Решение № 235 от 23.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2694/2011 г.

Решение № 235 от 23.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2694/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 423, ал. 1 НПК е образувано по искане на задочно осъдения П. А. А. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда № 242 от 21.01.2011 г. по НОХ дело № 716/2009 г. на Санданския районен съд. В искането, изготвено лично от осъдения, се поддържа довод, че влязлата в сила присъда е постановена в негово отсъствие, като не е знаел за наказателното преследване. В съдебно заседание осъденият редовно призован не се явява по уважителна причина. Задържан е в затвор в Република Гърция за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда за престъпление извършено в тази страна. Тази присъда е мотивирала гръцките власти да отложат предаването му съобразно издадената Европейска заповед за арест до изтърпяване на наказанието. С писмена молба вх. № 461 от 24.02.2012 г. осъденият поддържа искането си и моли след отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане да бъде осигурено присъствието му в съдебно заседание в първоинстанционния съд. Служебно назначеният му защитник поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 242 от 21.01.2011 г. постановена по НОХ дело № 716/2009 г. Санданският районен съд е признал подсъдимия П. А. А. за виновен в това, че на 5.06.2009 г. в местността "С. И.", землище на село Г., общ Сандански, в условията на опасен рецидив и като се представил за лице от състава на Министерството на вътрешните работи, отнел от владението на Е. Л. от Конфедерация Швейцария, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои пари и вещи на обща стойност 336.17 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 9 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо. Направено е от легитимна страна и в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, в който осъденият е узнал, че срещу него има постановена осъдителна присъда. Този извод се налага от данните във връзка с изпълнението на Европейска заповед за арест от 2.07.2010 г. на РС - Сандански. От тях /л. 152 от делото/ е видно, че по силата на тази заповед А. е установен и задържан на 26.05.2011 год. в затвор в Република Гърция. Липсват данни преди този момент да е узнал, че срещу него има постановена влязла в сила присъда. Искането за възобновяване производството по делото е от 27.09.2011 г., и се обхваща от определения от процесуалния закон срок. Разгледано по същество искането е основателно. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК се предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, ако наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира, прокламираното от чл. 5, т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и чл. 55 от НК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан. Упражняването на това право зависи изцяло от волята на задочно осъдения и не е свързано с наличието на пороци при постановяване на влязлата в сила присъда. Възобновяването на наказателното дело обаче е допустимо не във всички случаи на задочно осъждане, а само когато е нарушено правото на участие в процеса по причини извън процесуалното поведение на осъдения. Когато е узнал за наказателното производство и е имал недобросъвестно процесуално поведение, с което е станал причина участието му в процеса да бъде нарушено, не може да черпи права от него и да иска възобновяване производството по делото. В конкретния случай, видно от данните по делото, неучастието на осъдения в двете фази на процеса не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение. Досъдебното производство № 376/2009 г. за престъпление по чл. 206 НК е образувано на 5.06.2009 г. в РПУ- Сандански срещу неизвестен извършител. В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия и са събрани доказателства за привличането на П. А. като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1 НК. Предприети са оперативно-издирвателни мероприятия, но местонахождението му не е установено. Обявен е за общодържавно издирване с тел. № 25472 от 1.06.2009 г. Досъдебното производство е проведено при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Привлечен е като обвиняем по чл. 196, ал. 1т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 11, т. 9 и чл. 29 НК чрез служебно назначен защитник - адв. С. П. от АК Благоевград. На същият служебен защитник са предявени материалите от разследването./л. 106 от същото/. След внасянето на обвинителният акт в съда и образуването на съдебното производство, съдът е положил усилия да го издири и призове, включително и като го е обявил за международно издирване, но не е получена информация за местонахождението му. Преценил е, че не съществува законна пречка да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и го е разгледал с участието на назначения от досъдебното производство служебен защитник. При тези данни следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за възобновяване на наказателното дело. Осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за постановената осъдителна присъда. В срок се е възползвал от правото си да поиска възобновяване на делото. Налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за уважаване на искането и за възобновяване производството по делото. На това основание влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, за да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява и да му се осигури възможност да даде обяснение по него. Във връзка със задължението на съда по чл. 423, ал. 4 НПК да се произнесе в това производство по мярката за неотклонение, настоящият състав констатира, че взетата от Санданския районен съд в разпоредително заседание по реда на чл. 248, ал. 2 НПК на 15.01.2010 г. мярка за неотклонение "задържане под стража" е законосъобразно определена. Изложените от съда съображения за характера на повдигнатото обвинение, съдебното му минало и процесуалното му поведение, към които следва да се добави и съществуващият риск от бъдеща недобросъвестност, която да осуети реализирането на наказателната отговорност налагат извода, че следва да бъде потвърдена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение