Решение № 5409 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2799/2010 г.

Решение № 5409 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2799/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Металообработване и зъбопроизводство"АД -със седалище гр. Ботевград, чрез адв. Стоева, срещу Решение № 19/9.11.2009 г. на Софийски окръжен съд /СОС/, постановено по адм. д. № 34/2008 г., с което е отхвърлено оспорването на Решение N 395 по протокол № 16/28.12.2006 г. на Общински съвет -Ботевград и оспорващото дружество е осъдено да заплати разноски по процеса. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно преценил оспорения административен акт за законосъобразен, при положение, че той не съдържа фактически и правни основания за издаването му, което е пречка да се прецени дали административния орган е упражнил законосъобразно предоставената му от закона компетентност да издаде съответния акт. На второ място релевира довод за нарушение на материалния закон- чл. 34, ал. 4, вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, както и на нормите на чл. 33 от Закона за собствеността и чл. 36 от ЗОС, с твърдения, че в случая Общински съвет - Ботевград е взел решение за продажба на имот, който не е изцяло частна общинска собственост, а част от него е собственост на оспорващото търговско дружество, поради което съществувал спор за собственост върху част от имота, предмет на разпореждане в обжалвания административен акт. Намира, че първостепенният съд е обосновал решението си само с Акт за общинска собственост N 163/1999 г., и счита, че неговата доказателствена сила била "оборена" в процеса от другите събрани доказателства. По тези съображения прави искане да бъде отменено изцяло решението на Софийски окръжен съд и оспореното решение на Общински съвет -Ботевград. Претендира разноски. В о. с. з. на ВАС, представляван от адв. Ангелова поддържа касационната жалба. Ответникът по делото -Общински съвет Ботевград, представляван от упълномощения адв. Костова., оспорва касационната жалба. Представя копие от решение № 28/18.12.2003 г. на Общински съвет Ботевград, което не е ново доказателство. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но по различни от изложените в нея доводи. Намира, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради липса на правен интерес у оспорващото дружество, поради което постановил недопустимо решение. Предлага то да се обезсили, а производството да се прекрати . Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че решението на СОС е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следните съображения: Производството по адм. д. № 34/2008 г. на Софийски окръжен съд е образувано по жалба на "Металообработване и зъбопроизводство" АД, Ботевград, с която била оспорена законосъобразността на Решение N 395 по протокол № 16/28.12.2006 г. на Общински съвет -Ботевград . С първоинстанционното решение, предмет на касационната жалба, съдът разгледал спора по същество и отхвърлил жалбата. Посочил, че с решение № 83, постановено на 7.04.2008 г. от Софийски окръжен съд по адм. д. № 84/2007 г., било отменено решение № 395/28.12.2006 г. на Общински съвет гр. Ботевград. С решение № 13890 от 15.12.2008 г. по адм. д. № 8239/2008 г. ВАС отменил това решение на Софийски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд с указания да събере нови доказателства, включително по отношение на правния интерес от оспорването. От доказателствата по делото, които е събрал и обсъдил при новото разглеждане на делото, съдът приел за установено, че с оспореното решение Общински съвет гр. Ботевград е приел да се извърши продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот, представляващ общинска собственост: УПИ I - за производствена и складова дейност, кв. 210 по плана на гр. Ботевград с площ от 10 400 кв. м. при начална пазарна цена 176 800 лева без ДДС и е възложено на Кмета на Ботевград да организира процедурите по реда на ЗОС. Посочил, че с това решение е определен само начина на продажба на имота - търг с тайно наддаване и е определена началната пазарна цена, но решението общината да се разпореди с имота е било взето още с решение № 28 от 18.12.2003 г. на Общинския съвет, което не било оспорено. Обсъдил, че производството пред административния орган е започнало по Докладна записка на кмета на община Ботевград № 0812-512/28.12.2006 г., от която е видно, че процесния имот е бил определен за продажба по решение № 28 от 18.12.2003 г. на Общинския съвет при начална пазарна цена 7 лева на кв. м. чрез конкурс, който бил проведен през 2004 г., но продажба не се е състояла, поради което била изготвена нова, актуална експертна оценка, която определила пазарна цена на 17 лева на кв. м. без ДДС. Обсъдил представения по делото и неоспорен от страните Акт № 163 от 24.03.1999 г. за частна общинска собственост, съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗОС, установяващ собствеността на Община Ботевград върху процесния парцел, с отразено ЧИРП от 4.08.1999 г. в този АЧОС. Оттам извел извод за липса на нарушения по чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35, ал. 1 от ЗОС и на чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Изложил съображения, че дружеството-жалбоподател е правоприемник на прекратената държавна фирма "Чавдар"-Ботевград, като е поело част от активите й съгласно разделителен протокол, непредставен по делото, както и че съгласно Акт за държавна собственост № 786 от 19.03.1972 г., парцел III в кв. l61 по плана на гр. Ботевград от 72 ООО кв. м. (разширен през 1973 г.), е предоставен за оперативно управление на Завод за резервни части-Ботевград. Обсъдил в тази връзка и кредитирал като неоспорено заключението на вещо лице Христоскова, че част от процесния парцел I, кв. 210 по актуалния регулационен план попада върху парцел III, кв. 161 по плана от 1961 г., но че жалбоподателят не е установил дали и каква част от парцел III в кв. 161 по плана на гр. Ботевград от 1961 г. е преминала в активите на създаденото през 1991 г. ЕАД "Металообработване и зъбопроизодство", предвид факта, че то не е единствен правоприемник на прекратената държавна фирма, на която парцел II е бил предоставен за управление. Обосновал решаващия мотив с доказателствената сила на представения Акт за общинска собственост № 163 от 1999 г. за който приел, че удостоверява правата на Община Ботевград да се разпореди с парцела. Оттам извел извод за липса на нарушения на чл. 33 от ЗС, чл. З6 от ЗОС, както и на чл. 35 от АПК. С оглед представената Докладна записка на кмета на община Ботевград № 0812-512/28.12.2006 г., изрично посочена в мотивната част на оспореното решение, в която са изложени съображения за взетото от ОбС решение, приел за неоснователно и оплакването в жалбата за немотивираност на обжалвания акт. С тези мотиви съдът отхвърлил оспорването/с правно неиздържан диспозитив-че оставя без уважение жалбата на "Металообработване и зъбопроизводство" АД, Ботевград, / като неоснователно и осъдил оспорващия да заплати на ОбС разноски по делото в размер на 500 лв. Решението на окръжния съд София е недопустимо. С първоинстанционното решение, предмет на касационната жалба, съдът е разгледал спора по същество, като не преценил, че оспорващото дружество "Металообработване и зърнопроизводство" АД не е доказало, включително и след събиране на доказателства при новото разглеждане на делото, че има правен интерес от оспорване на решението от 28.12.2006 г. на Общински съвет Ботевград, с което е предвидено обявяването на търг за продажба на недвижим имот. С оглед указанията на ВАС по решение № 13890 от 15.12.2008 г. по адм. д. № 8239/2008 г. и събраните в тази връзка доказателства по твърдението, че ОбС се е разпоредил с "не изцяло" частна общинска собственост, и че част от имота е собственост на дружеството жалбоподател, респ. с чужда собственост, и установеното в заключението на в. л. Христоскова и това на в. л. Пальов и приложените към тях скици, както и обсъдената във второто заключение заповед № 04-113/03.07.2000 г. на областния управител на София област, с която е наредено, на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 18з от ППЗСПЗЗ да се отпише от актовите книги на недвижимите имоти частна държавна собственост и предаде на община Ботевград недвижим имот, представляващ част от имот пл. № 3050, включен в парцел VIII, в кв. 199 по действащия регулационен план на гр. Ботевград, с площ от 20 250 кв. м, отреден за К. А. М. З, и формирания от съда извод, че по делото липсват доказателства за съсобственост, настоящият състав на ВАС намира, че жалбата, с която е бил сезиран първостепенния съд е била недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай не е налице засягане на правата на жалбоподателя както пряко, така и в смисъл на застрашаване, поради което той не е бил е активно легитимиран да подаде жалба против Решение N 395 по протокол № 16/28.12.2006 г. на Общински съвет -Ботевград. Известно е, че неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. В случая оспорващото дружество не е доказало наличие на пряк и непосредствен личен интерес от обжалване на административния акт. Наличието на правен интерес се обуславя от засягането от акта на права, свободи и законни интереси или създаване на права или задължения, като задължително условие е актът да засяга правния субект, а това е налице, когато се нарушават или застрашават негови права и законни интереси. Неблагоприятното засягане е свързано с рефлектиране на материално правните последици от акта върху правото на съответния субект. В настоящия случай не е установено, че жалбоподателят има право на собственост върху част от имота. Представения по делото и неоспорен от страните Акт № 163 от 24.03.1999 г. за частна общинска собственост, съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗОС, установява собствеността на Община Ботевград върху процесния парцел и няма данни, даже твърдения, този акт за общинска собственост да е отменен. По отношение на твърдението, че доказателствената сила на Акт за общинска собственост N163/1999 г. била "оборена в процеса от другите събрани доказателства", следва да се посочи, че оспорването на акт за частна общинска собственост, по арг. от нормата на чл. 21 от АПК може да стане само в отделно производство по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, а не в условията на инцидентно оспорване. Въведената с АПК нова легална дефиниция на индивидуален административен акт е по-широкообхватна от дефиницията на чл. 2 от ЗАП (отм.). АПК определя за първи път като индивидуални административни актове и декларативните и констативните актове -тези, с които се установява възникване или съществуване на едно субективно право или задължение, съответно с които се констатират факти или факти с правно значение. С оглед на тази дефиниция, представеният акт за частна общинска собственост не е само писмено доказателство, представляващо официален документ с материална доказателствена сила, той е и административен акт, имащ характер и на волеизявление, поради което неговото оспорване не може да стане инцидентно. Така напр. в Решение № 12569 от 26.10.2009 г. по адм. д. № 5647/2009 г., IV отд. на ВАС. С оглед изложеното по-горе, претенциите на жалбоподателя очертават спор за материално право, който следва да се реши в исково производство по общия ред, а не в настоящото. По настоящото дело не е установена, включително с двете експертизи, твърдяната съсобственост върху процесния имот, която би обусловила непосредствен правен интерес от обжалване. Съдът не е обсъдил липсата на тази процесуална предпоставка, поради което незаконосъобразно е приел, че жалбата е допустима. Едно от условията за допустимост на жалбата е правен интерес от обжалване. Липсва ли правен интерес, жалбата е недопустима. При положение, че подадената жалба е процесуално недопустима, тя е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения първоинстанционният съд, с обжалваното решение, като не е оставил без разглеждане жалбата и не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл по съществото на спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Вместо него следва да се постанови решение, с което жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по адм. д. № 34/2008г на Софийски окръжен съд да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от касатора е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд- Четвърто отделение