Решение № 4749 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16594/2009 г.

Решение № 4749 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16594/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенчо Петров Митрев чрез адв. Мария Овагемова срещу решение № 1180 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 1690/2008 г. на Административен съд гр. Бургас, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. От ответниците по касационната жалба Мария Ставрева и началника на РДНСК Бургас е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. От останалите ответници по касационната жалба не са постъпили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Пенчо Петров Митрев от гр. Приморско против заповед № ДК-02-БС-60 от 10.05.2008 г. на началника на РДНСК Бургас за премахване на незаконен строеж "Надстройка на хлебопекарна" в УПИ I, кв. 4 по плана на гр. Приморско. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство факти и е изложил обосновани мотиви, налагащи извода за законосъобразност на оспорената заповед. Установено е, че строежът е извършен през 1995 г. без строителни книжа и в тази връзка с оглед годината на построяването му е изследвана от съда възможността да не се премахва и предоставянето му статут на търпимост съгласно хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, но е установено, че предвидените в цитираната разпоредба предпоставки в конкретния случай не са налице. В тази връзка са изложени обосновани мотиви, досежно обстоятелството, че строежът не е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали както по време на извършването му при действието на разпоребдите на ЗТСУ (отм.), така и при действието на ЗУТ, към момента на издаването на заповедта, поради което следва, че в случая § 16 от ПР на ЗУТ е неприложим. По отношение на процесната надстройка, представляваща втори етаж на хлебопекарна, вещото лице, което е извършило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че не са налице строителни книжа за надстройката. Установява се от вещото лице обстоятелството, че към момента на извършването на строежа действа ПУП-ЗРП, одобрен със заповед № 306 от 20.03.1970 г. на заместник председателя на ОНС гр. Приморско, като съгласно този план се предвижда за УПИ I, кв. 4 двуетажна жилищна свободностояща сграда като основно застрояване, като не е предвидено допълващо застрояване и процесната постройка е недопустима по този план. Потвърждава се от вещото лице обстоятелството, изложено като фактическо основание в заповедта, че по искане на жалбоподателя във връзка с узаконяването на процесната постройка е изработен проект за ЧИ на ПУП-ЗП за УПИ --210, УПИ-II-211 и УПИ ХV-209, кв. 4, съгласно който се предвижда допълващо застрояване по общите им граници, като проектът е одобрен със заповед № 344 от 3.07.2001 г. на кмета на община Приморско, но тази заповед е оспорена пред съда и е отменена с влязло в сила решение, поради което същата не е произвела правно действие, поради което не е било възможно узаконяването на процесния строеж. Съдът е кредитирал заключението на единичната и тройна експертиза и е стигнал до обоснования извод, че процесният строеж не е допустим по действащия план към момента на извършването му, както и по действащия план към момента на постановяване на административния акт. Също така фактите сочат, че строежът не е бил деклариран като незаконен пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. и в тази посока са обсъдени относимите за спора доказателства във връзка с доводите в жалбата. Установено е, че към момента на извършване на строежа, Пенчо Митрев не е имал отстъпено право на строеж и доказателствата в тяхната съвкупност налагат извода, че строежът: 1. не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ; 2. не проведена процедура за узаконяването му по § 184 и § 183 от ПЗР на ЗУТ. Същият е построен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен. Изложените фактически основания в заповедта съответстват на посоченото от административния орган правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция, поради което Върховният административен съд в настоящия състав приема, че материалният закон правилно е приложен, както и не се установяват допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което