Решение № 5349 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Х. от Арабска Република Сирия, чрез процесуален представител, против решение 6100/27.12.2024г., постановено по адм. дело 1325/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата на Х. А. Х. против Решение 11792/12.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, гр. Идлиб. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответната страна - Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС се представлява от процесуален представител - юрисконсулт, който в съдебно заседание оспорва касационната жалба и пледира за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липса на допуснати нарушения на както на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение,като разгледа касационната жалба, намира от външна страна същата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Х. А. Х., гражданин на Сирия, против Решение 11792/12.11.2024г., с което на чужденеца е отказано предоставянето на международна закрила под формата на бежански и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото се установява, че Производството пред административен съд Хасково е било инициирано по жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, против Решение 11792/12.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била приобщена административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че Х. А. Х. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. УП- 33741/07.08.2024г. От заявлението и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол, както и от представена декларация по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за убежището и бежанците се установява, че същият е гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религиозната му принадлежност е [вероизповедание], неженен. В обективираното в Протокол рег. УП - 33741/25.09.2024г. интервю от същата дата заявителят е изложил лаконична информация за това кога и по какъв начин е напуснал Сирия, както и причините за напускането на страната, продължителността на пребиваване в Р Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в страната. В представената пред органа бежанска история, същият отрича спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При тези доказателства Съдът надлежно е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като е изразил пълно съгласие с изводите на органа при анализа на предоставената от чужденеца информация и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са правнорелевантни за придобиване на бежански статут. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях също е достигнал до извода, направен от органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Според настоящата съдебна инстанция, таканаправените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани, преценени както спрямо информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, така и спрямо актуалната към настоящия момент. От една страна, жалбоподателят действително не твърди, както поддържа това и административният орган , съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според проведеното интервю основна причина е войната и лошото положение заради двете враждуващи в района на Халеб групировки Кюрдските сили и официалните правителствени власти. Като допълнителен аргумент е посочена и тежката икономическа ситуация в района и безработицата, които сочат на наличието на икономическа мотивация за напускане на собствената си държава. Правилно и обосновано се явява и заключението за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Верни се явяват и изводите на първоинстанционния съд за това, че към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Преценката е направена в изпълнение указанията на САС, дадени по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл.15, б в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Настоящият съдебен състав взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. При излагане на следващите заключения съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г. който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация на Amnesty International през ноември 2024 г. H. T. S. (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо. До 8 декември въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Б. А. напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, A.S., за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обявяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившето правителство на А., извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от проправителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в серия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство А., управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната, където преки политически интереси демонстрира и Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната обаче са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Предвид липсата към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, може да се приеме, че направеното от страна на Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) заключение, според което, разглеждайки показателите, може да се заключи, че степента на безразборно насилие в Идлиб достига толкова високо ниво, че са показани сериозни основания да се смята, че цивилен, върнат в провинцията, би бил изправен пред реален риск да бъде изложен на сериозната заплаха, посочена в Член 15, буква в) от Конвенцият аза бежанците , е неактуална. Доколкото Идлиб е сред първите провинции, които се присъединиха към въстанието срещу правителството на А. през 2011 г., то може да се заключи, че обитаващото района население е сред тези, чиято страна е взела надмощие и е получила политическата власт. В тази връзка категорично може да се заключи, че в провинция Идлиб и в страната като цяло безогледно насилие липсва. Що се отнася до преценка наличието на данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на Х. А. Х., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, не са валидни вече изводите за наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Последният въпрос от съществено значение за крайния изход на спора, който подлежи на преценка при касационната проверка на оспореното решение е този за наличието на трета сигурна държава, където заявителят да се е установил и да е създал трайни социални, икономически и политически връзки преди преминаването на територията на Р. България. Според бежанската му история, той е останал твърде кратко в Турция само три дни , за да създаде каквато и да е емоционална връзка с тази държава. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, като в хода на производството пред касационната инстанция са налице допълнително представени данни в подкрепа изводите на първоинстанционния съд и органа, постановил оспореното решение. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от Х. А. Х., против оспореното съдебно решение 6100/27.12.2024г., постановено по адм. дело 1325/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата на Х. А. Х. против Решение 11792/12.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,