Решение № 576 от 19.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 604/2009 г.

Решение № 576 от 19.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 604/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Г. Д. Т. срещу решение № 173 от 29.IV.2009 г. по внохд № 159/2009 г. на Софийския апелативен съд. Възраженията в жалбата са срещу доказателствения анализ на двете съдебни инстанции, които неправилно са интерпретирали установените факти и погрешно са заключили, че подсъдимият е имал за цел да умъртви пострадалата, както и че нанесените "поражения" по тялото й са от него. Иска се отмяна на въззивното решение, с което на Т. е наложено явно несправедливо наказание и оставяне в сила на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата. Искат изменяване на въззивното решение и намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода до този, определен с първоинстанционната присъда. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 50 от 16.ХI.2007 г. по нохд № 2573/2007 г. на Софийския градски съд, Г. Д. Т. е признат за виновен в това, че на 9.Х.2006 г. в Нови Искър умишлено се е опитал да лиши от живот 48-годишната З. Т. С., който опит е останал недовършен по независещи от волята на Т. причини, за което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 58 НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим със зачитане на предварителния арест от 9.V.2007 г. В полза на С. са присъдени 5 000 лева за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, наказанието на Т. е определено във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, увеличено е на 8 години лишаване от свобода и е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим. Жалбата е неоснователна. Твърдението, че отношението на Т. към С. било обусловено от установяването на "безспорно ... провокативното/й/ поведение", целящо С. "да се настани в семейното жилище", а подсъдимият "да бъде изхвърлен на улицата с цената на всичко", е невярно. Установено е, че отношенията между Т. бивши съпрузи, а към инкриминираната дата фактически разделени - са били обтегнати, но не поради "провокативното" поведение на С., търсеща материална облага, а поради неоправданите претенции на подсъдимия към семейното жилище, впоследствие предоставено за ползване от съда, прекратил брака, на жената с двете ненавършили пълнолетие деца. Позоваването в жалбата на обстоятелството, че не бил установен "притежателя на оръдието" на престъплението, е позоваване на факт, който действително не е установен, но не е и относим към предмета на доказване: от значение е не принадлежността на средството, с което е извършено престъплението, а кой и с какъв умисъл го е ползвал. Набляга се в жалбата на "многократното" обясняване от подсъдимия, че пострадалата е държала "винаги в чантата си домакински нож". Такъв факт двете съдебни инстанции не са приели за установен и не са имали основание да го сторят - пострадалата е твърдяла противното, а защитната позиция, към която подсъдимият се е придържал, не е позволила да се оценят като обективни обясненията му, но и противното не би могло да доведе до промяна в констатациите и изводите, ангажиращи наказателната отговорност на Т. Без основание се твърди, че е "необективно" приемането "по категоричен начин" не друг, а именно Т. да е у вредил пострадалата. Показания за нападението на подсъдимия над С. и за средството, с което я е наранил, са дали свидетелите Г. К., Л. П., А. Костова, Ел. Ц., Анг. Точев, в чиято правдивост и съдилищата не са имали повод да се съмняват, и в жалбата не е изразено съмнение в истинността на тези показания. Материалният закон е правилно приложен с признаването на Т. за виновен в извършването на опит за убийство. Средството, с което С. е била нападната, по естеството си е годно да причини смърт; множеството нанесени й порезни наранявания /не по-малко от 30/ с различна дълбочина и дължина от 10 до 22 см са довели до остра кръвозагубна анемия, фаталните последици от която са били предотвратени единствено със своевременно оказаната квалифицирана медицинска помощ; част от нараняванията са били локализирани в такива части от тялото - теменната и тилно-теменната част на главата, лицето, шията, врата и гърдите - където се намират жизненоважни органи и системи, и съобразяването от предходните инстанции на изброените обстоятелства е довело до единствено верния извод, че подсъдимият е целял причиняването именно на смъртта на пострадалата, а не на каквото и да било нейно телесно увреждане. Наказанието, наложено на Т. от въззивния съд, е напълно справедливо при предложената с обвинителния акт правна квалификация на деянието - поначало неправилна, тъй като нанасянето на множеството удари указва на проявена от дееца особена жестокост, а получаването им от жертвата, съзнаваща случващото се с нея, е било особено мъчително и всичко това сочи на извършено престъпление не по чл. 115, а по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето НК. В жалбата не са посочени обстоятелства, неоценени или недооценени от втората инстанция, които да смекчават отговорността на подсъдимия и да оправдават проявата към него на по-снизходително отношение, затова не се налага и повече конкретност в отговор на това оплакване. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение