Решение № 12381 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕЙ ЕНД АЙ АСЕНОВ ИГНАТОВА ЕООД, представлявано от А. Игнатова, чрез адв. Б. Цветков, срещу Решене 278 от 16.06.2021г., постановено по адм. дело 208/2021г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни преписания по т. 1 т. 5 от протокол за извършена проверка с изх. 19034-12.03.2021г. на служител на Дирекция Инспекция по труда-Монтана, потвърдени с решение с изх. 21016895 от 30.03.2021г. на изпълнителния директор на ИАГИТ-София и е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на ЕЙ ЕНД АЙ АСЕНОВ ИГНАТОВА ЕООД против предписания т. 6 и т. 7 от Протокол за извършена проверка изх. 19034 от 12.03.2021г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Монтана, отменен в тази част с Решение с изх. 21024723 от 20.04.2021г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата му против задължителните предписания, обективирани в Протокол с изх. 19034-12.03.2021г. и Протокол с изх. 21014398/22.03.2021г. да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по водене на делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция Инспекция по труда Монтана, при редовно призоваване, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Монтана е отхвърлена жалбата на ЕЙ ЕНД АЙ АСЕНОВ ИГАТОВА ЕООД против задължителни преписания по т. 1 т. 5 от протокол за извършена проверка с изх. 19034-12.03.2021г., за спазване на трудовото законодателство на ЕЙ ЕНД АЙ АСЕНОВ ИГНАТОВА ЕООД и е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на ЕЙ ЕНД АЙ АСЕНОВ ИГНАТОВА ЕООД против предписания т. 6 и т. 7 от Протокол за извършена проверка изх. 19034 от 12.03.2021г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Монтана, отменени с Решение с изх. 21014398 от 22.03.2021г. Съгласно т. 1 от предписанията дружеството е задължено да изплати уговореното трудово възнаграждение на А. Асенов за положения от него труд през месец август 2019г., съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ. По т. 2 от предписанията дружеството е задължено да изплати уговореното трудово възнаграждение на А. Асенов за положения от него труд през месец септември 2019г., съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ. По т. 3 дружеството е задължено да изплати уговореното трудово възнаграждение на М. П. Георгиева пропорционално на отработеното време за месец септември 2019г. , на основание чл. 128, т. 2 от КТ. По т. 4 дружеството е задължено да начисли и изплати на А. Асенов обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което не е погасено по давност в размер на 13 дни, съгласно чл. 224, ал. 1 вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ. По т. 5 е дадено предписание на дружеството да води трудово досие на всеки работник и служител, което се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документи във връзка с възникването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл. 128б. ал. 1, във вр. с чл. 128б, ал. 2 от КТ. Настоящият касационен състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства, както и правните изводи на съда. Констатациите в протокола по т. 1 т. 5 за посочените в тях неизпълнения на изискванията на трудовото законодателство и представляващи съответно нарушения по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1, вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ и чл. 128б, ал. 1, във вр, с чл. 128б, ал. 2, представляват основания за дадените по тези точки от органа задължителни предписания. Проверката е констатирала основания за издаване на задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с тези нарушения на касатора за неспазване на трудовото законодателство. За да постанови крайния си акт, съдът е приел, че задължителните предписания са издадени при спазване на материалния закон- чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. 1-12, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. По отношение на т. 1, т. 2 и т. 3 дадените задължителни предписания с протокол за извършена проверка изх. 19034-12.03.2021г. на Дирекция Инспекция по труда, настоящият състав намира, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа ( 128, т. 2 КТ). Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка ( чл. 270, ал. 3 КТ ). Плащането срещу разписка и превода на влог не освобождава работодателя от задължението му по чл. 128, т. 1 КТ. От данните по делото е установено, че работодателят е начислил, но не е изплатил в установените срокове дължимите на служителя Асенов трудови възнаграждения за месеци август и септември 2019г. Въз основа на представените от работодателя документи не се установява по безспорен и непротиворечив начин, че дължимите трудови възнаграждения по т. 1, т. 2 и т. 3 от предписанието са били надлежно заплатени, съгласно разпоредбата на чл.27о, ал.3 от КТ. Относно предписанието по т. 3, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доказателството, представено след приключването на проверката има отношение само и единствено към изпълнението на предписанието, но не и към неговата законосъобразност. Дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирани в протокола за извършена проверка от 12.03.2021г. не страдат от пороците по чл. 146 от АПК и оспорването срещу тях е неоснователно и недоказано. Съобразен с фактическата обстановка и нормативната база се явява и изводът на първоинстанционния съд досежно законосъобразността на предписанието в т. 4 от протокола за извършена проверка от 12.03.2021г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, който предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Изложените в обратна насока оплаквания от страна на дружеството работодател са неоснователни. Съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ, трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение. Неоснователни са доводите на дружеството, че лицето А. Асенов е водил и съхранявал съответните досиета.