Решение № 3902 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2019 г.

Решение № 3902 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Недков, срещу решение № 4708/05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9975/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на "Тера Ком 2007" ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0311899/21.08.2018 г., на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект - заведение за бързо хранене, находящ се в гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 525, стопанисван и експлоатиран от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че в конкретния случай принудителната административна мярка не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - "Тера Ком 2007" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Беев в становище по същество оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0311899/21.08.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 525, стопанисван и експлоатиран от "Тера Ком 2007" ЕООД, както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че на 13.08.2018 г., при извършена проверка в търговския обект – заведение за бързо хранене, от проверяващите е констатирано, че в обекта не се съхранява и при поискване не са представени за проверка свидетелство за регистрация на фискално устройство, паспорт на фискалното устройство и книгата за дневните финансови отчети за текущата година 2018 г. на наличното в обекта и работещо устройство. От проверяващите е прието, че дружеството не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство, което се квалифицира като нарушение на състава на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Тези обстоятелства са мотивирали административния орган да издаде оспорената заповед, като е приел, че в случая дружеството не е спазило реда и начина за съхранение на документи, издавани във връзка с фискалното устройство в обекта. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Тера Ком 2007" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 7 дни. Приел е, че по делото не е изяснено какво е имал предвид административният орган, като е изложил становище, че непредставянето на свидетелството за регистрация води винаги до негативни последици за фиска. Посочил е, че потенциалната вреда е неаргументирана и предполагаема, тъй като не са обсъдени конкретни факти и обстоятелства, а заявеното отклонение от данъчното облагане е изцяло декларативно, базирано на "събраните данни". Съдът се е мотивирал, че физическата наличност на свидетелството за регистрация на ФУ, паспорт на ФУ и книга за дневните финансови отчети, не е определяща за това какви и дали ще възникнат някакви публични задължения, дали ще се стигне до укриване на приходи от продажби или някакво друго отклонение от данъчното облагане. Обосновал е изводи, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, за които се налагат тези мерки, тъй като запечатването на обекта не води до преустановяване или предотвратяване на подобни нарушения. За да отмени наложената принудителна административна мярка съдът е приел, че oспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на съответен документ, издаден от/във връзка с фискалните устройства. В нормата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС са установени "условията, реда и начина за.... регистрация/дерегистрация, отчитане и съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалното устройство... ". По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Тера Ком 2007" ЕООД не е спазен редът и начинът за съхранение на документи, издавани във връзка с фискалното устройство в обекта, стопанисван от дружеството. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради несъразмерност. Определеният срок е преценен с оглед тежестта на нарушението, а в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че продължителността му е определена при спазване на принципа на съразмерност. Настоящият касационен състав констатира, че не са събрани обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с ПАМ за посочения седемдневен срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, за което е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0311899/13.08.2018 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, същият е съставен по установения ред и форма от органите по приходи, в кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за извършените действия и за установените по време на проверката факти и обстоятелства. Протоколът е съставен в присъствието на служител на дружеството и е подписан от лицето без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Тера Ком 2007" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да бъда уважено, като му бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,