Решение № 15873 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2012 г.

Решение № 15873 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 278/9.02.2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 2973/2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 271100514 от 11.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, ИРМ Шумен, потвърден с Решение № 434 от 1.08.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, установяващ в тежест на Станислав Иванов Начев отговорност по чл. 19 от ДОПК за несъбрано задължение по ревизионен акт № 20003002 от 1.02.2007 г. за данъчни периоди 9.02.2006 - 28.06.2006 г., в размер на 102 623.41 лева главница и лихва от 9528.42 лв. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора неверни са изводите на съда за липса на причинна връзка между поведението на ответника по касация като управител на конкретно търговско дружество и невъзможността да се съберат задълженията на дружеството. Отричането на съответствието на изводите на първата инстанция с логическите и опитните правила сочи и на необоснованост като основание за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - Станислав Иванов Начев отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВ ревизионен акт № 271100514 от 11.05.2011 г. е установено в тежест на Станислав Начев задължение за данъчни периоди 9.02.2006 - 28.06.2006 г. в размер на 102 623.41 лева главница и лихва от 9528.42 лв. Според приходната администрация за тези периоди в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на "С-Стоун" ЕООД е подал непълни и неверни справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди мес. 04.2006 г., мес. 05.2006 г. и мес. 06.2006 г., с което е декларирал данък в размер, по-нисък от дължимия. Прието е, че са укрити факти, като не са издавани фактури за продажби на услуги и не е начислен ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС на дружеството. Обоснована е причинната връзка между укритите факти в подадените СД по ЗДДС и несъбираемостта на задълженията на дружеството с установявания за търговеца като действащо предприятие. Това предполагало възможното погасяване на задълженията при надлежното им деклариране и обратно - несъбирането им заради липсата на навременна информация за тяхното съществуване. Правно основание за отговорността на управителя е разпоредбата на чл. 19 от ДОПК. Задължението на "С-Стоун" ЕООД е установено с ревизионен акт № 20003002 от 1.02.2007 г. за периода 9.02.2006 г. - 28.06.2006 г., в който Начев е управител. Този РА е влязъл в сила. Първоинстанционният съд е приел, че е опорочена формата на заповедта за възлагане на ревизия, тъй като предметът й е посочен общо. Разграничил е двете хипотези на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК и се е концентрирал върху относимата към спора първа алинея. АСВ е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска деятелност на чл. на управителен орган или на управител на задължено за данъци лице. Приел е, че не е доказано извършването на вредоносната дейност от Начев чрез укриване на факти от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат - препятстваната възможност да се съберат данъците. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Настоящият съдебен състав споделя и решаващите изводи на първата инстанция по съществото на спора. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на солидарна отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят /вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник /вж. чл. 101 и чл. 121 от ЗЗД/. Относима към казуса е хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, която установява пораждащия солидарната отговорност фактически състав. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или чл. на управителен отговор. Предпоставка за встъпването е укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които е длъжен да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на несъбраното. Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с РА № 20003002/1.02.2007 г. /вземането за лихви е вън от обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК/. Законово встъпилият съдлъжник е имал качеството управител в периода на възникване на задължението. Нему обаче е непротивопоставимо установеното с първия РА, тъй като не е страна в производството по издаването му /арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Аргумент в тази посока е обхвата на солидарността, който предполага отлика на задължението установено с РА на това, за което би отговарял управителя - за него са последиците от несъбирането на задължението по причина на укриването на данни. Несъвместимо с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно доказване на предпоставките за утежняващия административен акт е доказване сведено до представяне на РА от 1.02.2007 г. Процесуална обвързаност на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически състав. При процесуалната пасивност на органа по приходите задължение за съда е да приеме за ненастъпили недоказаните факти. Неустановен е несъбрания размер на данъчното задължение и причинната връзка между укритите данни и неудовлетвореното вземане. В отлика от АСВ касационната съдебна инстанция възприема като проява на укриване на факти пропускът в съответните справки-декларации за данъчни периоди мес. 04.2006 г., мес. 05.2006 г. и мес. 06.2006 г. да се отразят всички облагаеми доставки, по които "С-Стоун" ЕООД е доставчик. Субект на укриването е управителя, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация (чл. 100 от ЗДДС (отм.), чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) и приложение № 8 към ППЗДДС (отм.)). Разминаването между декларираното и действителното е укриване. Ирелевантно е опосредяването на укриването в хипотезата на подадена чрез пълномощник справка-декларация щом причина за невярното отразяване е деятелността на управителя. Касаторът не е установил размера на несъбраното вземане. Недопустимо е простото пренасяне на това установено с РА от 1.02.2007 г. заради непротивопоставимостта му на Начев. Големият период от време между установяването на задължението на дружеството в началото на 2007 г. и ангажирането на отговорността на управителя през 2011 г., без данни за предприети опити за събиране на вземането, препятства извода за връзка на причинност между поведението на управителя и непогасяването му. Институтът на чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е средство за преодоляване на бездействието на администрацията по събиране на публичните задължения. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение