Решение № 38 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 686/2008 г.

Решение № 38 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 686/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия К. А. Д. срещу въззивно решение № 242 от 31 октомври 2008 г. по внохд № 514/08 г. описа на П. апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 111 от 26.08.2008 г. по нохд № 2513/2007 г. по описа на П. окръжен съд. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Подсъдимият оспорва авторството на деянието по отношение на св. Ш. Последната имала очно заболяване, което ограничавало възможността й да разграничава предмети и обекти. Св. Б. също не могла да обоснове кой е извършителят на грабежа. Липсвали очевидци на деянията. Иска да се отмени решението, постанови нова присъда и оправдае по обвинението. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда П. окръжен съд е признал жалбоподателя- подсъдим К. А. Д. за виновен в това, че през периода 3.10.2007 г.-5.10.2007 г. в гр. П. в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, отнел от владението на Г. Р. Б. и на А. Ш. Ш. чужди движими вещи на обща стойност 237,50 лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Касационната жалба е неоснователна: Решението е законосъобразно и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушение на закона и на процесуалните правила. Авторството на деянието е доказано от пострадалите свидетелки Б. и Ш. От приложените на досъдебното производство протоколи за разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми -л.12-14, и л.35-37 е видно, че на 30.10.2007 г. св. Б е разпознала под № 5 подсъдимия, като лицето което извършило на 3.10.2007 г. спрямо нея грабеж на златни обеци. Посочила е, че го е разпознала по телосложението, височината, косата и чертите на лицето. При извършеното по реда на чл. 169 и сл. НПК процесуално действие не да допуснати нарушения, които да опорочават извършеното разпознаване. Последното е проведено на 30.10.2007 г. за времето от 10.50 часа до 10.55 часа, като е предшествано от изричен разпит на свидетелката извършен на същата дата от 10.30 до 10.40 ч. В него тя е посочила, че е видяла подсъдимия от близко разстояние, запомнила е лицето му и е посочила отличителните му черти. В съдебно заседание на 26.08.2008 г. категорично е посочила подсъдимия, който я е нападнал в гръб, докато се движила в посока жилището си, и свалил двете обеци от ушите й възползвайки се от обстоятелството, че двете ръце на жената била заети с торба покупки и чанта и не е могла да реагира. След това минал от дясната й страна, при което пострадалата успяла да го види и запомни. Аналогични са фактите изходящи от пострадалата св. Ш. Свидетелката е разпитвана непосредствено преди извършеното разпознаване на 30.10.2007 г. Посочила е в разпита проведен от 12.15 ч. до 12.30 часа, че на инкриминираната дата излязла да хвърли боклука. След като влязла в блока и застанала пред асансьора, видяла, че от първия етаж слиза момче, което не било от живущите и тя добре го огледала. Непознатият застанал зад гърба на пострадалата, тя усетила че той с двете си ръце дърпа обеците й, успял да ги издърпа и те останали в ръцете му. След това я блъснал към стената и избягал. Свидетелката е дала описание на извършителя, а по-късно при извършеното по реда на чл. 169 и сл. НПК разпознаване, на същата дата за времето от 12.40 часа до 12.45 часа е разпознала под № 3 подсъдимия, като лицето, което е извършило грабежа на златните й обеци на 5.10.2007 г. В съдебно заседание на 23.01.2008 г.свидетелката е твърдяла, че не е видяла момчето, което й е свалило обеците, както и че при разпознаването нищо не е видяла през "дупката", тъй като не виждала, нито на близо, нито на далече. Показанията й правилно не са кредитирани, като съдилищата са изложили мотиви, които съответстват на обективните данни. Последните, установени чрез разпита на поемните лица А. В. и Р. М. сочат категорично, че при разпознаването св. Ш без колебание посочила извършителя-подсъдим Д. Данни за това, че подсъдимият е бил посочен именно като извършител на деянията и при двете отделни разпознавания депозира и св. Ф., който е бил представен за разпознаване с други лице, включително и с подсъдимия. Друг аргумент, който подкрепя правдоподобността на показанията депозирани на досъдебното производство, непосредствено преди разпознаването е описанието на лицето, което е видяла във входа. Свидетелката е заявила - "беше на видима възраст около 20-24 години, със слабо телосложение, високо около 180 см, с тъмна нормално дълга коса и продълговато лице. Това момче беше от ромите.". Свидетелката също така е потвърдила, че ако й бъде показано, със сигурност ще го разпознае, защото "добре разгледах лицето му и го запомних". Доводът, че показанията на св. Ш на досъдебното производство неправилно са кредитирани, тъй като тя страдалата от практическа слепота, което състояние ограничава възможността й да разграничава предмети и обекти и техните фини детайли, е обсъден от двете предходни съдилища. Както районният, така и въззивният съд, първият по реда на чл. 305, ал. 1, т. 3 НПК, а вторият в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК са дали отговор и са изложили съображения, които съответстват на заявеното от свидетелката в съдебно заседание, както и на заключението на комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза. Съгласно последната, възприета от страните, при свидетелката е налице практическа слепота, която не е слепота в анатомичния смисъл на думата, а ограничаване на възможностите за възприятие, при които тя не била могла да види от мястото на разпознаване фини детайли, но може да види и разграничи коса, цвят, нос, да различи мъж от жена. Обстоятелството, че в съдебно заседание отрича заявеното от нея пред следствените органи, се дължи единствено на защитната й реакция водена от прагматичната насоченост на мисленето. В поведението на същата е установена симулативна тенденция, склонна е да моделира и представя фактите според нейните потребности - съгласно експертно решение на ТЕЛК тя има 100 % нетрудоспособност, която независимо от причината на извършеното изследване тя се стреми да защити. Експертите сочат също така, че свидетелката е силно податлива на внушения и манипулации, и под влияние на тези фактори е склонна да деформира и "нагажда" ситуативно отговорите си. Значение за това имат също така и личностните и културалните особености. Тя принадлежи към същия етнос, както и подсъдимия и обстоятелството, че спрямо нея е оказано давление, обяснява поведението й в съдебната зала. На л.4 от съд. зас. на 23.01.2008 г. свидетелката е посочила ..."Един мъж ми каза да не казвам, че го познавам. Така ми каза. Той идваше на аптеката там, която е в блока." Същевременно е пояснила, че на разпознаването е видяла "трети номер"-което означава, че след като е видяла по-малкия предмет, тя е видяла и лицето, което го държи, респ. разстоянието от което е наблюдавала е било достатъчно, за да разпознае подсъдимия и го посочи като извършител на грабежа. В този смисъл, като са приели, че св. Ш. въпреки очното си заболяване е видяла и разпознала подсъдимия като лице, което й отнело златните обеци, съдилищата не са допуснали нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При събирането, проверката и анализа на доказателствата, съдебните инстанции са изпълнили задължението си визирано в чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК. Не се установиха нарушения, които да поставят под съмнение пълното, всестранно и обективноразследване на обстоятелствата по делото от значение за правилното му решаване. В съответствие с установените по делото фактически положения, които не подлежат на преобсъждане от касационния съд, материалният закон е правилно приложен. Предвид изложеното, като е потвърдил присъдата, въззивният съд не е допуснал нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не е налице нарушение и по чл. 348, ал. 3 НПК. Наказанието на подсъдимия е определено в близост до долната граница предвидена в закона при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Основание за по-ниско наказание предвид предходните осъждания визирани в съдебните актове, няма. Не са налице изключителни или смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказание при условието на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. С оглед на горните мотиви, решението като правилно, законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение