Решение № 9018 от 4.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2020 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена от В. Георгиева касационна жалба срещу решение 60/19.11.2019 г. по адм. дело 143/2019 г. по описа на Административния съд-Русе, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Българската народна банка частичен иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на вложенията й в Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност, и изплатения й гарантиран депозит, както и изплатената й сума в производството по несъстоятелност на банката. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Българската народна банка е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски. Българската народна банка е подала частна жалба срещу определението от 17.01.2020 г. по адм.дело 143/2019 г., с което е отказано изменението на решение 60/19.11.2019 г. в частта за разноските. Със съдебното решение съдът е оставил без уважение искането на Българската народна банка за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Георгиева срещу Българската народна банка за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за имуществени вреди, представляваща разликата между вложената от ищцата сума в Корпоративна търговска банка и изплатения й гарантиран депозит от 172 987,69 лева, настъпили вследствие на неправомерни действия на органи и длъжностни лица на Българската народна банка, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект правни норми от правото на Европейския съюз или от неправомерно бездействие на органи и длъжностни лица на Българската народна банка да изпълнят вменените им със закон функции по осъществяване на ефективен надзор. Твърди се, че нарушенията се изразяват в прилагането на административни мерки, изразяващи се в изменение на правила и методики за обезценка на активи и отнемане със задна дата на издадено на Корпоративна търговска банка АД със заповед БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на Българската народна банка разрешение да включи в капитала си от втори ред сумата 35 000 000 евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем, приемане на решение за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка на основата на документи, които не кореспондират с изискванията на националното и международното право. Административният съд е отхвърлил предявения иск. Приел е,че по делото не са установени нормативните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, поради това че изпадането в състояние на неплатежоспособност било свързано с начина на управление на банката и взетите в тази насока управленски решения. Изложил е мотиви, че предвид състоянието на банката, с решение 137 по протокол 27 от 06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел разрешението, издадено със заповед БНБ43011/28.03.2014 г., за включване в капитала от втори ред на Корпоративна търговска банка АД на сума, възлизаща на 35 000 000 евро. Това решение, за което ищцата твърди, че противоречи на правото на Европейския съюз, било взето на 06.11.2014 г. или в деня, в който Българската народна банка установила с изричен акт неплатежоспособността на Корпоративна търговска банка АД. Според съда, поради това не можело да се направи заключение, че приетото решение е предизвикало състоянието на неплатежоспособност, а и то не представлява действие, а юридически акт, който следва да е предварително отменен, за да се реализира отговорността на държавата. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че предприетите от Българската народна банка мерки по време на наложения на "Корпоративна търговска банка" АД специален надзор, се явяват в нарушение на чл. 63-65 ДФЕС. Посочил е,че те са наложени към датата 20.06.2014 г., когато банката е била поставена под специален надзор, а към тази дата "Корпоративна търговска банка" АД вече е била неплатежоспособна, съгласно решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийският апелативен съд. Съдът е направил извод,че ищцата не е претърпяла имуществени вреди, тъй като тя имала вземане към "Корпоративна търговска банка" АД в производството по несъстоятелност, по което се извършват плащания. С решението съдът отхвърлил и искането на Българската народна банка за присъждане на разноски в производството, поради което с молба вх. 4392/06.12.2019 г. на АС Русе, е направено искане от БНБ на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, да се измени решението, в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. С определение от 17.01.2020 г. по адм. дело 143/2019 г., съдът отказал изменението на решение 60/19.11.2019 г. в частта за разноските, като приел, че нормата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ е нова и е обнародвана в ДВ бр.94/19 г. от 29.11.2019 г. и същата има действие само за напред т.е. прилага се само по отношение на юридически факти, осъществени след влизането и в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е съобразил приложимия материален закон, като е изложил подробни и обосновани мотиви. Доказателствата по делото установяват,че на 20.10.2008 г. В. Георгиева сключила с "Корпоративна търговска банка" АД договор за безсрочен депозит Евролев, с валутна клауза 3907 за сумата от ... Съгласно анекс 107303 от 23.05.2013 г. към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на Преференциален безсрочен депозит, депозантът се задължавал да поддържа постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем остатък в размер на 1500 валутни единици, при лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лева са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките . С решение 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка е бил отнет лиценза на Корпоративна търговска банка" АД. Според точка 2. и 3 от решението се предвиждало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и за уведомяването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. На 20 юни 2014 г. представители на Корпоративна търговска банка АД внесли в Българската народна банка искане за поставянето на банката под специален надзор по съображения, че е предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С писмо от същата дата Корпоративна търговска банка АД уведомила Българската народна банка, че преустановява разплащанията и всички банкови операции. С решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка търговската банка била поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца. Управителният съвет на Българската народна банка приел решение 82/30.06.2014 г. за намаляване на лихвените проценти по депозити. С решение 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка била направена констатация, че все още не е преминала необходимостта от провеждането на специален надзор върху Кооперативна търговска банка АД, тъй като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това мерките, предприети съгласно решение 73/20.06.2014 г. и решение 82/30.06.2014 г., били продължени до 20.11.2014 г. На квесторите на "Корпоративна търговска банка" АД били дадени указания най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в Българската народна банка цялостна оценка на активите, а до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на "Корпоративна търговска банка " АД. На 20.10.2014 г. квесторите на "Корпоративна търговска банка" внесли в Българската народна банка докладите на одиторите, според които имало необходимост от обезценяване на активи на търговската банка, общо в размер на 4 222 000 лева. С решение 133/21.10.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка приел докладите. Въз основа на внесените финансови и надзорни отчети на квесторите Управителният съвет на Българската народна банка установил отрицателна стойност на собствения капитал на търговската банка в размер на 3 745 313 лева, определен съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници. С решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел лиценза за банкова дейност на [фирма]. На 06.11.2014 г. В. Георгиева била уведомена за изплащането на гарантирания размер от влоговете й в Корпоративна търговска банка АД в размер на 196 000 лева. Към тази дата вложената от нея сума заедно с изтеклата лихва възлизала на 391 028,82 лева. На 04.12.2014 г. ищцата получила от Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата 196 000 лева. С решение 664/22.04.2015 г. по т.д. 7549/2014 г. по описа на Софийския градски съд била обявена неплатежоспособност на [фирма], считано от 06.11.2014 г. По жалба на Българската народна банка и протест на прокурор от Софийската градска прокуратура, с решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийският апелативен съд, началната дата на неплатежоспособността била определена на 20.06.2014 г. Видно от списък на приетите вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка, в него било включено вземане на В. Георгиева на стойност 195 028,82 лева. При разпределение на налични суми от кредиторите на "Корпоративна търговска банка на Георгиева били изплатени 22 041,13 лева. Административният съд правилно е определил както основанието на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, така и надлежния ответник. Българската народна банка е легитимирана да отговаря по иска, в качеството й на държавен орган, който осъществява надзор върху дейността на търговските банки. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая се претендира част от главницата по влога на ищцата в ТБ КТБ АД, над гарантирания от закона размер. За да възникне отговорността по чл.1,ал.1 ЗОДОВ следва да се докаже наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, от които пряко и непосредствено да е причинена вреда. Обявяването на търговска банка в неплатежоспособност е в резултат на самата дейност на банката и на управителните и органи. Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл.2, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Както става ясно от представените по делото доказателства, ищцата е включена като кредитор в производството по несъстоятелност на ТБ КТБАД и в това производство са й изплащани суми като част от влога и в банката. В подкрепа на горепосочените доводи е и разпоредбата на чл.79, ал.9 от Закона за кредитните институции, съгласно която Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Законосъобразността на посочените по-горе доводи се потвърждава и от мотивите на решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C501/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 17 юли 2018 г., постъпил в Съда на 30 юли 2018 г., в рамките на производство по дело "BT срещу Българска народна банка". В параграф 49 на решението е посочено, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до определения в член 7, параграф 1а от тази директива размер. В параграф 53 57 от решението е прието, че задължение на държавата е да уреди схеми за гарантиране на депозити с минимално равнище на покритие от 100 000 EUR за всеки вложител, като това изплащане следва да стане в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи са установили неналичността на депозита. Изрично е посочено, че Директива 94/19 не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от посочената директива, защото директивата не дава на вложителите права, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, когато депозитите им не са налични поради слаб надзор от страна на компетентните национални органи: чл. 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в чл. 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с чл. 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което чл. 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични. Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл.9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл.2, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно административният съд е приел,че не налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция. Вредите, обосновани от ищцата в исковата молба, са причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от административната дейност на държавни органи и институции. Въз основа на изложеното до тук следва, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира за правилно и определението на съда, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските по искането на Българската народна банка, с мотив, че разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, заведени след приемането й. Поради това, обжалваното определение също следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение