Решение № 2485 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2008 г.

Решение № 2485 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП (неправилно подадена лично от юрисконсулта) срещу решение без номер от 15.7.2008 г., постановено адм. д. № 3167 по описа за 2006 г. на СГС, III-а състав, с което е отменен ДРА № 657 от 30.12.2005 г. на ТДД - гр. София и потвърждаващото го решение № 1180 от 31.5.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като не били преценени правилно събраните по делото доказателства. Иска отмяна на решението на съда. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Бейли" ООД, гр. София, чрез процесуалния си представител я оспорва в съдебно заседание, счита, че е неоснователна, решението - правилно и иска присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведеното в нея касационно основание, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил ДРА № 657 от 30.12.2005 г. на ТДД - гр. София и потвърждаващото го решение № 1180 от 31.5.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството-ответник не е бил признат данъчен кредит в общ размер на 7605,79 лв. за данъчен период на 2002 - 2005 г. по фактури, издадени от "Бони трейд 2000" АД и ЕТ "Стефани - Стефан Бъчваров". За да отмени актовете съда е приел, че издадения ДРА е в съотвествие с процесуалните правила - от компетентен н орган, а въз основа на събраните по делото доказателства, включително чрез изготвената съдебно-счетоводна експертиза е установено начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), т. е. отразяването на спорните фактури в счетоводството на доставчиците, включително чрез проверка на място. Решението е правилно. В касационната жалба липсват развити доводи, които да подкрепят посоченото касационно основание - нарушение на материалния закон. Съдът е определил правилно спорния въпрос - липса на представени доказателства във рязка с издадените фактури с оглед ненамиране на адрес на представители на двата търговеца. В съотвествие с вече утвърдената съдебна практика съда е приел писмени доказателства, включително хронологични описи, справки декларации за процесните периоди, ведомости за заплати на персонала, договори, както и данни за плащане - касови бонове, и е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Правилно е ценил доказателствата като е взел предвид, че данните на експертизата са били дадени след проверка на място на счетоводствата на доставчиците. След като всички необходими доказателства са били събрани съда надлежно ги е обсъдил и е достигнал до законосъобразния извод, че са налице всички предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит по фактурите на двамата доставчика. Решението следва да бъде оставено в сила, включително в частта за присъдените разноски, тъй като при съдебното производство не са били представени само писмени доказателства, но е и била допусната експертиза, като това са начините данъчно-задълженото лице да докаже положителните си твърдения, както изисква разпределянето на доказателствената тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение