Решение № 3621 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2017 г.

Решение № 3621 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Главна дирекция изпълнение на наказанията – гр. София (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрк. Чолаков против решение № 691-А/25.10.2017 г. по адм. дело № 134/2017 г. на Административен съд – Хасково в частта, в която е осъден ГДИН да заплати на Д. Михайлов, обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на противоправно бездействие на служители на ГДИН от Затвора Стара Загора и изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден, в периода от 06.11.2012 г. - 04.04.2013 г. Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваните му части като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена претенцията за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В представено по делото становище от процесуалния представител на касатора гл. юрк. Василева, заявява, че не възразява да се даде ход на делото, не сочи нови доказателства, а по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Михайлов от [населено място], не се явява, не се представлява и не представя отговор на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Административен съд - Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИНЗС/, предявен от Д. Михайлов от [населено място], против ГДИН - София за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора Стара Загора, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно хигиенни и битови условия в Затвора Стара Загора за периода 06.11.2012 г. – 04.04.2013 г. Неимуществените вреди са били причинени от неосигуряването на ищеца на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такава в затворническото помещение, в което е бил настанен Михайлов, на пряк и директен достъп до слънчева светлина и на чист въздух в килията, непредоставяне на облекло и храна според утвърдените стандарти. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора - справка с изх. № 909/18.04.2017 г. от Затвора Стара Загора; заверено копие от медицинско свидетелство; заверено копие от опис на лични дрехи, битови вещи и предмети на ищеца при приемането му в затвора; заверено копие от вещева ведомост № 070083, Серия А; списъци на лишените от свобода от ЗОЗТ "Черна гора" за получаване на сапун за м. ноември 2012 г., м. януари 2013 г. и м. февруари 2013 г. В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелят Д. Иванов, домакин на ЗОЗТ "Черна гора" за процесния период, чиито показания съдът е кредитирал изцяло. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Съдът е направил извод за частична основателност на претенцията на ищеца, тъй като са налице незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган да осигури нормални условия на пребиваване в Затвора Стара Загора, които не унижават човешкото достойнство. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, необходимостта от задоволяване на физиологични нужди в кофи, липсата на достатъчно жизнено пространство безспорно водят до извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Безспорно установено от решаващия съд е, че в резултат от лошото състояние на санитарните съоръжения в Затвора Стара Загора, липсата на възможности за поддържане на нормална лична хигиена, както и липсата на нормална жилищна площ за ищеца и касационен ответник в настоящото производство е настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. С оглед на така установеното и позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, съдът обосновано е приел, че неблагоприятните условия на пребиваване на ищеца в Затвора Стара Загора в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Като недоказани са приети от съда твърденията за липсата на пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветряване, доколкото от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на прозорец в килията. Като недоказани, административният съд е приел и твърденията на ищеца, че не е получил безплатно облекло, обувки и спални принадлежности. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 500 лв. е достатъчна за да компенсира претърпените от лицето унизително отнасяне и негативни усещания. За разликата до 5000 лв., искът е приет за неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 284 и сл. ЗИНЗС, по силата на който Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Европейската конвенция е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закона по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК. Настоящата инстанция следва да посочи, че Европейският съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, е разглеждал конкретно тези въпроси като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България. Искът по чл. 284 ЗИНЗС е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти, от една страна. От друга, длъжностните лица от следствените арести/затворите извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано с принципа на законност и правов ред в Република България и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите. На следващо място, след като в посочения исков период е безспорно доказано, че Д. Михайлов е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които априори се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС, то исковата претенция правилно е квалифицирана като доказана по основание. Отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 ЕКПЧОС. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН във връзка с размера на обезщетението. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането, липсата на конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, въз основа на което, изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Обосновано съдът е приел, че искът за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 500 лв., като в останалата част до размера на претендираното обезщетение от 5000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По изложените съображения правилно решаващият съд е приел, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него. Процесното решение, с което на основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с § 49 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС е уважена частично искова молба на Д. Михайлов за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв., е материално законосъобразно и обосновано. Във връзка с направеното искане в представеното по делото становище (л. 16) от процесуалния представител на ГДИН - гр. София за заплащане на юрисконсултско възнаграждение по делото, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, на ищците в производството по ЗИНЗС не се дължи заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, която е идентична с разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ, е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи са допустими. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 284 ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон, е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,