Решение № 2742 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2013 г.

Решение № 2742 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция "Земеделие" гр. Хасково против решение № 77 от 18.04.2013 г., постановено по адм. д. № 50/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Нели Христова Енчева, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № РД-26-005/30.01.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, с която на Нели Енчева е наложено дисциплинарно наказание "отлагане повишението в ранг с една година". За да постанови този резултат, съдът е приел, че дисциплинарното наказание относно вменените на служителката дисциплинарни нарушения изразяващи се в невръчване на решение № 15-Б/21.03.2001 г. на Общинска служба по земеделие Димитровград на Димо Делчев Димов и непредприемането на действия по връчване на документите по чл. 19в, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е наложено извън преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), а по отношение на неизпълнението на писмено разпореждане на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково в двудневен срок да бъде поканен Димов за връчване на решението и документите съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, но не само по изложените в него съображения, както и е обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че Нели Енчева заема длъжността началник на Общинска служба по земеделие - Димитровград. Установено е, че с решение № 15-Б/21.03.2001 г. на Общинска служба по земеделие Димитровград Димо Димов е обезщетен с 433 бр. поименни компенсационни бонове на стойност 433 лв., за които е издадена Депозитарна разписка на 15.07.2003 г. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика е, че задълженията на началника на Общинска служба по земеделие е да ръководи, организира, контролира и планира дейността на службата. Следователно на служителката не са възложени задължения да връчва книжа - решения, депозитарни разписки и други документи, издавани по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Дисциплинарното наказание не е наложено на Енчева за това, че не е осъществила контрол, а че не е връчила документите, издадени от службата и депозитаря. При така установеното се налага извода, че описаните дисциплинарни нарушения не са индивидуализирани, като не е посочено служебните задължения, които са били виновно нарушени, кога е следвало да се връчат документите на Димов, не са посочени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и доказателствата, които го потвърждават. Не е посочено с кои действия или бездействия Енчева е нарушила чл. 19в, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и чл. 20 и 24, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 4, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, цитирани в оспорената заповед. Посоченото нарушение на формата на акта е съществено, тъй като с него са нарушени императивните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл., което е достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в посочената част. Доводите на касатора, че мотивите се съдържат в решението на дисциплинарния съвет са неоснователни, тъй като със заповедта дословно е възпроизведено решението на дисциплинарния съвет, в което също не се съдържа индивидуализиране на нарушенията съобразно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Заповедта в частта й, с която е прието, че служителката не е изпълнила писмено разпореждане на директора на Областната дирекция "Земеделие" в двудневен срок да връчи документите и решенията на Димо Димов е постановена, както в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл., така и в нарушение на чл. 91 от ЗДСл. Не е взето предвид, че по повод даденото разпореждане Енчева е уведомила дисциплинарно наказващия орган, че Димов години наред не е желаел обезщетяване с компенсаторни бонове, а междувременно възстановените в реални граници имоти на наследниците на Делчо Делчев (наследодател на Димо Делчев Димов) са надвишили заявените имоти. Не са обсъдени и писмените обяснения на служителката. Освен това по делото не са налице доказателства, установяващи умишлено или безотговорно забавяне на отговори по отправено искане, което да квалифицира поведението на служителката като неуважение към гражданите по смисъла на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДСл във връзка с вмененото нарушение по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за поведение на държавните служители. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящият случай, както бе посочено по-горе заповедта преповтаря констатациите на дисциплинарния съвет. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Следователно като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Хасково е постановил решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл са съответни на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково да заплати на Нели Христова Енчева сумата 250 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,