Решение № 1949 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2013 г.

Решение № 1949 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 2107 от 28.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9557/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение. Моли за обезсилването му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Невена Димитрова Митева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Изложените доводи в касационната жалба за недопустимост на решението са неоснователни. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от председателя на комисия, назначена от министъра на земеделието и храните. По делото не са ангажирани доказателства за какъв период от време назначената комисия е извършила ликвидация на закритата агенция и е прекратила съществуването си. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Постановление № 178 на МС от 24.06.2011 г. за закриване на Изпълнителната агенция по почвените ресурси към министъра на земеделието и храните регламентира ликвидацията на закритата агенция да се извърши от комисия, назначена от министъра на земеделието и храните, в срок 4 месеца от влизането в сила на постановлението. Следователно нормата разпорежда ликвидацията да се извърши в посочения срок, който несъмнено е инструктивен и при липса на твърдения и доказателства, че ликвидацията е извършена именно в този срок не може да се приеме, че комисията е преустановила дейността си. Но дори и да се приеме, че комисията към момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е приключила ликвидацията и е прекратила дейността си т. е. престанала е да съществува, то конституирането на овластения с компетентността да издава същите актове орган - в случая министърът на земеделието и храните не променя родовата подсъдност на делото, тъй като същият не е издател на акта, съобразно изискването на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и не е овластен с цитираното постановление да прекратява служебните правоотношения на служителите в агенцията по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., а е органът назначил комисията, която при наличие на законоустановените условия е следвало да прекрати служебните правоотношение на служителите, чийто правоотношения не преминават по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител (ЗДСл.) към министерството на земеделието и храните. Процесуален представител на министъра на земеделието и храните е участвал в първоинстанционното производство, като е депозирал молби и е представял доказателства, но не е правил възражение, че комисията е извършила ликвидацията и е престанала да съществува, както не е правено и искане за конституирането на министъра по реда на чл. 153, ал. 2 от АПК. Освен това конституирането на министъра като ответник не би довело до промяна на родовата подсъдност на спора, тъй като промяната в процесуалното правоотношение не води до промяна на издателя на акта. Независимо, че в касационната жалба не се прави довод за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, за което касационната инстанция не следи служебно, то следва да се отбележи, че правата на министъра на земеделието и храните не са нарушени. Същият е участвал в първоинстанционното производство по делото чрез процесуалния си представител и е упражнил и правото си на касационна жалба. От изложеното следва, че обжалваното решение е допустимо. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, независимо, че в жалбата не се излагат твърдения за нарушение на материалния закон, касационната инстанция следва служебно да извърши проверка в тази насока. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че Невена Митева е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "ГИС - почвени ресурси", в дирекция "Информационна система и дистанционни методи" в Изпълнителна агенция по почвените ресурси. С Постановление № 178 на МС от 24.06.2011 г. за закриване на Изпълнителната агенция по почвените ресурси към министъра на земеделието и храните агенцията е закрита като е постановено, че дейностите на същата преминават към Министерството на земеделието и храните - съгласно устройствения правилник на министерството и към Института по почвознание "Никола Пушкаров" - София, в структурата на Селскостопанската академия - в съответствие с предмета на дейност на института. Предвидено е, че служебните правоотношения на държавните служители от закритата агенция се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от ЗДСл. и в съответствие с определените в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните функции и численост, а служебните правоотношения със служителите от закритата агенция извън тези случаи се уреждат при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед служебното правоотношение на Митева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. С промени в Устройствения правилник на министерството на земеделието и храните е създаден Регионален център "Поддържане на база данни СИЗП" с численост 20 бр. От събраните по делото доказателства е установено, че в създадения център са преминали 19 бр. служители от закритата агенция. Установено е, че дейностите, осъществявани от служителите в дирекция "Информационна система и дистанционни методи" и конкретно на отдела, в който е работила Митева в т. ч. и изпълняваните от нея задължения не са преустановени, а са преминали към новосъздадения Регионален център "Поддържане на база данни СИЗП" като в отдел "ГИС - почвени ресурси" са работили 9 служители. След като дейността, изпълнявана от Митева е преминала към министерството на земеделието и храните, то по отношения на същата не е била осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Ето защо като е направил извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционния съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на земеделието и храните да заплати на Невена Димитрова Митева направените по делото разноски в касационното производство в размер на 400 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на последното е неоснователно предвид действителна фактическа и правна сложност на делото, а фактът, че адвокатското възнаграждение не е в минимален размер не е основание за намаляването му. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,