Решение № 751 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11280/2011 г.

ВАСII отделение16.01.2012 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1844 от 19.04.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7428/2009 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 751 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11280/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бранимир Цветанов Каменов от гр. София против решение № 1844 от 19.04.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7428/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 241 от 16.04.2009 г. на СОС в частта за одобряване на ПРЗ на местността "Изток-Изток част I и част II", кв. 1, УПИ II - "за озеленяване". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни СОС, Красимир Иванов Миланов и Никола Александров Христов не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение /разглежданият ПРЗ не предвижда изграждане на общински обект от първостепенно значение по смисъла на § 5, т. 73 ДР на ЗУТ/, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореното решение за одобряване на ПРЗ за законосъобразно, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че с атакуваното решение се предвижда промяна на статута на УПИ III-1553, чийто съсобственик е касатора, от терен, определен за строителство на сграда с обществено предназначение в терен "за озеленяване". Правилно предвиждането е счетено за законосъобразно и съобразено с предоставената от закона възможност по чл. 133, ал. 7, т. 1 ЗУТ в процеса на изработване на изменение на действащ общ устройствен план, след разглеждане на проекта от ОЕСУТ, да се допусне създаване на нови и изменение на действащи ПУП в случаите, когато проектът на новия ПУП отговаря на предвижданията на проекта за изменение на ОУП. Нещо повече, според приетото и вече влязло в сила ИОУП на СО /което не подлежи на обжалване - чл. 215, ал. 6 ЗУТ и предвижданията му са задължителни при изготвянето на ПУП - чл. 104, ал. 1 ЗУТ/ имотът на жалбоподателя попада в устройствена зона "Тго" - терени за локални градини и озеленяване. Действително към датата на изготвяне и одобряване на процесния ПРЗ е действал ОУП на СО, съгласно който процесният имот попада в устройствена зона "Смф" и конкретното му отреждане - застрояване в него на триетажна обслужваща сграда със смесено предназначение, не е било в противоречие на общите градоустройствени изисквания. Следва да се има предвид обаче, че оспореният ПРЗ се изработва поради необходимост от преструктуриране на територията в съответствие с проекта за изменение на ОУП. В случая компетентният административен орган упражнява правомощията си при условията на оперативна самостоятелност и прави преценката си по целесъобразност, в защита на обществения интерес. Обжалваното решение е постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е приложена и специалната процедура по чл. 218 ЗУТ, приета в хода на висящото производство. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1