Решение № 6015 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2017 г.

Решение № 6015 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ С. град против решение № 1323 от 1.03.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 12774/2016 г. С него се отменя по жалба на Г. Ц. М. решение № 1040-21-343/30.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу анулиране на заверен осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за 2004 г. на директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ С. град. С. същото решение обявена нищожността на извършеното от директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ С. град анулиране на заверен осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка на Г. Ц. М. за 2004 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Г. Ц. М. чрез процесуален представител адвокат Маринова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на Г. Ц. М. срещу решение № 1040-21-343/30.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение жалба срещу анулиране на заверен осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за 2004 г. на директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ С. град. В жалбата се поддържа, че през 2006 г. е въведена системата за управление на приходите на НАП/СУП/, поради което обективно е възможно да липсват данни в нея за 2004 г., съответно в регистрите на НОИ за реално внесени вноски за периоди на осигуряване преди 2006 г., че е внесъл осигурителните си вноски и е представил преписи от вносни бележки за м. май, юли и м. ноември 2004 г. Анулирането на вече заверен осигурителен стаж е нищожно поради липса на материална компетентност на директора на дирекция КПК при ТП на НОИ С. град - същия орган, който преди това е издал акта, като е заверил осигурителния стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че на 16.03.2016 г. Г. М. е подал заявление за заверка на осигурителна книжка в качеството му на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Постановен е отказ за заверка на осигурителната книжка за заявените периоди от 21.03.2016 г., поради невнесени осигурителни вноски в дължимия размер, който е бил обжалван пред ръководителя на ТП на НОИ С. град. М. с последващо заявление от 28.03.2016 г. М. е поискал отново заверка на за период 1.01.2001 г. до 31.12.2004 г. и от 1.01.2013 г. до 1.10.2013 г. като в резултат инспектор по осигуряването при ТП на НОИ заверил осигурителен стаж и доход за период 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. върху минимален месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за периода 1.01.2013 г. до 1.10.2013 г. След като М. обжалвал първия отказ за заверка от 21.03.2016 г., издаден от ръководителя на контрола по разходите на ДОО с решение от 3.06.2016 г. директорът на ТП на НОИ С. град го утвърдил в частта, в която е отказано заверка на периода 1.01.2001 г. до 31.12.2004 г. и го отменил в частта за отказ от заверка за периода от 1.01.2013 до 31.12.2013 г. Решението на директора на ТП на НОИ С. град е оспорено пред АССГ като М. е заявил, че поддържа жалбата си само по отношение на периода 1.01.2001 г. до 31.12.2003 г., тъй като е отпаднал правният му интерес да обжалва за периода от 1.01.2004 г. до 21.12.2004 г., тъй като същият му е заверен междувременно. В тази връзка по висящото производство е установено от допълнителна проверка за периода 1.01.2004 г. -31.12.2004 г., че има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. като самоосигуряващо се лице М. е декларирал авансов месечен доход в размер на 200 лева- минимален доход. От информационната система на НОИ е установено, че за периода има постъпили авансови осигурителни вноски по фондовете на ДОО от м. януари до месец април 2004 г. в размер на 64 лева, върху месечен осигурителен доход 200 лева, за месец май 2004 г. няма данни за внесена авансова осигурителна вноска, за месеч юни 2004 г. внесена осигурителна вноска от 64 лева върху осигурителен доход от 200 лева, за месец юли2004 г. няма данни за внесена авансова осигурителна вноска, за месец август 2004 г. до месец ноември 2004 г. авансови вноски от 64 лева за месец декември 2004 г. няма внесени вноски. За лицето няма данни за подадена Таблица № 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО и УПФ за 2004 г. към ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ за 2004 г., при извършена проверка за заверка от контролен орган на ТП на НОИ за 2004 г. Г. Ц. М. е представил копие от ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ в която е декларирал облагаем доход от трудова дейност като свободна професия в размер на 11918.91 лева общ авансов осигурителен доход върху който са внесени авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 2400 лева общ годишен размер на осигурителния доход върху който се довнасят осигурителни вноски в размер на 9518-91 лева и осигурителна вноска за ДОО за фонд пенсии в размер на 2760.48 лева. Установено е, че в информационната система на НОИ, регистър "Приходи" липсват данни за внесени осигурителни вноски за ДОО за годишно изравняване на доходите в размер на 2760.48 лева съгласно чл. 6, ал. 9 КСО както и за авансовите осигурителни вноски за месец май, юли и декември 2004 г. Поради това осигурителния стаж за 2004 г. е приет за неоснователно заверен по подаденото второ заявление от 28.03.2016 г. и заверката за този период е анулирана, съгласно мотивите на констативен протокол от 13.10.2016 г. От осигурителната книжка е установено, че заверката за 2004 г. е направена на 7.04.2016 г., под заверката се е подписал директор на дирекция КПК, няма дата на извършване на анулирането. По делото са представени вносни бележки в размер на 64 лева за месец юли 2004 г. и за месец май 2004 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че при подаване на второто заявление на 28.03.2016 г. и към датата на извършване на заверката за 2004 г. в осигурителната книжка-7.04.2016 г. актът от 21.03.2016 г. с предмет отказ за заверка на осигурителна книжка, включително и за 2004 г. не е бил влязъл в сила и е било недопустимо разглеждане на второто заявление. Наред с това, с представените по делото вносни бележки за месеците май и юли 2004 г. се оборват констатациите на органа за тези два месеца. Наред с това е налице отмяна на стабилен административен акт, което е недопустимо, поради което направеното анулиране на заверката за 2004 г. е нищожен акт, който направен от некомпетентно лице. Наред с това е изведен извод, че направената на 7.04.2016 г. заверка е извършена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, тъй като второто искане е било недопустимо, поради наличие на висящо административно производство със същия предмет и страни, като е налице основание за възобновяване по реда на чл. 99 АПК. При тези съображения е постановено решението. Решението е правилно. Съдът е разгледал всички доводи в жалбата срещу оспорения административен акт. При обсъждането им с установените с доказателствата по преписката факти са изведени обосновани изводи по съществото на спора от фактическа страна. От правна страна са изложени мотиви относно приложението на материалния закон за отмяната на решението на горестоящия административен орган и за нищожността на акта по анулиране на заверката в осигурителната книжка. Възраженията в касационната жалба са доводи в предмета на спора по същество по които въпроси съдът се е произнесъл в мотивите на съдебното решение. При постановяването му не се констатират основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС, шесто отделение