Решение № 7950 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2020 г.

Производството по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба на А. Цонев от гр. Русе против решение 14 от 07.10. 2020 г., постановено по адм. дело 287 по описа за 2020 година на Административен съд - Русе. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск в пълен размер. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Русе в писмен отговор оспорва основателността на същата. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба . моли за оставяне на решението в сила като правилно и постановено при липса на касационни основания за отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил предявения от А. Цонев против Областна дирекция на МВР Русе иск за обезщетение за неимуществени вреди, като последица от отменено с влязло в сила решение 4 от 03.01.2018 г., постановено по адм. наказателен характер дело 2260 по описа за 2017 г. на Районен съд Русе наказателно постановление 17 - 108 5-00 2134 /04.10. 2017 г. на началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Русе, над уважения размер от 500 лв. до предявения от ищеца размер 5000 лв. Срещу решението в осъдителната част не е постъпила касационна жалба. Съдът е приел, че в частта, в която искът се отхвърля , същият е неоснователен и недоказан, като се е обосновал с доказателствата, събрани в рамките на съдебното производство. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Производството по иска за присъждане на неимуществени вреди, предявен от А. Цонев от град Русе срещу Областна дирекция на МВР Русе се разглежда за втори път от Административен съд - Русе, след отмяна на решение 51 от 07.08.2019 година на Административен съд Русе по адм. дело 319 по описа за 2019 година. По искане на ищеца съдът е събрал гласни доказателства допуснал е и е приел съдебно-психиатрична експертиза, като правните си изводи за основателност на претенцията в уважения размер от 500 лв. съдът е обосновал със събраните по делото доказателства. Предвид конкретните обстоятелства, установени по делото, правилно и законосъобразно административният съд е приел, че исковата претенция е доказана по своето основание и размер на присъдената сума от 500 лв. Съдът при преценката за присъждане на размера на дължимото обезщетение се е съобразил разпоредбата на чл 52 от закона за задълженията и договорите, приложима на основание параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед установените по делото по безспорен начин получени от ищеца неблагоприятни последици от издаденото от мене но по закон по съдебен ред наказателно постановление, съдът обосновано е приел размера от 500 лв. за справедлив според изискванията на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Съдът е посочил , че сумата от 500 лв. в полза на ищеца е достатъчна да обезщети понесените от него морални страдания, като обосновано е приел, с оглед на конкретиката на фактите и обстоятелствата по делото, че този размер отговаря на общественото понятие за справедливост. Този размер е съобразен с доказаните по делото неблагоприятни болки и страдания морални щети, понесени от ищеца. Съдът правилно е счел в мотивите си, че не се установява нарушаване на имиджа на ищеца и засягането му от отменения като незаконосъобразен акт, но е присъдил обезщетение за понесените негативни емоции и стрес, преживяни от ищеца, като е съобразил продължителността и интензитета на емоционалният дискомфорт, установен по делото. Съдът е отчел и периода,, през който ищецът е търпял неблагоприятните болки и страдания и морални вреди от незаконосъобразния акт. С оглед на тези обстоятелства настоящата инстанция намира решението за обосновано и правилно, постановено без наличие на касационни основания за отмяната му. Съдът е приел, че лихвата върху обезщетението не е била поискана своевременно и не е присъдена. Изложеното обжалваното решение на Административен съд - Русе като правилно следва да се остави в сила. От изложеното Върховният административен съд,