Решение № 5515 от 29.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцеуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агро Инвестмънтс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против Решение 941/14.02.2023 г., постановено по адм. дело 5984/2022 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против Министерство на земеделието иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 60 427 лв. и лихви в размер на 14 566 лв., вследствие на отменена като незаконосъобразна заповед 09 - 160/28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните и дружеството е осъдено да заплати направените от Министерство на земеделието разноски в размер на 300.00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът - Министерство на земеделието, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва каснационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователен предявения от "Агро Инвестмънтс" ЕООД против Министерство на земеделието иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 60 427 лв. и лихви в размер на 14 566 лв., вследствие на отменена като незаконосъобразна заповед 09 - 160/28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните и е осъдил дружеството да заплати направените от Министерство на земеделието разноски в размер на 300.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е доказана вреда, не е налице и причинно следствена връзка между отменения акт и претендираните вреди, не е доказано и обстоятелството, че дружеството е имало намерение да подаде заявление за подпомагане. Изложени са съображения, че дружеството е имало възможност и след 13.04.2017 г. да подаде заявление за подпомагане, но това не е сторено, поради което е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Съдът е приел, че е налице отменен,с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен административен акт - т. 2 на заповед РД 09 - 160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, но не е доказано по делото причиняване на претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от този отменен акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Осъществяването на процесуалните права на ищеца не е препятствано по делото..Обжалваното решение е мотивирано, като е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на закона от административния съд. В случая освен частичната отмяна на административния акт, по делото не са доказани останалите елементи на установения от закона фактически състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото са доказани претърпени от дружеството вреди, като пряка и непосредствена последица от частично отменен акт на администрацията. Правилно е прието в обжалваното решение, че от представените по делото доказателства не се установява причинна връзка между отменения акт и претендираната вреда, представляваща пропуснати ползи, доколкото същите са изцяло хипотетични. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.. При този краен извод в полза на Министерство на земеделието следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 200.00 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение