Решение № 15987 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2020 г.

Решение № 15987 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Технологичен институт по аквакултури", с ЕИК 176799084, със седалище в гр. Монтана и адрес на управление в гр. Монтана, ул. "Климент Охридски" № 5 А, ет. 5, ап. 510, представлявано от А. Горанов – председател на Управителния съвет на сдружението, чрез адв. Е. Радева, срещу решение № 270/23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 179/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Монтана С описаното решение е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу Решение № РД-02-14-252/24.03.2020 г. на директора на Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (УТС) и ръководител на Управляващия орган (УО) по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП за ТГС България – Сърбия 2014 - 2020 г., с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор за доставка от 22.01.2018 г. с изпълнител "Плиска консултинг" ООД, на стойност 112 008, 00 евро без ДДС, възлизаща на 5 600, 40 евро без ДДС. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на Практическото ръководство за възлагане на обществени поръчки и безвъзмездни средства за външни дейности на Европейския съюз (Практическото ръководство) и на чл. 102, параграф 2 от Регламент № 966 (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Регламент № 966/2012 г.), обуславящи извод за извършена нередност по т. 11, б. "а" от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита извода на първоинстанционния съд за наличието на извършено нарушение по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, състоящо се във включване в обявлението на обществената поръчка на неясен и противоречащ на принципите за равно третиране и лоялна конкуренция критерий за подбор, за неправилен. Твърди, че в оспорения административен акт като нарушени са посочени точки от Практическото ръководство, което няма характер на нормативен акт, поради което следва изводът, че в съдържанието му липсва изискуемото посочване на национална или европейска разпоредба, която да е нарушена. Счита, че липсва и правно основание за издаване на акта, което не е установено от първоинстанционния съд. По същество поддържа, че не е налице нарушение, което може да бъде квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" Наредбата, т. к. в състава на последната влиза задължителното ограничаване достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура по възлагане като последица от поставения критерий за подбор, каквото не се констатира. За да е осъществено ограничаване на участник/участници, изискването е следвало да бъде поставено така, че да дава необосновано предимство на някой кандидат пред друг, като в тази връзка дори да се приеме, че е налице неясно изискване в документацията, то същото се явява такова за всички кандидати, респ. не е възможно някой кандидат да е получил в следствие на така поставеното изискване някакво необосновано предимство. По тези съображения счита, че не е извършено твърдяното нарушение, а приемайки обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон. Мотивира теза, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е изложил собствени правни изводи в мотивите си, както и не е извършил дължимите фактически установявания, с което е нарушил разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК не са обсъдени изложените в първоинстанционната жалба основания за отмяна. Не са изложени мотиви относно твърдението на жалбоподателя, че в административния акт липсва посочено правно основание за намаляване размера на допустимите и верифицирани с влязло в сила решение на УО непреки разходи, а посоченото фактическо основание не отговаря на обективната истина. В тази връзка излага, че финансова корекция се налага върху средства, които са определени като допустими разходи, поради което сумата, определена като финансова корекция, не влияе на размера им, респ. не обуславя недопустимост на вече верифицираните средства. Счита, че след като по този начин не се намалява размерът на допустимите преки разходи по проекта, нелогично е да се намалява пропорционално и размерът на непреките такива. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Ответникът – директорът на Дирекция "УТС" и ръководител на УО по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП за ТГС България – Сърбия 2014-2020 г., не депозира становище в предоставения му за това срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Сдружение "Технологичен институт по аквакултури", срещу решение на УО на ОПРР, с което в тежест на сдружението е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор от 22.01.2018 г. с изпълнител "Плиска консултинг" ООД, на обща стойност от 112 008, 00 евро без ДДС, с размер на финансовата корекция от 5 600, 40 евро без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че между Сдружение "Технологичен институт по аквакултури" и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Дирекция "УТС" в качеството на УО е сключен административен договор за субсидия съгласно Инструмент за предприсъединителна помощ ІІ № РД-02-29-27-6/27.09.2017 г., за изпълнение на проект, озаглавен "Съвместни трансгранични инициативи за създаване на екологично чист регион". Общият допустим размер на операцията възлиза на 569 510, 41 евро, а този на договора за субсидия - 534 964, 02 евро и включва европейски средства и национално съфинансиране. В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, сдружението е провело процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на лабораторно и техническо оборудване и доставка на сондажно оборудване в рамките на проект № СВ007.1.32. 361: Съвместни трансгранични инициативи за създаване на екологичен регион, Приоритетна ос: "Околна среда", Специфична цел: "3. 2. "Опазване на природата", вид проект: инвестиционен, финансиран от ЕС в съответствие с програмата INTERREG-ИПП ТГС България-Сърбия, CCI номер 2014 TC16 I5 СВ007. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, извършен от одиторски екип на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", констатациите по който са обективирани в окончателен одитен доклад, получен в МРРБ с писмо № 99-00-2- 316(39)/04.12.2019 г. по описа на МРРБ. Констатирано е, че в одобрената от възложителя документация е заложено следното изискване: "Един специалист с висше техническо инженерно образование - най-малко бакалавърска степен, с професионален опит в минимум 3 доставки, монтаж, експлоатация и гаранционни услуги на оборудване за рециркулационни системи за минимум 5 години. " По-нататък в цитирания подраздел от обявлението е уточнено, че референтният период, който ще бъде взет предвид, ще бъдат последните 3 години преди крайния срок за подаване на офертите за участие. Така заложеното изискване е счетено от проверяващите органи като нарушение на правилата на Практическото ръководство, а именно на раздел 2.4.11. 1. – "Критерии за подбор", Подраздел 2.4.11. 1. 1. "Общи принципи", съгласно чието предписание възлагащият орган следва да изготви ясни и недискриминационни критерии за подбор с цел извършване на обективна преценка досежно притежавания от оферента достатъчен технически и професионален капацитет, с оглед изпълнението на предмета на поръчката. Органите са счели, че не става ясно каква е продължителността на изискуемия период - 3 или 5 години, както и дали минималният период от 5 години се отнася за периода на изпълнение на всяка отделна дейност или на всички три дейности, свързани с предмета на поръчката, в тяхната съвкупност, поради което поставеното изискване е неясно за участниците и в този смисъл противоречащо на въведените с Практическото ръководство правила. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, УО е издал оспореният административен акт, с който е индивидуализирал нарушените разпоредби – чл. 102, § 2 от Регламент 966/2012 г., вр. с подраздел 2.4.11. 1. 1. "Общи принципи" на Практическото ръководство, и е квалифицирал нарушенията като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередностите, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. Отделно, поради наличие на грешка в косвените опростени разходи, преизчислени въз основа на размера на коригираните преки разходи, са налице недопустими разходи в размер на 189, 89 евро, което също е отразено в акта. С писмо с изх. № 99-00-2-316/91 от 06.02.2020 г. УО е преквалифицирал нарушението на горецитираните разпоредби като нередност по т. 11, буква "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, предвид което на бенефициера е предоставена нова възможност да изложи своите възражения. Писмото е получено от негов представител на 11.02.2020 г. и след като в законоустановения срок не са постъпили възражения, на 24.03.2020 г. УО е издал оспореното решение, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, като в същото време е констатирал, че са налице и недопустими разходи в размер на 189, 89 евро. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередност по смисъла на т. 11, б. "а" Наредбата. Приел е, че доколкото бенефициерът е посочил в раздел 16. "Критерии за подбор" от обявлението, че референтният период, който ще бъде взет предвид, са последните 3 години преди крайния срок за подаване на офертните предложения, а в същия момент е включил изискването ключовият персонал да се състои най-малко от: "Един специалист с висше техническо инженерно образование - най-малко бакалавърска степен, с професионален опит минимум 3 (три) години в областта на извършване на доставки, монтаж, експлоатация и гаранционни услуги на оборудване за рециркулационни системи за минимум 5 години", се налага извод, че изискванията са неясни, противоречиви и подлежат на нееднозначно тълкуване. С поставянето им възложителят е създал предпоставки за нарушаване на основополагащия принцип за осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа при провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки, закрепен в чл. 102, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 г. Акцентирал е, че на първо място, е налице неяснота дали референтният период по отношение на техническите и професионалните способности следва да бъде минимум три или минимум пет години. Според разпоредбата на подраздел 2.4.11. 1. 1 на Практическото ръководство, референтният период по отношение на професионалните и техническите възможности на кандидатите зависи от вида на съответния договор, като за да се осигури адекватно ниво на конкуренция, за договори за доставки обикновено се посочва това, което е било извършено/завършено през последните пет години. А по отношение на договори за доставка, имащи отношение към бързоразвиващи се икономически сектори, може да бъде избран по-кратък референтен период - три години, предвид което така заложеното условие с упоменаване на двата срока – съответно три и пет години, представлява чисто формално изпълнение на изискванията на ръководството. За да бъде законосъобразно поставеното изискване, съдът е посочил, че възложителят е следвало да направи адекватна преценка дали икономическият сектор, в който е предвидено да се извършва доставката, предмет на поръчката, може да бъде дефиниран като бързоразвиващ се такъв или не. При положение, че секторът се характеризира като бързоразвиващ се, възложителят е следвало да заложи изискване съответният специалист да разполага с релевантен опит през последните 3 години, а в случай че секторът не се характеризира като такъв, да бъде заложено стандартното условие, регламентирано в Практическото ръководство, за релевантен опит през последните 5 години. На следващо място, съдът е възприел изцяло изводите на административния орган, че не става ясно дали минималният период от три, респ. пет години, се отнася за изпълнението и на трите дейности, попадащи в обхвата на предмета на поръчката (доставки, монтаж, експлоатация и гаранционни услуги на оборудване за рециркулационни системи), разглеждани в тяхната цялост, или се отнася за определена отделна дейност, което отново е индикация за неяснота на изискването. Посочил е, че в т. 3.3.12 "Публикуване на обявления" от Практическото ръководство е заложено правило, съгласно чието предписание обявлението за обществена поръчка трябва да е достатъчно ясно, така, че да не се налага кандидатите да искат разяснения или допълнителна информация по време на процедурата. В същата точка от Ръководството действително е предвидена възможността за участниците в съответната процедура да поискат разяснения, ако се налага, но съдът е приел това като една възможност, но не и задължение на участниците. Свидетелство за това, че заложеният критерий внася неяснота и разубеждаващ ефект у кандидатите, е и депозирането само на една оферта в хода на провеждане на процедурата, поради което следва изводът, че същата е проведена при недостатъчно ниво на конкуренция. АС Монтана е стигнал до извод, че с поставянето му е ограничено участието на потенциални кандидати в процедурата, т. к. същите не са разполагали с ясна информация какъв период е визирал възложителят, което е възможно да доведе до провеждане на процедурата при недостатъчно високо ниво на конкуренция, т. к. в случай че желаят да участват кандидати, чийто персонал разполага с 3-годишен опит в областта на доставки, монтаж, експлоатация и гаранционни услуги на оборудване за рециркулационни системи, то предвид неясно формулирания критерий за подбор, е било обективно възможно да сметнат, че не отговарят на изискването за 5-годишен опит. Нарушението има финансово отражение, понеже поставянето на неправомерни критерии за подбор оказва разубеждаващ ефект върху възможните участници, от една страна, а от друга страна може да доведе до изкривяване на резултатите от процедурата. По отношение на твърдението в първоинстанционната жалба, че в оспорения административен акт липсва посочено правно основание за намаляване на размера на допустимите и вече верифицирани с влязло в сила решение непреки разходи, а посоченото фактическо основание е невярно, съдът е приел, че не е налице влязло в сила решение за установяване на нередност и определяне на финансова корекция, а отчитайки приложението на разпоредбата на чл. 68, § 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013), съгласно която, когато изпълнението на операция поражда непреки разходи (офис и административни разходи), каквото се наблюдава в настоящия случай, УО правилно е констатирал, че тези непреки разходи могат да бъдат изчислени като единна ставка в размер до 15 % от допустимите преки разходи за персонал, без да се изисква от държавата-членка да извършва изчисления за определянето на приложимата ставка. Предвид това, като пряка и непосредствена последица от установената нередност УО правилно е определил необходимостта от намаляване на допустимите разходи по Бюджетна линия 1 "Разходи за персонал" и Бюджетна линия 2 "Офис и административни разходи", т. к. техният размер е правопропорционален на размера на директните разходи. При проверка на числовото изражение на определената финансова корекция решаващият съд е отчел, че т. к. в случая не е възможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ размерът правилно е определен по пропорционалния метод и съобразно приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 Наредбата за посочване на нередности, правилно е определена основата, върху която е наложена финансовата корекция, като не са налице основания за промяната й. С тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Сдружение "Технологичен институт по аквакултури". Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорните въпроси са свеждат до това, евентуалното нарушение на правило, заложено в Практическото ръководство, представлява ли нарушение на националното, респ. общностното право по смисъла на т. 2, § 37 от Регламент № 1303/2013 г. и с поставянето на процесното изискване спрямо ключовия персонал на изпълнителя, нарушено ли е правилото на подраздел 2.4.11. 1. 1. "Общи принципи" на Практическото ръководство и с това и принципните правила на чл. 102, параграф 2 от Регламент 966/2012 г. Респ., следва ли несъобразяването с правилата, обективирани в Практическото ръководство, да се третира като нарушение на националното, респ. общностното право по смисъла на т. 2, § 37 от Регламент № 1303/2013 г.: Съгласно чл. 181а, § 1 от Договора за създаване на европейската общност (ДЕО), без да се накърняват останалите разпоредби на настоящия договор и в частност на Дял ХХ, Общността изпълнява, в областта на своята компетентност, мерки за икономическо, финансово и техническо сътрудничество с трети страни. Тези мерки допълват мерките, изпълнявани от държавите-членки и съответстващи на политиката в областта на развитието на Общността. Политиката на Европейската Общност в тази област допринася за общата цел да се развиват и укрепват демокрацията и върховенството на закона, както и за осъществяване на целта да се зачитат правата на човека и основните свободи. Цитираната разпоредба е доразвита в чл. 1 от Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) (Регламент № 231/2014), който предвижда, че Общността чрез Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 г. до 2020 г. ("ИПП II") подпомага бенефициерите, посочени в Приложение I, при приемането и осъществяването на политическите, институционалните, правните, административните, социалните и икономическите реформи, които се изискват от тези бенефициери, за зачитане на ценностите на Съюза и постепенно привеждане в съответствие с правилата, стандартите, политиките и практиките на Съюза с оглед на членството в него. Посредством това подпомагане ИПП II допринася за стабилността, сигурността и благоденствието на бенефициерите, посочени в приложение I. Към тази правна рамка следва да се прибави и Регламент за изпълнение (ЕО) № 447/2014 г. на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕО) № 231/2014 година, както и Регламент 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. В процесното решение нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 102, § 2 от Регламент (ЕО) 966/2012, съгласно чието предписание възлагателните процедури се провеждат при осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа, освен когато се използва процедурата на договаряне, посочена в член 104, параграф 1, буква г), като възлагащите органи не могат да използват рамкови споразумения неправомерно или по начин, имащ за своя цел или като резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията. Безспорно тази квалификация е допустима с оглед приложението на регламента спрямо процесните обществени отношения. Спорен е въпросът по отношение на вменяваните нарушения на правила от Практическото ръководство, което касаторът счита за ненормативен акт, респ. несъобразяването с него – за негодно да бъде нарушение на националното право по смисъла на т. 2, параграф 37 Регламент 1303/2013 г. На първо място, следва да се посочи, че въпреки обстоятелството, че в диспозитивната част на административния акт като нарушена е посочена единствено цитираната разпоредба от Регламент № 966/2012 г., анализ досежно приложимостта и същността на Практическото ръководство е относим, т. к. в съдържанието на акта многократно е посочено, че са констатирани нарушения и на този акт, а именно - раздел 2.4.11. 1. – "Критерии за подбор", Подраздел 2.4.11. 1. 1. "Общи принципи". По тази причина предмет на преценка в производството е и евентуалното нарушение на цитираните правила от Практическото ръководство. Практическото ръководство е работен инструмент, ненормативен документ, който обяснява процедурите, приложими в дадена област във връзка със заложените от горецитираните общностни актове правила. Същият не може да дерогира разпоредбите от акт с по-висш ранг, каквито са регламентите относно правилата и процедурите, приложими към договорите за услуги, доставки и строителни работи (виж Решение на Общия съд (седми състав) от 15 септември 2011 г., CMB Maschinenbau & Handels GmbH и J. Christof GmbH/Европейска комисия, T-407/07, EU: T: 2011: 477, т. 157), но в корелация с техните предвиждания, включително регламентираните мерки за управление и контрол на трансграничната програма, евентуалното посочване в акта на Практическото ръководство е правомерно, още повече, че изпълнява функцията да информира бенефициера в какво се състои нарушението и как да се защити. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд: решение № 2467 от 17.02.2020 г. по адм. дело № 8809/2019 г. Ето защо, нарушенията на Практическото ръководство могат да се определят като нарушения на приложимото право, поради което касационните доводи на процесуалния представител на Сдружението в обратния смисъл са неоснователни. Основателно е обаче касационното оплакване за допуснати в хода на производството съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 АПК производствата по Административнопроцесуалния кодекс се водят на български език. Алинея трета от цитираната норма постановява, че документите, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български език, като в случай, че съответният орган не може да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. Посочените разпоредби се намират в Дял Първи АПК, наименуван "Общи положения", от което следва, че предписанията им са приложими, както към производствата пред административния орган по издаване на административен акт в неговите разновидности, така и към такива по оспорване на издадените актове пред компетентния съд (чл. 126 и сл. АПК). В този смисъл съдът при осъществяване на функциите си по ръководство и решаване на съответното дело е длъжен да следи служебно за спазването на този общ принцип. От друга страна, съгласно чл. 185 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка. Това правило преповтаря общия принцип, заложен в чл. 14 АПК, респ. чл. 4 ГПК. В случая първоинстанционният съд не е съобразил горецитираната регламентация, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АС - Монтана е приел и приобщил към доказателствената съвкупност писмен документ на чужд език, без същият да е придружен от превод на български език, както изискват нормативните разпоредби, като дори е формирал правните си изводи въз основа на него. Без съмнение, спазването на основния принцип за водене на производството на български език е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури равенство и условия за състезателност на страните в процеса, както и да осигури разкриването на обективната истина (чл. 121, ал. 1 и ал. 2 Конституцията на Република България). Поради това нарушаването му винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение трето АПК и достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд (виж например: решение № 7479 от 20.05.2019 г. по адм. дело № 4403/2018 г., VI о. на Върховния административен съд, решение № 2716 от 25.02.2019 г. по адм. дело № 2722/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, решение № 9066 от 03.07.2018 г. по адм. дело № 12781/2017 г., III о. на Върховния административен съд). Първоинстанционният съд е анализирал фактите от значение за изхода на делото във връзка с приложимия към тях нормативен акт, който е представен на чужд език, поради което е обосновал заключението си единствено на свои лични възприятия и предположения за превода му, което е недопустимо. Обуславящият изхода на делото въпрос се състои в това дали поставеният от възложителя в обявлението на обществената поръчка критерий за подбор е неясен по отношение на референтния период, който се взима предвид при оценка на придобития от експертите опит в изискуемите дейности. Преобладаващата част от аргументите, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, са основани на анализ съдържанието на разпоредби от Практическото ръководство, чийто текстове не фигурират в предоставения на съда превод на документа на български език. Видно от страница 14 от първоинстанционното решение, съдът е цитирал правилото на 2.4.11. 1. 1 от Практическото ръководство, според което референтният период по отношение на професионалните и техническите възможности на кандидатите зависи от вида на съответния договор, като за да се осигури адекватно ниво на конкуренция, за договори за доставки обикновено се посочва това, което е било извършено/завършено през последните пет години. Освен това, съдът е посочил, че е указано, че по отношение на договори за доставка, имащи отношение към бързоразвиващи се икономически сектори, може да бъде избран по-кратък референтен период - три години. АС - Монтана е приел, че за да бъде законосъобразен критерият за подбор, същият е следвало да бъде преценен с оглед именно тези правила на Практическото ръководство – да е било съобразено още към момента на включването му към тръжната документация, дали процесният сектор е бързоразвиващ се или не и предвид тази преценка да бъде поставено изискване за 3, респ. 5-годишен опит на специалистите от екипа на изпълнителя. Видно от съдържанието на представения пред съда превод на цитирания документ, поместен на стр. 143 и сл. от първоинстанционното дело, такива текстове не фигурират, а безспорно са послужили за съставянето на правните изводи на съда по отношение законосъобразността на акта. На второ място, съдът е посочил, че в т. 3.3.12 "Публикуване на обявления" от Практическото ръководство е заложено правило, съгласно чието предписание обявлението за обществена поръчка трябва да е достатъчно ясно, така, че да не се налага кандидатите да искат разяснения или допълнителна информация по време на процедурата. Приел, че действително в същата точка от Ръководството е предвидена възможността за участниците в съответната процедура да поискат разяснения, ако се налага, но това е само тяхна възможност, не и задължение. В тази връзка отново е извел извод за незаконосъобразност на поставеното изискване, т. к. същото е неясно и подлежи на нееднозначно тълкуване. Разпоредби в този смисъл също не фигурират в представения превод на процесния документ на български език. (вж. стр. 146 и сл. от първоинстанционното дело). При служебна справка за съответствието на приложения на английски език документ с превода му на български, се установява, че липсват страници – първият е 6, а вторият – 4 страници, при очевидно почти идентична големина на шрифта и на двата документа. Първоинстанционният съд не е констатирал, че приложеният превод не е представен в цялост, респ. не е дал указания за отстраняването на този порок в хода на производството. Така, несъобразявайки се с основния принцип на чл. 14 АПК, респ. чл. 4 ГПК, и с конкретното правило на чл. 185 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК, съдът е приел като доказателство документ на чужд език (в частта му, в която не е представен превод на български, а именно – стр. 2 и стр. 6 от документа, наименуван Procurement And Grants for European Union external actions – A Practical Guide, намиращ се на стр. 72 от първоинстанционното дело) и се е позовал на неговото съдържание при решаването на делото по обуславящ изхода му въпрос, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т. к. спазването на цитираните процесуални норми са гаранция за правилността на изводите на съда. Обратното, неспазването им създава вероятност за неправилност. В случая, доколкото са цитирани правила, които липсват в представения превод на български език, вероятно съдът сам е превел документа, без да укаже това на страната, която го е представила, респ. да назначи вещо лице, което да го извърши по правилата на процесуалните закони. Това безспорно крие опасност от субективни възприятия и грешки и непълноти в преведения текст. Точно по тази причина е толкова важно спазването на общите принципи за водене на производството на български език, а нарушаването им представлява основание за отмяна на постановения акт. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно, респ. безпредметно обсъждането на вменените нарушения по същество. Цялостната проверка досежно материалната законосъобразност на акта е възпрепятствана от нарушението. За пълнота следва да се посочи, че съдът е допуснал и грешка във фактическите установявания. Многократно в първоинстанционния съдебен акт е посочено, че поставеният критерий за подбор се състои в изискването за "Един специалист с висше техническо инженерно образование - най-малко бакалавърска степен, с професионален опит минимум 3 (три) години в областта на извършване на доставки, монтаж, експлоатация и гаранционни услуги на оборудване за рециркулационни системи за минимум 5 години", като материалноправната законосъобразност на акта е преценена с оглед именно тази формулировка на изискването. Видно от обявлението е, че поставеното изискване е за професионален опит в минимум 3 (три) доставки, а не 3 (три) години. Тази фактическа неточност несъмнено касае предмета на делото и създава вероятност за различно тълкуване на поставеното изискване в контекста на материалноправните разпоредби. Допуснатите нарушения представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. Същите водят до обективна невъзможност за извършване на дължимата проверка от касационната инстанция в необходимия обем. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обуславящи връщането на отмененото неправилно решение за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи експертиза със задача да се извърши цялостен превод от английски на български език на приложения в първоинстанционното производство документ, наименуван Практическо ръководство за възлагане на обществени поръчки и безвъзмездни средства за външни дейности на Европейския съюз. Връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд възобновява висящността на спора по главното искане на Сдружението пред първоинстанционния съд за отмяна на решението и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Монтана деловодни разноски. Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК, по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,