Решение № 7032 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2018 г.

Решение № 7032 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Куртев, чрез адвокат С. Иванов, против решение № 1328/4.07.2018 г. по адм. д. № 1284/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излага съображения за неправилност на решението, като твърди нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Ответната страна Разузнавач в сектор "Криминална полиция" при Първо РУ – Бургас на ОДМВР - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Куртев против заповед за полицейско задържане на лице, рег. № 431 зз-156/10.05.2018 г., издадена от разузнавач в сектор "Криминална полиция" при Първо РУ – Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя на 10.05.2018 г. за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът приема, че в съответствие с изискванията на закона в заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическото основание за задържането, а именно че жалбоподателят е задържан като "заподозрян в притежание на наркотични вещества в гр. Бургас, ул. "Шейново" № 94 - престъпление по чл. 354а от НК." Съдът е посочил, че в случая осъществяването на административна принуда е била необходима, тъй като от една страна деянието е криминализирано по действащото право - чл. 354а НК, а от друга страна към момента на предприемане на мярката са събрани достатъчно данни, сочещи на съпричастност на задържания към конкретизирано по време място и др. обстоятелства противоправно деяние, което е определено от закона като престъпление, а именно: наличие на тревна маса в дома му, която е възможно да бъде наркотично вещество. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, издадена е в съответствие с материалноправните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай изискването за форма е изпълнено. Налице е описание на фактическата обстановка - основание за задържането. В заповедта е записано, че задържането е във връзка с чл. 354а от НК, като заподозрян в притежаване на наркотични вещества в гр. Бургас, ул. "Шейново" № 94. Фактическите основания за издаване на заповедта са установени и в докладна записка от 10.05.2018 г., от която е видно, че е предоставена оперативно интересна информация, касаеща лица съхраняващи и разпространяващи наркотични вещества в гр. Бургас, а именно Е. Чобанов и В. Куртев. С оглед изложеното неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт е немотивиран, както и че не са налице достатъчно данни В. Куртев да е извършил престъпление, каквото е изискването на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Данни в смисъла на цитираната разпоредба са били налице видно от докладната записката, протокол за доброволно предаване – от който е установен пакет със суха тревна смес и обясненията на В. Куртев. Твърдението, че не е образувано досъдебно производство и впоследствие жалбоподателят не е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а от НК са неотносими. Заповедта не противоречи и на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване, както и защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая видно от оспорената заповед задържането е продължило в рамките на по-малко от два часа – лицето е задържано в 16 ч. и е освободено в 17: 50 ч. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение