба - 03. 05. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г. следва да се посочи, че същата е била допустима за разглеждане от ревизираната съдебна инстанция. С крайния съдебен акт обаче, съдът не се е произнесъл по отношение основателността на главния иск за сумата от 344 860, 40 лева, а само по отношение претендираната върху тази сума законна лихва. В тази връзка следва да се посочи, че исковата претенция за заплащане на законната лихва върху претендирана от ищеца главница има акцесорен характер и същата следва главната искова претенция, като не подлежи на самостоятелно предявяване. Тази претенция следва от основателността на главната искова претенция и произнасянето по отношение на същата е обусловено от произнасянето по основната искова претенция. В процесния случай, след завеждане на основния иск са настъпили нови обстоятелства, с оглед последвало плащане на главницата, които обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от решаващият съд, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, при постановяване на съдебното решение. Последното не е било сторено от ревизираната съдебна инстанция, която напълно е пропуснала да се произнесе по главния предявен пред нея иск. При това положение произнасянето само относно основателността по акцесорния иск за законна лихва върху главницата се явява недопустимо, с оглед липсата на негово самостоятелно битие. Макар и главното задължение да е било погасено в хода на производството, предвид липсата на оттегляне на иска в тази му част или отказ от същия и с оглед липсата на прекратителен диспозитив за претенцията в тази и част и висящността на производството по предявената с първоначалната искова молба претенция, съдът дължи произнасяне по нейната основателност. Последвалото плащане в хода на съдебното производство е следвало да бъде съобразено от решаващия съд по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК и взето предвид при произнасяне по основателността на основания иск. Последният обаче не може да се счита за непредявен, с оглед факта на налично плащане в хода на производството. Тази искова претенция е останала висяща, без налично надлежно произнасяне от страна на компетентния съд. Законната лихва върху главницата е последица от предявената искова претенция по основания иск и същата не подлежи на самостоятелно предявяване. Ето защо е недопустимо разглеждането на искова претенция единствено и само за законна лихва, без да е налична такава за главно вземане върху което същата да бъде изчислена. Предвид изложеното, макар първоначално предявената искова претенция за сумата от 344 860, 40 лева, ведно със законната лихва върху същата от завеждане на исковата молба - 03. 05. 2022г. до окончателното заплащане на сумата - 13. 10. 2022г., да е била процесуално допустима, последвалото произнасяне на ревизираната съдебна инстанция, с нарочен диспозитив само по отношение на акцесорния иск, без произнасяне по основния такъв, се явява недопустимо и решението и в тази му част следва да бъде обезсилено и върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне по първоначално предявената искова претенция. Предвид изхода на делото, по отношение на разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд, който ще разгледа спора по същество. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3, пр.1-во АПК Върховния административен съд, шесто отделение