Решение № 15585 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2017 г.

Решение № 15585 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." срещу решение № 303/14.08.2017 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 448/2016 г., в частта в която съдът е отменил негово писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от община А. И. за окончателно плащане № 14/14.12.2015 г., при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 по съображения подробно изложени в касационната жалба.

Производството е образувано и по касационна жалба на община А. срещу решение № 303/14.08.2017 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 448/2016 г., в частта в която съдът е прекратил производството по делото като недопустимо. Излага съображения за неправилност. Прави искане за отмяна на съдебния акт в тази част и връщане на делото на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

И двете страни изразяват становище за неоснователност на касационните жалби на ответниците.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " и неоснователност на касационната жалба на община А.

При извършена служебна проверка за допустимост на жалбите, съдебният състав приема, че същите са допустими, като подадени в срок, от страни с правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол за правилност първоинстанционен съдебен акт.

Предвид подадените две касационни жалби /едната с характер на частна жалба/, касационният състав приема, че предмет на контрол за правилност по реда на чл. 208 и следв. АПК/ чл. 229 и следв. АПК /в прекратителната част/ пред настоящия тричленен състав на ВАС е решение № 303/14.08.2017 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 448/2016 г. в неговата цялост.

Обжалваното съдебно решение условно може да се раздели на две части:

Първата част е тази, с която съдът е прекратил производството по делото като образувано по недопустима жалба на община А. срещу писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." в частта за сумата от 26 377, 60 лв. В тази част съдът е приел, че липсва акта, тъй като финансовата корекция на община А. е наложена с предходно Писмо изх. № 08-00-2063/11.05.2015 г. С процесното писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. УО е отказал плащане на сумата, но изявлението в частта досежно посочената сума от 26 377, 60 лв. имало уведомителен характер, а не представлявало властническо волеизявление. С него не се налага финансова корекция, а се констатирала такава, наложена с предходно писмо от 11.05.2015 г., като се отказвало плащане на сумата. Производството в тази част е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК.

Втората част от решението е тази, с която съдът се е произнесъл по същество на спора, като е отменил писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " в частта за сумите от 4 665,97 лв. и 8 400, 00 лв. Първата сума представлява отказано от УО плащане по заявено от община А. искане за окончателно плащане при преценка на УО за недопустимост на разходите по проекта; а втората - отказ за верификация на суми, посочени като собствен принос. О. като резултат е последваща на извода на съда, че тези суми неправилно са отчетени от УО като недопустими за плащане. За да обоснове този извод от фактическа и правна страна, съдът се е позовал на изслушаната по делото експертиза.

По жалбата на община А.:

Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата на община А. срещу писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " в частта за сумата от 26 377, 60 лв.

Правилни са изводите на АС гр. В. Търново в две насоки: Първо, че писмото е издадено по повод искане на община А. за окончателно плащане № 14 по проект DIR-5112122-10-78 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион В./А./", съфинансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЕСИФ/. И второ, че с предходно Писмо изх. № 08-00-2063/11.05.2015 г. на УО на ОПОС на община А. е наложена финансова корекция за посочената сума.

Тъй като писмото от 31.03.2016 г. обективира отказ на УО по ОПОС за плащане за сумата от 26 377, 60 лв., същото посочва и основанието за отказа за плащане на сумата, а именно - наложена с предходно писмо от 11.05.2015 г. финансова корекция

Правилни са изводите на АС гр. В. Търново, че с писмото от 31.0.2016 г. не се налага финансова корекция на общината за посочената сума. Тъй като писмото от 11.05.2015 г., с което се налага корекция е издадено преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от ЕСИФ, защитата срещу корекцията може да се реализира само пред общите съдилища. По делото няма данни общината да е предявила иск пред общите съдилища за сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ сумата от финансовата корекция може да бъде събрана като се намалят допустимите разходи по проекта, т. е. чрез своеобразно прихващане на сумата, представляваща размер финансова корекция, от допустимите разходи по проекта. Извършването на финансовата корекция не представлява отказ за верификация /касационната инстанция констатира постоянно смесване на двете понятия/. Предвид това съдът няма компетентност да извършва проверка за законосъобразност на акта за налагане на финасова корекция от 11.05.2015 г.

Според касационния състав обаче това не обосновава механичен извод за недопустимост на производството по делото в тази част. В тази част, с която се отказва плащане на сумата от 26 377, 60 лв., в действителност органът твърди да е извършил прихващане на сумата представляваща финансова корекция, наложена с предходен акт от допустимите разходи по проекта. Касационният състав не споделя извода на АС гр. В. Търново, че този отказ за плащане поради прихващане не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред административните съдилища предвид липсата на акт, който да засяга бенефициера. Напротив, дори и ЗУСЕСИФ да не разглежда отказите за плащане като административни актове, приложение намират общите разпоредби на АПК.

При направено искане от бенефициера за плащане до УО по проекта, последният може да откаже плащане като приеме, че разходите са недопустими /чл. 55 и след. ЗУСЕСИФ/, но може да откаже плащане, като приеме, че следва да извърши прихващане на определена финансова корекция от приетите за допустими разходи по проекта. Във втория случай разходите се приемат за допустими, но не се изплащат порди факта, че от тях се прихваща сумата по наложената финансова корекция.

Според касационния състав и двата отказа за плащане подлежат на съдебен контрол за законосъобразност пред административните съдилища. И ако в първия случай, съдът ще осъществи контрол за законосъобразност върху преценката на УО досежно допустимостта/недопустимостта на предявените за плащане разходи; във втория случай съдът ще осъществи контрол за законосъобразност върху правомощието на УО да прихване определена сума, за която той твърди, че е размер на финансова корекция от определените като допустими за финансиране разходи по проекта.

И в двата случая обаче има акт на УО с характер на властническо волеизявление, както и правен интерес на адресата - бенефициерът търсещ плащане, да го оспорва. И в двата случая се отказва плащане по проекта, макар и на различно основание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в това производство, в което се отказва плащане, е недопустим съдебен контрол за законосъобразност върху акта за налагане на финансова корекция. Но неправилно е приел липса на правен интерес на общината да се защити срещу отказа на УО да извърши плащане за сумата, за която твърди да е сума по наложена финансова корекция в определен размер, която следва да бъде прихваната. Дори и в това производство съдът да няма правомощие да осъществи контрол за законосъобразност върху акта на налагане на финансова корекция, той следва да осъществи контрол досежно законосъобразността на прихващането.

В този смисъл, решението на АС гр. В. Търново, в частта в която е прекратил производството по делото като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на съда за процедиране срещу писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " в частта, в която се отказва плащане на община А. за сумата от 26 377, 60 лв., която според УО представлява финансова корекция, наложена с писмо от 11.05.2015 г.

В частта досежно жалбата на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " срещу решение № 303/14.08.2017 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 448/2016 г., в частта в която съдът е отменил негово писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от община А. И. за окончателно плащане № 14/14.12.2015 г., при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението:

Предмет на контрол за законосъобразност в тази част на съдебния акт е било писмо изх. № 08-00-725/31.03.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г. " в частта, в която се отказва плащане на община А. за сумите от: - 4 665,97 лв., представляващи отказани за плащане суми по заявено искане за окончателно плащане от община А. № 14, като основанието за отказ е преценката на органа за недопустимост на разходите по проекта; както и за сумите от - 8 400, 00 лв., по отношение на които УО е направил извод за недопустим разход, посочен от общината като собствен принос.

Досежно преценката на УО за допустимост на разходите, предявени за плащане по проекта, приложение намират разпоредбите на чл. 55 и следв. ЗУСЕСИФ, както и разпоредбите на: ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г.; ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз; Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за инфраструктурни проекти по приоритетна ос 2 на ОПОС 2007 - 2013 г.; както и Специалните условия на договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С004.

Касационната инстанция констатира, че при решаване на спора по същество, първоинстанционният съд е направил многобройни теоретични препратки към неприложими нормативни актове и правни конструкции/институти. ЗУСЕСИФ е приложим в случая досежно писмото на УО, в частта в която се оспорва по тези пунктове, само доколкото регламентира правилата за плащане на безвъзмездната финансова помощ /БФП/ и правилата за верифициране на разходите по проекта. В тази насока, процедурата по налагане на финансови корекции е неотносима към отказа за плащане и отказа за верификация.

Основанията за този отказ са различни за двете групи:

Досежно отказа за плащане на сумата от 4 665,97 лв.:

Тази сума е отказана за плащане от УО на община А. с оспорваното писмо от 31.03.2016 г., като органът е изложил следните мотиви: Сумата, според органа, представлява разходи за командировки на ЗИП; В представените разходооправдателни документи са установени следните несъответствия: - заповедите за командироване не са попълнени коректно; фактурите за нощувки не съдържат реквизитите на проекта и на ОПОС; представени са фактури за закупуване на гориво, които не съдържат необходимите реквизити; разходът за гориво не фигурира в одобрения бюджет по проекта като допустими разходи по проекта.

За да отмени акта в тази част, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, като е обосновал извод за допустимост на разходите.

Изводът е необоснован:

Като приложение към делото е представено искането на община А. за окончателно плащане № 14, към което са приложени разходооправдателни документи за командировки. По опис, същите са в почти двеста страници. Без да обсъди отделните документи досежно претендираните от органа реквизити, съдът необосновано, въз основа на заключението на експертизата общо е приел, че същите съдържат нормативно заложените реквизити. Изводът е без фактическа и правна аргументация. Неправилно съдът е позовал този си извод на заключението на вещото лице, чията задача е следвало да бъде фактическо установяване по представените от община А. разходооправдателни документи досежно наличието или липса на нормативно заложените реквизити, а не изводи от правна страна, които са единствено в правомощието и компетентността на съда при решаване на спора по същество.

Горното обосновава извод за отмяна на обжалвания съдебен акт в тази част и връщане на делото на друг съдебен състав за ново разглеждане. Предмет на спора е отказ на УО по ОПОС да извърши на община А. плащане на сумата от 4 665,97 лв., представляващи разходи за командировки по Договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № DIR-5112122-С004, сключен на 17.07.2012 г. по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. "/ОПОС/, за проект DIR-5112122-10-78 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион В./А./", съфинансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЕСИФ/ при посочено основание недопустимост на разхода.

Заключението за допустимост/ недопустимост на разхода по това перо не може да бъде направено, ако не бъдат установени фактите, свеждащи се до наличие или липса на нормативно установените реквизити на разходооправдателните документи. Предвид обема на установяванията, липсва пречка съдът да допусне експертиза, но същата следва да извърши единствено фактически установявания като групира приложените разходоориентирани документи като такива, които съдържат нормативно установените изисквания като реквизити, и такива, които не ги съдържат. Допустимостта на разхода би бил извод, който може да направи единствено въз основа на фактите досежно реквизитите на документите. Изводът на съда следва да се базира на приложимите разпоредби на посочените по-горе ПМС, както и на разпоредбите, посочени в Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за инфраструктурни проекти по приоритетна ос 2 на ОПОС 2007 - 2013 г.; както и Специалните условия на договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С004. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за инфраструктурни проекти по приоритетна ос 2 на ОПОС 2007 - 2013 г. във фактурите и документите с еквивалентна доказателства стойност по ал. 3, т. 1 /към искането за окончателно плащане на бенефициера/ се посочват наименованието на Оперативната програма, номера на Договора за безвъзмездна финансова помощ, както и номера и датата на договора за обществена поръчка, по който е извършено плащането. За да се направи извод за допустимост на всеки от разходите, в рамките на общата сума по това перо, следва да се направят установявания досежно наличието на посочените реквизити за всеки от представените разходоориентирани документи.

При решаване на спора по същество досежно този разход, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за инфраструктурни проекти по приоритетна ос 2 на ОПОС 2007 - 2013 г. Съгласно същата, извършените от бенефициера разходи, които не са включени в бюджета на проекта, остават за сметка на бенефициера и не се финансиран и/или възстановяват от БФП. В този смисъл, релевантно обстоятелство за преценка на допустимостта на разхода за гориво е факта дали същият е включен в бюджета на проекта. При констатация, че разходът не е включен в бюджета на проекта, неоснователен е извода на съда, базиран върху заключението на експертизата за допустимост на разходите за гориво.

При евентуална допустимост на разходите за дневни, разходът за гориво като недопустим следва да се извади от сумата на претендираните разходи като командировачни. Касационната инстанция не може да извърши обща преценка за допустимост на разходите за командировачни предвид липсата на фактически установявания досежно разходоориентираните документи. При оглед на същите, като част от преписката, част от тях съдържат реквизитите заложени чл. 34, ал. 7 от Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за инфраструктурни проекти по приоритетна ос 2 на ОПОС 2007 - 2013 г. Липсват и фактически установявания в каква част от документите има това съдържание и за каква част от сумите същите са допустими. Т. е. за изясняване на спора от фактическа страна е необходимо събиране на доказателствени средства - експертиза, недопустими в касационното производство.

Досежно отказа за верифициране на сумата от 8 400 лв.:

УО е отказал да верифицира сумата от 8 400 лв. /посочени за собствен принос/ по договор № 359/27.12.2012 г. с предмет "Осигуряване на мерки за информация и публичност", както следва:

• 5 976,00 лв. във връзка с дебитнив противоречие с договора с изпълнител; Закона за счетоводството /ЗСч/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/;

• 2 424,00 лв. - стойност на фактура № 0000000876/01.12.2014 г., поради фактически несъответствия с основанието на фактурата.

За да приеме за допустими разходите в тази част, съдът е обосновал, че: 1. С издаването на дебитни известия е коригирана данъчната основа по фактурите; 2. По отношение на фактура № 0000000876/01.12.2014 г. е допусната грешка.

Изводите са при неправилно приложение на материалния закон:

Фактите досежно: Фактура № 0000000641/11.01.2013 г., ведно с дебитно известие № 0000000731/04.07.2013 г.; Фактура № 0000000642/14.01.2013 г., ведно с дебитно известие № 0000000732/04.07.2013 г.; Фактура № 0000000646/25.01.2013 г., ведно с дебитно известие № 0000000733/04.07.2013 г. не се спорят между страните: В тях се констатира един и същи порок: Погрешно е вписана единична цена на стоката, различна от тази по документацията. Чрез последващото дебитно известие (способ за увеличаване на данъчната основа) бенефициерът е посочил нова единична цена. Въпросът е дали по този начин се поправя порокът в първоначално издадената фактура? Първоинстанционният съд в противоречие на разпоредбите на приложимото материално право е дал положителен отговор на този въпрос. К. инстанция споделя извода на УО, че съгласно разпоредбата на чл. 115. ал. 1 от ЗДДС "при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата". Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство, като при увеличаване на данъчната основа се издава кредитно известие. В настоящия случай, липсва основание бенефициерът да издава дебитно известие, защото липсва обстоятелство, което да води до промяна в данъчната основа. Данъчната основа е определена в договора с изпълнител и в ценовата оферта, като цените никога не са били, а и не е било допустимо да бъдат изменяни, което би могло да доведе до промяна на данъчната основа на доставката.

В този смисъл, правилно УО е отказал да верифицира сумите по Фактура № 0000000641/11.01.2013 г., ведно с дебитно известие № 0000000731/04.07.2013 г.; Фактура № 0000000642/14.01.2013 г., ведно с дебитно известие № 0000000732/04.07.2013 г.; Фактура № 0000000646/25.01.2013 г., ведно с дебитно известие № 0000000733/04.07.2013 г. Във връзка с горепосочените фактури следва да се отбележи, че дебитно известие (съответно кредитно) се издава в случаите на промяна в параметрите на извършената доставка. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие. Увеличението на данъчната основа може да се изрази в увеличение на доставните цени или констатиране доставката на по-голямо количество от фактурираното. Известия не се издават в случаите на необходимост от коригиране на фактура (например поради допуснати грешки или неточности). В този случай се извършва анулиране на фактура и издаване на нова фактура, като данъчното събитие по новата фактура е равно на данъчното събитие по първата фактура, т. е. данъчното събитие остава непроменяемо, независимо колко месеца по-късно е констатирана необходимостта от анулиране и е извършено анулирането. Известията се издават до 5 дни от датата на възникване на обстоятелството за издаването им. Т. е. трябва да се определи на коя дата става ясно (например датата на съответната договорка или датата на възникване на обстоятелство по предварително направена договорка), че събитието е възникнало. ЗДДС определя, че известието трябва да съдържа реквизитите на фактура и добавя, че трябва да съдържа и номер и дата на фактура, към която е издадено и основание за издаването. Видно в дебитните известия, представени от страна на жалбоподателя, основания за издаването им не е посочено, още повече че като такова не може да се счетат препоръки, съдържащи се в одитен доклад, установяващи слабости и пороци в начина на водене на счетоводната дейност на бенефициента-жалбоподател община А.. В процесния случай няма увеличение на доставни цени или констатиране доставка на по-голямо количество от фактурираното, тъй като единичната цена, количеството на извършваните работи са изрично посочени в Договора за обществена поръчка № 359/27.12.2012 г. и не подлежат на промяна. Одитен доклад не може да се счете за основание за издаване на дебитно известие. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 11, фактурата задължително съдържа "единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена", както и според т. 14 от същата алинея "единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена". В процесния случай, бенефициерът община А. е следвало да посочи като единична цена, посочените в договора за обществена поръчка такива и като сума за плащане да е посочена стойност, съгласно уговореното в чл. 3. ал. 2 - т. е. междинно плащане в размер на 60 % от стойността на договореното в Предложението за цена. неразделна част от договора. В настоящия случай, бенефициерът е следвало да спазва разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която "поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови". Жалбоподателят е следвало да анулира грешно издадените фактури и да издаде нови такава, предвид факта, че основание за издаване на дебитни известия не е налице, предвид липсата на обстоятелство, което да доведе до увеличаване на данъчните основи (както вече бе посочено, одитен доклад не е такова обстоятелство по смисъла на ЗДДС).

Като е обосновал различен правен извод, АС гр. В. Търново е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с който да се отхвърли жалбата на община А. срещу оспореното писмо в тази част.

По отношение на Фактура № 0000000876/01.12.2014 г., фактическите установявания също не се спорят между страните: В текста на фактура 0000000876/01.12.2014 г., като основание за плащане е посочено Възлагателно писмо 2600-1766/05.12.2014 г. Стойността на фактурата е в размер на 2424 лв. с ДДС. О. за извършване на плащането е Договор № 359/27.12.2012 г. и изпълнение на дейност, осъществяваща се в изработване на платно на билборд за вх...да на строителната площадка. Касационната инстанция приема извода на УО, че същият не може да верифицира стойността на цитираната фактура, тъй като тя е грешно съставена. Видно от приложеното по делото от страна на жалбоподателя възлагателното писмо с изх. № 2600-1766, същото е от дата 05.11.2014 г., а в основанието за плащане в претендираната от община А. за възстановяване сума по фактура е посочена датата 05.12.2014 г. Изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) по отношение издаването на фактури са строго формални. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗСч "поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови". Безспорно, фактурата по своята правна същност е първичен счетоводен документ и предвид обстоятелството, че в основанието на претендираната за плащане сума по фактура е посочена грешна дата на съставяне на възлагателното писмо, което е основание за плащане от страна на община А. към изпълнителя по договора, е следвало грешно съставената фактура да бъде анулирана и на нейно място да се състави нова. Предвид разпоредбата на чл. 8 от ЗСч, следва изрично да се отбележи, че дори и незначителна грешка, допусната при издаването на данъчни фактури, не може да бъде поправена чрез корекция в самите документи. На основание изложеното, за да може УО на ОПОС да верифира и плати стойността на фактура № 0000000876/01.12.2014 г. е следвало бенефициерът община А. да анулира грешно съставената фактура и да издаде нова, с правилно отбелязване датата на възлагателното писмо, като основание.

Предвид горното, и в тази част решението на АС гр. В. Търново като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на община А. срещу писмото на УО на ОПОС в тази част.

В допълнение, съдът споделя извода на УО, че за да бъдат допустими за възстановяване разходи по ОПОС, съгласно разпоредбата на чл. 2 от ПМС № 249/17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПОС, съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, те трябва да отговарят кумулативно на посочените в разпоредбата условия, едно от които е посочено в т. 8, а именно "да са извършени срещу съответните разходооправдателни документи фактури/или други документи с еквивалентна доказателствена стойност". В процесния случай, УО не може да верифицира претендираните от страна на жалбоподателя разходи по фактури, поради липсата на надлежно издадени такива, които да имат необходимата доказателствена стойност за отразените в тях обстоятелства.

Предвид изхода на спора, в частта в която жалбата на община А. се отхвърля като неоснователна, на УО по ОПОС следва да се присъдят разноски по спора в размер на 200 лв. общо за двете съдебни инстанции.

Предвид факта, че делото следва да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане досежно част от претенцията, в тази част съдебните разноски ще бъдат присъдени в зависимост от изхода на делото с оглед окончателното му решаване.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд